Проф. Кантарджиев твърдо срещу разхлабването на мерките и обясни защо

"Антитеген тест не различава новия щам, а в средата на януари ще знаем дали е у нас. Първи случаи на грип може да има през февруари", това казва проф. Тодор Кантарджиев, директор на НЦЗПБ и член на оперативния щаб в интервю за "Телеграф".

По думите му вече 1 млн. българи с имунитет срещу COVID-19.

Ето какво още каза проф. Кантарджиев:

- Проф. Кантарджиев, има ли в България случаи на новия щам на коронавируса, който се разпространява във Великобритания?
- Във Великобритания има много голямо разпространение на този щам. Именно оттам се връщат наши сезонни работници и други участници в икономическите и научни процеси. Затова сега събираме пробите от различни лаборатории в страната. Свързали сме се с работещите в тези, които са в райони с хора, които се връщат от странство. Ще търсим сред тях новия щам и мисля, че до средата на месеца ще го докажем. 

- Значи ще наблегнете на изследвания на българи, завръщащи се  от чужбина?
-Да. Става дума предимно за хора, които продължително са пребивавали във Великобритания. Затова имаме желанието да ги търсим.

- Какво точно ще е изследването?
-Тестовете, които се правят в нашата страна, са генетични. С тях се доказват три гена. Имаме пресантиман, че при някои хора, които са свързани с Великобритания, се доказват по-силно два от гените и малко по-слабо се доказва  третият ген. Но още не сме сигурни, защото не сме направили секвенирането.

А  то трябва да събере много такива щамове, като с една обработка трябва да се пуснат за секвениране 48 проби. Постоянно търсим и някои други мутации, защото за разлика от другите вируси щамове този сравнително по-рядко мутира. Той прави средно по 33 мутации на година. Изводът е, че коронавирусът е около осем  пъти по-стабилен от вируса на грипа и четири пъти по-стабилен от вируса на СПИН.

- С антигенен тест може ли да се хване новият щам?
- Антигенните тестове няма да могат да различат новия щам. Начинът на доказване е целогеномно секвениране. Засега имаме съмнения, но трябва да изчакаме изследванията на целогеномното секвениране в Националния център по заразни и паразитни болести. При него се взема PCR, като при положителен се взима продуктът от него и той се анализира, за  да се види последователността на генома на вируса. В средата на януари се очаква резултат.

- Ваксините ще действат ли и при тази разновидност на коронавируса?
- Засега ваксините действат и на този щам. При условие, че във Великобритания имунизираха активно и продължават да ваксинират, въпреки че в някои области голяма част от инфекциите са от този щам, говори, че ваксината не е компрометирана от тази мутация. Ваксината води до производство в организма на човека на белтъците, които са на върха на шипчетата на вируса.

Именно те са с много повече антигени от мутиралия епитоп на този вирус. Ако ваксината не покриваше този щам, в Англия щеше да стане много голям скандал. Самият факт, че продължават да ваксинират и ваксинират стотици хиляди души за много кратко време, е едно доказателство, че практически ваксината е активна и  срещу тази мутация.

- По тежко ли се кара тя?
- Няма никакви медицински доказателства, че води до по-тежко протичане на заболяването.

- Кога преболедувалите да си сложат ваксина?
- Преболедувалият трябва да знае две неща. Първо, че от 60 до 90 дни след прекарването на вирусна инфекция, която е била системна, с клинична проява върху целия организъм, имунната система трябва да влезе в норма, за да може адекватно да реагира на дразненето от ваксината. Не е опасно, ако си преболедувал и я сложиш по-рано.

Ваксината няма да навреди, но няма да направиш необходимия имунен отговор - антитела и клетъчен имунитет, поради факта, че имунната ти система е потисната от прекараната инфекция. Просто имаш намалено количество на лимфоцитите, особено на тези, свързани с изграждането на имунологичната памет. Ваксината няма да ти навреди, но няма да изградиш имунитет и няма да има смисъл от нея.

- Много хора се притесняват да не се заразят повторно, защото нямат достатъчно количество антитела. Имат ли основание?
- Наличието на антитела не винаги е критерий, но трябва да имаш сигурни доказателства, че си прекарал инфекцията - положителен PCR и клинична картина. Ако е така, при следващия контакт с антигена в рамките на дни ще направиш много антитела, защото имаш имунна памет.

Това е доказано още когато се е  одобрявала ваксината за детски паралич. Деца, които са били ваксинирани, правят антитела. След два-три месеца си губят антителата. В момента, в който им се сложи ваксината, на втория ден след нея имат огромно количество антитела.

- Тоест, ако край скорошно преболедували има заразен с коронавирус, те могат да увеличат антителата си? 
- 99% процента да. Пак се образуват антитела. Това е логиката на всяко вирусно заболяване и на всяка инфекция. Може да се случи двама души на милион да не изградят имунен отговор. Така както, като ваксинираме за хепатит децата, на 3000 едно не прави имунитет след първата доза, а на 10 000 едно не прави имунитет след третата доза.

- Колко българи имат имунитет?
- Най-вероятно 15% от българите имат имунитет, което е около 1 милион.  

- Загуба на обоняние признак ли е на по-леко преболедуване?
- Да, младите хора с активен имунитет губят обоняние, което е добър белег, че карат по-леко заболяването

- Как изглежда картината на заболеваемостта сега?
- За 14 дни от 680 заболели на 100 000 за вчерашния ден сега са 162. Заболеваемостта е четири пъти по-малка. София сега е към 150 на 100 000, бяхме към 1000-1200. Това е шест пъти по-малко. Но никакво успокояване. Трябва да си носим маските, да не се подиграваме на докторите и да вярваме само на експерти.

- Тоест сегашните мерки не бива да се разхлабват?
- Какво им е на мерките? Да не би да се обаждаме по телефона да ни пуснат до бакалията?

- А как да се процедира с учениците например?
- По отношение на училищата лека-полека трябва да се минава към присъствена форма постепенно и при анализ на данните за натоварването на болните. 

- Ще има ли грипна епидемия у нас?
- Грипният сезон в Латинска Америка и в Австралия беше с много ниска циркулация и почти с липса на епидемично разпространение на грип. Това лято там беше зима. Досега няма сериозна циркулация на грипа и се предполага, че или ще се забави, или няма да има силно епидемидемично разпространение на грипа тази година. Очакваме в края на януари или февруари да се появи циркулация на грипни щамове.

Кой е той?
Завършва Медицинската академия в София през 1981 г. От 1988 г. е в НЦЗПБ, последователно е ръководил лабораторен сектор, лаборатория, обединена лаборатория и отдел по  микробиология.

През 1986 г. придобива специалност микробиология, през 2001 г. придобива специалност клинична имунология и през 2004 г. - специалност епидемиология на инфекциозните болести. Доктор на медицинските науки е от 2008 г.

Председател на Българската асоциация на микробиолозит. Член на Управителния съвет на Европейската конфедерация по медицинска микология.