Проф. Александрова с важни новини за разликата в симптомите между Омикрон и Делта

^{Няма нужда от паника, целта на вирусите е да се разпространяват, едва ли имат интерес да си убият гостоприемника. Това заяви в интервю за "Монитор" експертът по вирусология от БАН проф. Радостина Александрова.}

- Проф. Александрова, какво точно знаем за новия вариант Омикрон и има ли място за безпокойство? Чуха се различни мнения...

- Вариантът B.1.1.529 e открит за пръв път на 23 ноември 2021 г. в Южна Африка, в проба от Ботсвана, взета на 9 ноември. На 26 ноември, на специално свикано заседание на Техническата група за оценка на развитието на вируса, след анализ на наличната информация СЗО обяви В.1.1.529 за вариант, които предизвиква безпокойство, и му даде наименованието Омикрон.

Предполага се, че именно той стои зад увеличените случаи на COVID-19 в страната през последните дни – те нарастват от 273 на 16 ноември до над 1200 девет дена по-късно. Повече от 80% от тях са в провинция Гаутенг. Според първоначални данни репродуктивното число на SARS-CoV-2 в Гаутенг e по-високо (R = 2) в сравнение с останалата част на Южна Африка (където R e около 1.5).

Вариантът Омикрон светкавично привлече вниманието на специалистите с високия брой мутации, които носи. Те са повече от 50, като 32 от тях са в S белтъка – той изгражда „шипчетата“ на SARS-CoV-2, чрез които той разпознава и се свързва с входната врата на клетката гостоприемник (т.нар. рецептор), след което навлиза в нея (т.е. инфектира я). Десет от мутациите са в участъка от S белтъка, който директно взаимодейства с рецептора на клетката (т.нар. рецептор-свързващ участък).

За сравнение, доминиращият в момента в световен мащаб вариант Делта притежава 10 мутации в S белтъка, от които 2 са в рецептор-свързващия участък. При Бета варианта, който се приема за най-успешно изплъзващата се от имунния отговор версия на вируса, броят на мутациите в този ключов район е 3. До момента не е познат друг вариант на SARS-CoV-2 с толкова много мутации.

- Какво означава това?

- Това означава, че той значително се различава от оригиналния вариант, тръгнал от Ухан в края на 2019 г., както и от останалите познати варианти на SARS-CoV-2.

Нeслучайно някои средства за масова информация находчиво го нарекоха „супер вирус“ или „супер мутант“.Част от мутациите в Омикрон са ни познати от други варианти (Алфа, Бета, Гама, Делта, Мю, Ламбда), биологичната роля на други обаче предстои да бъде уточнена. Важно е да разберем и как функционира целият екип от налични мутации, тъй като те все пак са и колективни играчи.

Това, което предизвиква безпокойството на учените, е, че някои от съдържащите се в Омикрон мутации потенциално може да му помогнат да „бяга“ от имунния отговор, изграден при среща с предишни варианти и с наличните ваксини, да улеснят предаването му от човек на човек и да отслабят повлияването му при лечение с моноклонални антитела (например препарата регенерон).

Засега данните за варианта Омикрон са крайно ограничени и се основават преди всичко на опита ни с други варианти, с които той споделя общи мутации, а не на лабораторни тестове и насочени проучвания. Науката и медицината почиват на доказателства и трябва да ги изчакаме, преди да правим категорични заключения.

- Как се разпространява между хората, по-бързо ли заразява?

Все още не знаем каква точно е скоростта на придвижване на варианта Омикрон в обществото. Той тръгва като огнище сред студенти и бързо набира темпо. Възможно ли е обаче роля да са изиграли и събития на свръхразпространение - т.е. вирусът да е попаднал в човек, който по някакви причини е успял да го предаде на голям брой хора?

И дали Омикрон ще успее да се пребори с варианта Делта? Отговорът на тези и други въпроси ще дойде от задълбочени епидемиологични проучвания, които вече са започнали. Върху съдбата на вирусите влияние оказва комплекс от фактори. Достатъчно е да припомним, че Бета вариантът (който също беше идентифициран за пръв път в Южна Африка) не успя да пусне корени в Европа, а триумфиращият преди месеци на Стария континент Алфа вариант така и не се пребори с Бета варианта на негов терен и не постигна високи нива в Южна Африка.

