Колко ще струва на света пандемията от Covid-19

Най-важното нещо, което светът научи от пандемията от новия коронавирус, е колко щети могат да бъдат причинени от относително лека пандемия според дългосрочните исторически стандарти.

Да определяме сегашната пандемия като лека не означава да омаловажим страданието, което е причинила и ще причинява, докато не бъде въведена ефективна ваксина в световен мащаб.

Covid-19 демонстрира, че социалната и икономическа уязвимост е далеч по-голяма, отколкото са си представяли експертите.

В скорошна статия Дейвид Кътлър и Лорънс Съмърс от Харвард оценяват общите разходи около Covid-19 само за САЩ на 16 трлн. долара. Това възлиза на 75% от годишния брутен вътрешен продукт на Страната на неограничените възможности.

Кътлър и Съмърс изчисляват, че общите разходи около пандемията са четири пъти повече от рецесията след финансовата криза от 2008 г.

Ако се приеме, че световните разходи също възлизат на 75% от БВП, то стойността им би възлязла на около 96 трлн. долара при обменни курсове на паритета на покупателната способност.

Засега броят на починалите от усложнения заради Covid-19 е 1,4 млн. души. Ако смъртността се запази, кумулативните смъртни случаи през първите две години може да достигнат близо 5 млн., или малко над 0,06% от световното население.

За сравнение, испанският грип, който започва да върлува през 1918 г. и продължава 26 месеца, е отнел между 17 и 100 млн. живота, което е от 1 до 6 на сто от тогавашното население.

В доклад на CЗO от 2006 г. се твърди, че “пандемията, включваща силно вирулентен щам на грипа (като този, който е причинил пандемията през 1918 г.), може да окаже краткосрочно въздействие върху световната икономика, сходно по дълбочина и продължителност с това на средната следвоенна рецесия в САЩ.

Подобно проучване за Европейската комисия (ЕК), публикувано също през 2006 г., стига до заключението, че “макар евентуална пандемия да има огромно влияние върху човешкото страдание, това най-вероятно няма да бъде сериозна заплаха за европейската макроикономика”. Това заключение се оказва погрешно.

Защо тогава икономическата вреда от такава сравнително лека пандемия е толкова голяма? Отговорът е: защото може да бъде. Проспериращите хора могат лесно да се освободят от голяма част от нормалните си ежедневни разходи, докато техните правителства могат да подкрепят огромен мащаб на засегнатите хора и бизнеса. Готови сме да платим огромна цена, за да ограничим пандемиите и можем да се справим по-добре от преди.

Някои твърдят, че избраните методи, по-специално безразборните блокади, са до голяма степен отговорни за тези огромни икономически разходи. Вместо това те предполагат, че на болестта (и следователно на болните) е трябвало да се позволи да съществува свободно, като същевременно стремежът е да се защитят най-уязвимите.

Това обаче е много съмнително. Една от причините е, че колкото по-висока е честотата на заболяването, толкова повече хора ще бъдат решени да се защитят, което се посочва в последната световна икономическа перспектива на МВФ.

Действителният опит, за разлика от анализа на разходите и ползите на теоретичните алтернативи, допълнително засилва аргументацията за пълно потискане на болестта, където е възможно. Неотдавнашен доклад от Института за ново икономическо мислене, показва защо.

Според диаграма в доклада страните са следвали две стратегии: потискане или търгуване на смъртни случаи срещу икономиката. Като цяло първата група държави се справят добре, а втората група страни, пожертвали много животи, в крайна сметка имат висока смъртност и икономически разходи.

Сега, на фона на втора вълна от коронавируса и новите блокади в Европа, неспособността да продължим до постигането на пълен контрол над вируса през първата вълна изглежда голяма грешка. Covid-19 е далеч по-опустошителен икономически шок, отколкото икономистите очакваха.

Това е огромен урок. Още по-вирулентна болест е напълно възможна и тя трябва да бъде потисната още по-бързо. Сега мнозина се занимават със свободата, но безопасността на хората трябва да остане върховен закон на политиците.

Автор: Мартин Улф, Financial times