Проф. Александрова огласи най-добрата новина от началото на епидемията К-19 у нас
"Вирусът няма интерес да ни убие, той вече мутира с по-ниска скорост", посочи вирусоложката от БАН
В последните няколко дни броят на излекуваните от коронавирус е по-висок от този на новозаразените. Можем ли да се преборим с коронавируса и очаква ли ни втора вълна на зараза.
Вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова посочи, че ще се говори все повече за генетичните промени в този вирус. По думите ѝ особено уязвими са вирусите, които съдържат РНК, каквито са и коронавирусите.
Ензимът, който синтезира РНК молекулата, допуска грешки и няма система, която да поправи тези грешки. Добрата новина при коронавирусите е, че те имат система, която може да поправи допуснатите грешки, но не на 100%. Така че той мутира с по-ниска скорост", обяви тя пред Bulgaria ON AIR.
"Когато беше разчетен за първи път геномът на новия коронавирус, до края на април бяха разчетени геномите на повече от 11 000 вируса, изолирани от инфектирани хора. Цялата информация е налична, започна интересен анализ на данните.
Вариант А, който е установен в Ухан, е бил известен в Австралия и САЩ. След това възниква вариант Б, който доминира в Ухан - той е известен първоначално и в Европа.
Вариант Б е доста стабилен в Източна Азия, което означава, че е доста добре приспособен към хората и условията там, не му се налага да мутира. Той обаче мутира доста в Европа. Вариант Ц е основно в Европа и в Азия се среща само в Хонконг, Сингапур и Южна Корея", обясни вирусологът.
Проф. Александрова се позова на публикации на учени, които установяват наличието на мутация в два варианта. При единия има по-тежка клинична картина.
"Учените търсят консервативните участъци във вируса, които не се изменят. Стремят се, създавайки ваксината, да направят универсална платформа, която да могат след това да актуализират, така че по-лесно да се превключи към ваксина срещу друг вариант, ако това се наложи", каза още тя в "България сутрин".
За два месеца са били направени повече от 100 варианта на ваксина, но ще бъде необходима поне една година за създаването ѝ, смята вирусологът.
"Вирусът няма интерес да ни убие", завърши проф. Александрова.