Проф. Кантарджиев: Най-големият проблем на здравеопазването в България не е Covid 19, а...

Най-големият проблем на здравеопазването в България в момента не е опасността от нова вълна от Covid 19, а вътреболничните инфекции и липсата на достатъчно лекари и медицински сестри в болниците.

Това заяви в интервю за здравния портал Живи и здрави професор Тодор Кантарджиев. Според специалиста по микробиология и бивш шеф на Националния център по заразни и паразитни болести с напредването на медицината и липсата на кадри на пациенти, на които се налага сложна операция, се поставя катетър, което е предпоставка за инфекции.

„ В световен план над 3 милиона души имат проблеми с резистентни инфекции. Къде се получават най-често те? В болниците – това са така наречените вътреболнични инфекции. Медицината напредна много с трансплантацията на органи и костен мозък и много заболявания станаха лечими. Да речем голяма част от кръвните заболявания, които учех като студент преживяваха едва 20%, а сега 80% преживяват.

Лечението на тези болести и тежките операции и трансплантации на бъбреци, черен и бял дроб  всичко това води до намаляване имунитета на човек и до склонността към вътреболнични инфекции.

В момента не коронавируса, а вътреболничните инфекции са най-големия проблем у нас! Неудачите на здравеопазването и диспропорциите в заплащането на лекарите ги кара да бягат – нямаме лекари и сестри! Ако не дай си боже един мъж легне със счупен крак и трябва да е на екстензия и лежи неподвижен му се слага катетър.

Защо? Защото не може да бъде обслужван и на 2-3 часа трябва да звъни и да идва лекар или медицинска сестра и санитар и да му сложат уринатор. Ако му сложиш катетър ти е мирна главата.

Това води до вътреболнични инфекции, а вече има и нови щамове клебсиели в урологичните отделения, които са резистентни на всички антибиотици, ползвани в нашата страна. Така че такива пациенти трябва да се лекуват по специални системи, за да не се разпространяват тези щамове“, обясни професор Тодор Кантарджиев.

Кога да очакваме епидемия от грип?

Според него през декември ще се регистрира увеличение на случаите на грип, а грипната епидемия ще започне през януари и февруари. Специалистът препоръча всички, които са над 65 години, да се консултират със своя личен лекар относно възможността за поставяне на безплатна ваксина против грип, а за коронавирус той препоръча ваксината да е за новия щам XBB.

„Двете ваксини за Covid 19 и грип нямат противопоказания и могат да се сложат едновременно в лявата и дясната ръка. Възрастните хора, които си слагат ваксини, по-добре да изчакат една или две седмици. Всички 65-годишни да се обърнат към личния си лекар има безплатна ваксина за грип. Ваксината за Ковид 19 също е безплатна, но трябва да е за новия вариант XBB.

Който е ваксиниран и е карал болестта няма нужда. Епидемията от грип обикновено идва декември, а януари и февруари е пикът на грипа. Има ли деца със сополи и температура не бива да са на училище, а кърпичките за нос и хигиенните кърпички вършат същата работа срещу грипа като ваксината. Защото като кихне някой и след 2 часа пипнеш нос или уста се заразяваш. Трябва да се проветрява и да се отваря прозорецът“, съветва професор Кантарджиев.

"За" или "Против" изписването на антибиотици?

Относно изписването на антибиотици от редица педиатри без оглед на състоянието на детето и назначаване на изследвания, експертът-микробиолог сподели, че това се прави единствено с цел презастраховане от самите лични лекари и педиатри.

„Антибиотиците действат и сме свикнали да им се доверяваме. Педиатрите например се презастраховат и изписват, а дете, ако го боли гърло това е вирусна инфекция, а за нея не се изписват антибиотици, защото не действа.

Антибиотик действа при бактериалните усложнения, които настъпват при вирусните инфекции. При грипа всеки десети прави усложнения – например бактериална пневмония, която не може без антибиотик. Кашлица, гърло и нос не минат ли за две-три седмици е възможно да се усложни с бактериална инфекция.

На хремата коя е бактериалната инфекция? Бактериалния синузит като се надуеш и месеци те боли глава – това без антибиотик не минава. Камерън беше възложил на английски учени да му направят изчисления, че ако продължаваме така с антибиотиците до 2050 г. 10 милиона ще умират от резистентни бактерии, които не могат да се лекуват с антибиотици.

28 години съм национален консултант по микробиология и всички фармако-терапевтични ръководства за антибиотиците са минали през мен. Лошото е, че никой не ги спазва и не ги чете, защото на Министерството на здравеопазването не му пука.

Този документ е 12 страници и пише с какви антибиотици трябва да се лекува обществото. Какво се приема за болки в гърло или цистит – това всичко е описано и това е световният опит. Има и документ „Антибиотична стратегия за болнична употреба“.

В болниците го има описано кои антибиотици се дават и кои са за резерва. Всичко това е написано и всяка болница се акредитира от време навреме, но никой не го спазва. Преди 4 години бяхме на 14 място по употреба на антибиотици в болниците (заедно с Германия), а извънболничната помощ и аптеките бяхме на 12 място.

Сега вече сме на второ място по болнична употреба след Кипър и на трето място в извънболничната след Гърция и Румъния. Най-скъпият антибиотик в аптеките се изписва най-масово, защото хората си го купуват. Това е трета генерация Цефалоспорин на хапчета.

В болниците най-масово се ползва венозният, защото е най-евтин около 50 ст. Да вземат да прочетат лекарите и гражданите – информацията е достъпна на сайта на Асоциацията на микробиолозите. Най-хубавите антибиотици са тези, които действат на микроба!

Защо допуснахме толкова случаи на скарлатина? Тя е стрептококова инфекция и прави ангина при децата – антибиотика срещу ангина действа бързо и струва 10 лв. Същото стана 1973 г. когато купиха от Байер антибиотик на Байрена и е сулфонамид като те заболи гърло ни го даваха. Да обаче сулфонамидите са резистентни към тях стрептококите и като ни даваха за гърло Байрена направихме 38 000 случая на скарлатина.

Сега щяхме да повторим това, ако не популяризирах, че трябва да се лекува с пеницилинови антибиотици – амоксицилин и амоксиклавуланова киселина. Тези са най-достъпните и евтини антибиотици, а не най-скъпите, които са добри за сепсис“, обясни професор Тодор Кантарджиев.

Мнението му за това правилни ли са били мерките срещу пандемията от Covid 19, действат ли ваксините срещу коронавирус и има ли опасност от нова вълна от вируса и евентуална пандемия може да прочетете в цялото интервю за здравния портал Живи и здрави.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук