Млада майка, минала през ужаса COVID-19, проплака: Нямаше кой да преслуша бебето ми

Пловдивско семейство с две невръстни деца мина през ужаса на COVID-19. Прекарали болестта в домашни условия, с 14-дневна карантина, без физически достъп до лекарска помощ, тъй като не се водят средно тежки или тежки медицински случаи, пише "Марица". 

Парадоксалното е, че определянето как преминава болестта е оставено в ръцете на самите болни, които в болшинството от случаите нямат подходящо образование и знания за това. Такъв е протоколът за обгрижване на заразени с COVID-19 у нас. Това обаче поражда много проблеми и системата трябва да се промени, категорична е майката Розалия Донева*. 

Фактологията, без емоции 
Всичко започва преди малко повече от половин месец. Близък на семейството, с когото са се виждали, им съобщава, че е с положителна проба за COVID-19. Разумният подход беше да се тестваме и ние, разказва началото Розалия. Фамилията отива доброволно в лаборатория, плаща над 400 лева, а резултатите показват, че към онзи момент само майката е заразена.

След няколко дни обаче симптоматика, подобна на тази на COVID-19, се появява и при двете деца ​- бебе на 6 месеца и момченце на 6 години. И двамата са с висока температура, болки в гърлото, хрема. Розалия пък е поразена от други симптоми - загуба на вкус, втрисане, пристъпи на задушаване.

Тя е и диабетик. Майката е в паника и търси някой, който да проследява здравословното състояние поне на децата. Удря на камък! При наличие на доказано заразен в семейството и карантина над контактните му у дома няма специализирано звено, което да поеме тези грижи.

От РЗИ обясняват на Розалия, че сама трябва да следи състоянието на децата и при влошаване да организира свой транспорт и да тичат в Инфекциозна болница. По същата причина няма как да им се направи рентгенова снимка, за да се види има ли бронхопневмония, или не.  

Всъщност има и друг начин, но е безотговорен и рисков за околните - да скрие, че децата са контактни на заразен и да ги заведе в болнично заведение, където да минат рентген. И вероятно да пренесат вируса на още десетки хора, разсъждава жената.

Тревогите на майката 
Аз съм медицинско лице, но не съм лекар и въпреки денонощното четене на медицинска литература, включително и чуждоезична, не знаех какво да правя. Само ще ви кажа, че по сто пъти на нощ броях вдишванията в минута на бебето, за да видя дали няма отклонения, разказва Розалия.

Връзката с лекаря е само телефонна и както можете да предположите, не е кой знае колко пълноценна, разказва майката. По мобилния се дозира дори антибиотикът, който е предписан на цялото  семейство.    

“Не искам да бъда разбрана погрешно. Всички лекари, които бяха ангажирани със здравето на мен и децата ми, направиха всичко по силите си. Но искам много внимателно да ме чуят всички родители - само си  представете, ако бебето или детето ​ви е с много тежка вироза или бактериалната инфекция и просто сте на място без лекари и педиатри.

Същото се получава и в условията на пандемия в България. Не защото няма хора, които да положат усилия, а защото системата не е създала ред и начин това да се случва. Реално няма нито един специализиран кабинет, в който дете, болно или контактно с коронавирус, да получи елементарно преслушване, а не дай си боже и нещо повече!”.

За 14-те дни карантина фамилията е била посетена на домашния адрес веднъж от служител на РЗИ и още веднъж - от полиция, за да проверят дали се спазва изолацията и да дадат предписания за дезинфекция. Достъп до най-важното - лекар - само и единствено в претоварената Инфекциозна клиника в града, която няма и капацитет да обгрижи всички нуждаещи се. 

Проблемът не е вирусът, а липсата на организация
COVID-19 е страшен, да, защото е непознат и непредвидим. Но по-страшно е, че у нас няма създадена организация заразените да се проследяват и те де факто са лишени от лекарска помощ, докато състоянието им не стане поне средно тежко, казва Розалия Донева. И дава за пример прочетеното в научна литература, че в Китай се следят отблизо дори и леките случаи, за да може да не се допусне да станат тежки.

Свива ми се сърцето всяка сутрин, като чуя справката на здравното министерство за болните, които са на домашно лечение. Защото знам от личен опит, че са оставени буквално на самолечение, прави мрачна прогноза жената. 

Важните хора в държавата обясняват по медиите, че за борбата с COVID-19 са налети много пари. Каква е ползата от тях обаче, ако не са вложени в правилните хора и на правилните места? Сега си представете септември месец, когато се очаква децата да тръгнат на училище и детските градини да се напълнят. Какво правим ние, родителите, при появата на настинка, хрема, кашлица, все стандартни неща при децата?

Майката, минала през ада, посочва проблемите и според нея има и реално работещо решение. Трябва да се организира някаква структура поне в големите областни градове, където болните с коронавирус, които са определени като леки случаи, да се следят периодично от лекар, смята Розалия Донева. 

*Името на жената е сменено, за да запазим анонимността й