- Доколко обаче ще ни предпазват ваксините, ще действат ли и срещу Омикрон?

Много експерти, сред които и д-р Антъни Фаучи, изразиха увереност, че независимо от настъпилите изменения в S белтъка ваксините ще продължат да ни предпазват от тежко боледуване, хоспитализация и смърт. Дали това е така, ще научим след най-малко две седмици.

През това време учените ще изследват серуми от преболедували и ваксинирани, за да разберат в каква степен съдържащите се в тях антитела ще разпознаят и неутрализират вируса. Серумът е течната съставка на кръвта, от която са отстранени клетките и кръвосъсирващите фактори и в която се намират антителата.

В ролята на вирус пък влизат специално подготвени за целта структури, чиято повърхност е покрита с характерните за варианта Омикрон шипчета. В интервюта за различни медии лекари от Южна Африка съобщиха, че инфектираните са предимно млади хора (20-30-годишни), по-голямата част от които не са ваксинирани (над 60%), а ваксинираните са предимно с поставена само една доза.

Сама по себе си младата възраст на засегнатите не бива да ни изненадва, защото това са представителите на населението с най-активен социален живот, най-малко склонни да спазват ограничителните мерки и с най-ниско ваксинационно покритие.

- Знае ли се точно какви са симптомите, различни ли са от Делта?

- Първите данни са за сравнително леки симптоми (водеща сред които е умората). Случаите обаче са прекалено малко и на този етап не позволяват извеждането на каквито и да било заключения.

Важно е да разберем как ще се държи вирусът, когато достигне до по-възрастни хора и уязвими групи. Междувременно броят на държавите, в които е идентифициран новият вариант, се увеличава. Сред тях са Белгия, Великобритания, Германия, Италия, Нидерландия, Чехия, Дания, Израел, Австралия… И с това списъкът не се изчерпва.

В повечето случаи става дума за хора, които се завръщат от чужбина (Южна Африка, Египет, Малави, Мозамбик). Интересен е случаят в Хонконг, където вирусът е открит в пътник, прибиращ се от Южна Африка, а вторият инфектиран е човек, с когото са били настанени в един и същи карантинен хотел.

Предполага се, че вариантът Омикрон е възникнал в човек с имунен дефицит (не е изключено това да е нелекувана хронична ХИВ инфекция), в който SARS-CoV-2 е предизвикал хронична инфекция – имунната система не е била в състояние да окаже съпротива на вируса и да го изчисти, но продължителното контактуване между нея и SARS-CoV-2 е дало възможност сред потомците на активно размножаващия се вирус да се натрупат мутации. Подобна хипотеза беше изказана в края на миналата година и по отношение на варианта Алфа.

- Доколко ваксинационното покритие играе роля, като се има предвид ниският процент имунизирани в Африка?

Точно така, играе голяма роля. В Африка под 10% от населението е получило ваксина срещу COVID-19. Но нека акцентирам на нещо - появата на варианта Омикрон е повод за изключително повишено внимание от страна на специалистите, институциите и държавите, на всички нас, но в никакъв случай не е повод за паника. Нужни са ни научни факти, а не драми.

Да не забравяме, че целта на вирусите е да се разпространяват, да се размножават и да бягат от имунния ни отговор или прилаганата терапия. И от гледна точка на еволюцията едва ли имат интерес да си убият гостоприемника. Специалистите препоръчват продължаване на ваксинационната кампания (включително поставянето на усилваща доза ваксина, когато дойде времето за това) и спазване на познатите ни мерки за ограничаване на разпространението на вируса (маски, избягване на големи събирания, проветряване на помещенията, поддържане на добра лична и обществена хигиена).

Визитка:

Проф. Радостина Александрова е завършила с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”

Притежава магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при  БАН

 Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към лаборатория ”Вирусология”, 2007 – 2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. – към катедра «Биохимия») и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ «Св. Кл. Охридски», както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.)

 Автор и съавтор на повече 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни форуми, 4 глави от книги