Проф. Балтов изтръпна заради К-19: Никога не бях виждал "Пирогов" толкова...

Директорът на "Пирогов" проф. Асен Балтов е част от Националния оперативен щаб. Вече година сме в плен на коронавирусната пандемия, а на 13 март 2020 г. беше въведен първият в историята ни локдаун. Ето какво сподели той по този повод. Какво научихме за COVID-19 година по-късно, ще се "мре ли яко"... Проф. Балтов говори пред Dir.bg.

- Проф. Балтов, една година вече сме в епидемична обстановка, точно на 13 март вечерта бе обявен...

- Извинявам се, че ви прекъсвам, но само ще направя една вметка. В "Пирогов" нещата се движеха няколко дни по-рано. Имам предвид, че на 10 срещу 11 март при нас постъпи една жена, която бе с доказана короновирусна инфекция, а на другия ден, след около 24 часа, се разбра, че нейният съпруг също е с коронавурас. Но за страната нещата се случиха на 13 март, да.

- Вие сте част от Националния оперативен щаб. Година по-късно как гледате на ситуацията у нас и в света? Каква оценка бихте дали на свършената работа?

- Ясно ще кажа, че ние от Националния оперативен щаб винаги сме искали да даваме актуална и точна информация. Ние подаваме на хората най-точните данни, които може да се дадат. Хората трябва да го разберат това. И съм сигурен, че много от тях го оценяват. Ако го нямаше Националния оперативен щаб, сигурно щяхме да видим нещо като сценариите в Италия и Испания. У нас такова нещо нямаше, нали така? Трябва да го отбележим това. Преди година болниците не бяха подготвени, лекарство нямаше...

- А вече имаме т.н. медицинска пътека за лечение?

- Вижте, вирусна пневмония винаги се е лекувала в "Пирогов". Просто преди година не бяхме готови да бъдем адекватни на лечението на коронавирус. И точно тук Националният оперативен щаб изигра своята роля.

- Колко "яко ще се мре"? Този израз се превърна в емблематичен за тази една изминала година.

- Вижте, аз искам колко се може по-малко да се мре. Това правим ние, в щаба. Когато вече се заговори масово за коронавируса, когато вече в "Пирогов" приехме жената и съпруга й, през следващите 3 дни изчезнаха всички пациенти в "Пирогов". Аз, който през целия си живот до момента съм бил винаги свързан с тази болница, никога не бях виждал "Пирогов" толкова празен.

- Сега, една година по-късно, по-спокойни ли сме, по-спокойно ли работите?

- Имаме натрупан опит. Нито имаме някакво по-различно лечение, нито имаме някакво специално хапче, което може да използваме.

- Ще стигнем до хапчетата и ваксините. След като се създаде Националният оперативен щаб, се създаде и т.н. Медицински съвет. Там имаше "колегиален" сблъсък между ген. Мутафчийски и проф. Костов. Изигра ли своята роля Медицинският съвет?

- Не смятам, че работата на Медицинския съвет беше нещо положително и изигра голяма роля. Те написаха едно предписание с едни препратки и хиперлинкове към научни материали от света. Те работиха емпирично и общо взето се базираха на всичко, което тогава беше написано в световен мащаб. Имаше и консултации с колеги, които се сблъскваха с болестта в по-големите болници. Не смятам, че това имаше някакъв конкретен ефект.

В същото време в "Пирогов" си направихме вътрешен щаб, който много точно анализираше как се развиват нещата и общо взето се опитвахме сами да си изградим начин на лечение на хората, превенция за персонала и т.н. Медицинският персонал се сблъскваше с нещо ново. А нашата цел бе да стигнем до някакви самостоятелни изводи. И вече в "Пирогов" си имаме такива.

- Част от Медицинския съвет бе и доц. Атанас Мангъров. Какво бихте му казали година по-късно?

- Година по-късно се видя, че доцент Мангъров всъщност е политикът Мангъров, който няма нищо общо с медицината. Фактите обаче са други. Неговите приказки разколебаваха хората. Получаваха се разностранни послания и част от хората неглижираха нещата... В никакъв случай подобно говорене не ни помогна, напротив това се усети във втората вълна. Подобни послания повлияха много лошо за мерките, които бяха препоръчани, и така се стигна до втория локдаун.- Помните ли първата си самостоятелна операция, която сте направил?

- Разбира се, че помня. Това стана по спешност, когато бях специализант втора година. Ставаше въпрос за счупване на глезен. Д-р Икономов ми гласува тогава доверие и ми показваше какво и как трябва да се прави.

- Питам ви, защото със сигурност тогава сте се вълнувал, сигурно ви е било и страх. И, всъщност, кога ви беше повече страх? Когато оперирахте глезена на пациента, или сега, когато вече като ръководител на "Пирогов" вкарахте ваши колеги в COVID отделението, за да лекуват нещо, за което не се знае как се лекува?

- Когато колеги влязоха в отделението за коронавирус, за мен бе много по-отговорно решение. Когато първите лекари влязоха вътре, те не бяха подготвени. Те не бяха ваксинирани, сега всички са, и благодарение на това, че се отнасяха много сериозно и спазваха всичко стриктно, те успяха да се запазят, респективно по този начин да помогнат на много пациенти.

- Когато Националният оперативен щаб започна да затваря страната и да въвежда ограничения, давахте ли си сметка какви икономически последици ще имат вашите действия? Разбира се, съпоставени към здравния ефект, който търсите.

- В момента аз, като директор, си давам сметка какви са икономическите последици в една болница. Иначе основната идея на Националния оперативен щаб винаги е била как да се направи така, че да се запази максимално здравето на хората. Мислите ни са били насочени към живота и здравето на хората. Не сме гледали толкова икономическия ефект и последиците, които ще има от едно затваряне. Целта ни е била, тя е същата и сега, как на хората може да им се помогне, как да се направи така, че здравната система също да е ефективна.

- Имам предвид това, че много хора, останаха без работа - здравната цел е от една страна, човек без работа и доходи в следствие на здравната цел е от другата страна?

- В началото на разговора ми питахте дали "яко ще мре". Това да почине някой дали не е по-лошо за близките му... И аз да ви питам нещо тогава. Можете ли да ми кажете каква е цената на човешкия живот? Аз, лично, не я знам. Ако вие я знаете, кажете ми я... Колко струва един човешки живот? Ако питаме близките хора на починал, какво ли ще ни кажат.

- И много млади хора си отидоха. Скоро почина колега на 36 години... Как бихте обяснили кончината му на близките му? Давам образен пример и не визирам конкретния случай.

- Давате неприятен пример, но и отговорът му няма да е много приятен. И в момента умират млади хора. И то защо... Защото повечето от тях подценяват ситуацията. Те смятат, че коронавирусната инфекция е нещо имагинерно, което при тях няма да дойде, или ако дойде, ще мине леко, че няма да ги свали, че няма да има проблем с тяхното здраве. Неглижират проблема, а това също е голям проблем. Ние сме на прага на трета вълна. Сега изобщо не е моментът да се разпускаме.

- Ваксината ли е нещото, което ще обърне резултата в наша полза?

- Определено. Ако направим бързи сметки за ваксинирани и преобеледували, нещата отиват към 2 милиона човека у нас. В момента в "Пирогов" поставяме ваксини, защото така ще постигнем ефект, който ще намали много тежестта за здравната система. Всеки ваксиниран е защитен.

При него болестта ще мине по-съвсем различен начин. Не казвам, че с ваксините бързо ще намалим разпространението, но драстично ще се олекоти начинът, по който ще протича болестта при тях.

Общо взето, в рамките на между 6 месеца и година нещата вече ще са много различни. Очаквам в такъв период да се върнем към нормалния начин на живот. Не казвам, че коронавирусът ще изчезне като проблем - няма да изчезне, но като последици от него върху здравето на хората ще е намалял със сигурност.

- Ще се въвеждат ли нови мерки. Ще има ли пак затваряне на бизнеси?

- Ако няма резултат от мерките за ограничаване на заразата на регионално ниво, ще се въведат нови ограничения на централно ниво за цялата страна. Увеличението на броя на заразените с коронавирус се дължи както на разхлабването на мерките, така и на британската мутация на COVID-19. Колегите от Великобритания се оказаха прави, че протича по-тежко при хора на по-млада възраст.

А активните хора са именно на възраст между 20 и 50 години. Пак ще кажа, че младите неглижират проблема. Според мен трябва да има задължителна карантина за хората, завръщащи се от почивка в Африка, тъй като симптомите на болестта се проявяват в рамките на седем дни.