"Все не е ясно как коронавирусът е прескочил от прилепа на човека, това място може да съхранява вируса и той да се връща отново и отново. Еволюцията на вирусите винаги е във връзка с човека". С тези думи започна участието си в предаването "Пулс" проф. Радостина Александрова, вирусолог в БАН.
 
"Едрата шарка е предизвиквала многобройни епидемии през вековете, а хората често са оставали обезобразени, губели са зрението. Когато той попада в Америка, успява да убие около 90 % от населението там", припомни тя.
 
"Вирусът няма интерес да ни убие, има за цел да се разпространява. Вирусите колкото и да са изменчиви, те са и доста консервативни. Те се променят, но не и клиничната им картина. Могат да бъдат функционално активни единствено в живите клетки на своите гостоприемници", обясни професорът.
 
"Изменчивият вирус няма как да просъществува в стабилна среда, ако самият той постоянно се променя. Това би му причинило голям стрес. Голяма част от мутациите са неутрални", допълни тя.
 
"Между COVID и SARS има и много разлики. SARS не успя да се разпространи така. Поне 2 клетъчни ензима помагат сега, при предишния беше само 1. SARS предизвика основно респираторно заболяване. При COVID не е така – поразява не само дихателната система, поразява и кръвоносните съдове, тромбози, има увреждания на сърцето, на нервната система, може би може да предизвика и диабет", заяви вирусологът.
  
"Суперкомпютрите навлизат в изследванията. Коронавирусът не просто влиза в организма, но и си отваря вратички, през които да влезе. Чрез суперкомпютрите се търсят и потенциални мишени за търсене на лечение, по-голямата част от тях вече се изпитват. Лечението на антитела е обещаваща. Търси се биологичен път, чрез който те да бъдат произвеждани в препарати", разкри д-р Александрова.
 
"Бактериофагите да се използват по същия начин е идея на журналист. Те няма да се съобразят с лекарствената устойчивост, могат да бъдат подбрани така, че да атакува конкретни бактерии, предпазвайки микробиома", заяви гостът.
 
"Реинфекциите протичат леко и безсимптомно. Може да става дума за различни типове коронавируси, може би вторичното протичане е от друг генотип. Панацеята е да умеем да живеем в хармония със себе си, да се обичаме и да обичаме хората около нас – щастието е най-сигурната формула за здраве", сподели още проф. Радостина Александрова.