„Ракът е голямо бреме за обществото. Ако не бъдат предприети мерки, хората, диагностицирани с рак в Европа, ще нараснат до 3,4 млн. през 2035 г. 40% от онкологичните заболявания са предотвратими, но превенцията е много важна.“ Това заяви директорът на дирекция „Здравеопазване“ в Генералната дирекция за научни изследвания и иновации към Европейска комисия Барбара Киерстенс по време на онлайн конференция, организирана от евродепутата от ВМРО и член на групата на Европейските консерватори и реформисти Андрей Слабаков на тема „Европейската стратегия за борба с рака: дългосрочният ефект върху нашето здраве“.


По данни на евродепутата от Европейската народна партия Долорс Монсерат през 2020 г. диагностицираните с онкологично заболяване са били 2,7 млн., като 1,3 млн. от тях са загубили битката с болестта. При прогнозирано увеличение до 3,4 млн. души, това означава нарастване на заболелите с 26%.
„Целта ни е до 2035 г. да не допуснем увеличение, а да намалим процента на заболелите спрямо 2020 г. с поне 25%. Европа трябва да си даде сметка, че това предизвикателство става все по-сериозно. Необходим е всеобхватен подход на всички правителства и да се използва целия ни потенциал“, каза Монсерат. Тя допълни, че борбата с рака е определена като приоритет за Европейския съюз.

Първият заместник-председател на Специалната комисия за борба с рака Йоанна Копчинска поздрави Андрей Слабаков за организацията на конференцията и активната му дейност в борбата за превенция и лечение на онкологичните заболявания. Както е известно, Слабаков е заместник-координатор за групата на Европейските консерватори и реформисти на Специална комисия за борба с рака, създадена от Европейския парламент вследствие на изключително тревожен анализ за нарастване на случаите на онкологични заболявания през последните 20 години. Нейната цел е да проучи детайлно темата и да публикува подробен доклад с препоръки, който да подпомогне Европейската комисия в работата ѝ по мерките, описани в План за борба с рака до 2030 г., публикуван в началото на годината.

„Ракът е наш общ враг и истинските партньорства, сътрудничеството и цялостната стратегия ще бъдат от съществено значение, за да се справим ефективно с него на европейско ниво“, заяви Копчинска.

„Смятам, че членовете на комисията успяха да свършат отлична работа. Много е важно да осигурим равен достъп до онкологични грижи за всички пациенти, независимо от националността им. За да се намали неравенството при достъпа до ефективно лечение, превенцията трябва да бъде ключов елемент и твърдо подкрепям мнението, че превантивните мерки трябва да бъдат част от нашата обща политика и програми за финансиране, така че да можем да предоставим реална подкрепа за пациентите“, каза Копчинска.

Тя подчерта, че борбата с рака е сложен набор от взаимосвързани действия и затова европейският пазар на фармацевтични и медицински изделия е изключително важен.

„Трябва да направим всичко възможно, за да определим нови траектории за действия, които подкрепят пациентите както в достъпа до лечение, така и в гарантирането на наличието на иновативни терапии. За да постигнем това - от една страна, трябва да се справим с недостига на лекарства, а от друга - да подготвим подходяща кошница с лекарства, която да е достъпна за всички онкоболни. Тези мерки обаче трябва да бъдат обмислени задълбочено и преди всичко ще е необходимо да се помисли как да се организира системата за управление не само на кошницата с лекарства, но и на цялата система за снабдяване“, допълни Йоанна Копчинска.


Позицията на Министерството на здравеопазването бе представена от д-р Мария Тюфекчиева - началник отдел „Промоция на здравето и профилактика“ към дирекция „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“. Тя обяви, че в Националната здравна стратегия до 2030 г. са дефинирани мерки за ранно откриване на най-често срещаните онкологични заболявания.

В рамките на форума беше проведена и кръгла маса на тема „Дългосрочният ефект от Плана на ЕС за борба с рака върху нашето здраве“. В нея участваха проф. д-р Добрин Константинов – Началник на Клиника по детска кли­­нична хематология и онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ (София), доц. д-р Димитър Калев – Ръководител на Направление „Ме­ди­цин­ска онкология и лъчетерапия“ в Онкологична болница (Вар­на), доц. д-р Илина Мичева – Началник на Отделение по транс­план­та­ция към Клиниката по хематология в болница „Св. Марина“ (Варна), доц. д-р Наталия Чилингирова – Началник на Клиника по ме­ди­цин­ска онкология към УМБАЛ „Сърце и мозък“ (Плевен), д-р Александрина Влахова – Председател на Българското дружество по патология, д-р Станимир Хасърджиев – Създател и Председател на На­цио­нал­на па­ци­ен­т­с­ка организация и д-р Ивиан Бенишев – Директор на дирекция „Лечебни дейности“ в Министерство на здравеопазването. Специален гост на кръглата маса, организирана от българския представител в ЕП, бе Ивана Катанео – заместник-председател на Онкологична платформа на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA).

Дейно участие в конференцията взе евродепутатът от партията на Европейските консерватори и реформисти и докладчик в сянка за ЕКР на Доклада относно Плана на ЕС Пиетро Фиоки.


Конференцията „Европейската стратегия за борба с рака: дългосрочният ефект върху нашето здраве“ е последното събитие преди финализирането на доклада към Европейската комисия. След приключване на дискусиите, докладчикът на Европейския парламент за Плана на ЕС за борба с рака Вероник Трийе-Леноар (Обнови Европа) ще публикува текст, като измененията ще бъдат гласувани в Специалната комисия в началото на декември 2021 г. След това утвърденият доклад ще влезе в пленарната зала на Европейския парламент в началото на 2022 г. за финално гласуване. Ако бъде приет, ще бъде изпратен на Европейската комисия и ще е официалната позиция на Европейския парламент по темата.