Проф. Костов с указания как да се ваксинират хората с белодробни проблеми

Проф. Коста Костов даде препоръки за ваксинациите и хора със здравословни проблеми или бременни. 

В публикация той е обобщил най-често задаваните въпроси и отговаря на тях.

• Болните с хронични белодробни болести е желателно да се ваксинират при съблюдаване на препоръките и контраиндикациите за ваксинация при всяка отделна ваксина;

• Деца и юноши до 16 години с белодробни болести не трябва да бъдат ваксинирани, докато не бъдат предоставени научни данни за безопасност на ваксините при тази възрастова група;

• Пациенти с хронични белодробни микози, активни атипични микобактериози, белодробна туберкулоза в стадий на незавършен оздравителен процес, други активни хронични инфекции и автоимунни болести с белодробно засягане трябва да се консултират със специалист по белодробни болести преди да вземат решение за ваксинация;

• Дори след ваксинация трябва да се спазват индивидуалните мерки, особено тези, които са с подтиснат имунен отговор;

• Желателно е при прилагане на други ваксини (антигрипна, пневмококова), да се съблюдава интервал от 7 дни между тяхното поставяне и ваксината срещу COVID-19;

• Удължаването на интервала между двете дози ваксина не е желателно за пациентите с хронични белодробни болести, особено тези, които имат данни за имуносупресия или приемат имуносупресивни медикаменти;

• Пациенти с бронхиална астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), които получават редовна терапия с инхалаторни или системни кортикостероиди, самостоятелно или в комбинация с инхалаторни бронходилататори, не трябва да прекъсват терапията си в деня на ваксинацията;

• При пациенти, които са инфектирани със SARS-CoV-2 и настояват да се ваксинират, най-добре е да отложат ваксинацията до клинично възстановяване с минимум 4 седмици след началото на симптомите или първия позитивен PCR тест, за да избегнат допълнителното влошаване на симптомите на инфекцията, което настъпва обикновено до 2 седмици след началото на болестта. Ако не настояват за бърза ваксинация, същата може да се отложи до 3 месеца след началото на симптомите на инфекцията или след първия позитивен PCR тест;

• Пациентите, които страдат от т.н. „продължителен COVID-19“, последствия след острата фаза на болестта, могат да изчакат да се възстановят напълно, преди да предприемат ваксиниране.
С висок риск за тежко протичане на Ковид 19 са пациенти със следните белодробни болести:

• белодробен карцином, които провеждат химиотерапия или имунотерапия;

• белодробен карцином, които провеждат интензивна радиотерапия;

• белодробен карцином, при който се провежда таргетна терапия с протеин-киназни инхибитори или PARP инхибитори, подтискащи активността на ензима поли(ADP)-рибоза полимераза;
• тежка астма, тежък ХОББ или кистична фиброза;

• при които се провежда терапия с медикаменти, улесняващи инфектиране – високи дози стероиди (в еквивалентна доза на преднизолон от 20 мг или повече) или имуносупресори;

•  интерстициални белодробни болести вкл. саркоидоза;

•  бронхиектазии;

• които изискват продължителна белодробна вентилация;

• тежка астма на биологична терапия;

• пулмонална хипертония.

Забележка: За посочените категории пациенти с висок риск ваксинацията е силно препоръчителна и не търпи отлагане във времето.

Контраиндикации за ваксинация

Контраиндикациите са ограничени до малък брой хора с:

• системни алергични реакции в миналото, вкл. aнафилаксия;

• алергична реакция към някой от компонентите на ваксината.

Индивиди, с история за предхождащи алергични реакции от всякакъв характер, вкл. системни такива, да се обърнат към личните си лекари, за да се посъветват преди да вземат решение за извършването на ваксинация.

Препоръки към бременни и кърмачки с белодробни болести:

•  Бременни след третия лунарен месец и кърмачки нямат абсолютни противопоказания за ваксиниране, ако липсват общи такива и ако работят в рискова среда (напр. медици), е желателно да обмислят сериозно степента на риска за инфектиране, ако не желаят да се ваксинират;

•  Предлаганите до момента ваксини срещу SARS-CoV-2 не водят до репликация на вируса в клетките на човека, и същите не носят опасност за активиране на инфекцията в организма на бременната жена или плода;

•  Векторните ваксини с използване на аденовирусен вектор, също не позволяват размножаване на аденовируса в организма.

Препоръки за ваксиниране при пациенти с белодробни болести, които провеждат терапия с имуносупресори или биологична терапия:

• Предлаганите до момента векторни ваксини срещу SARS-CoV-2 не предизвикат репликация на векторния вирус в организма на човека и не носят опасност за предизвикване на инфекция в организма след прилагането им, поради което не застрашават; болните с белодробни болести и имуносупресия.

• Повечето ваксинирани, които провеждат терапия с имуносупресори (медикаменти, които подтискат имунната защита) ще покажат по-слаб имунен отговор;

• Всички пациенти при които е предвидена имуносупресивна терапия, ваксинацията се извършва преди старта на тази терапия, най-добре с интервал от две седмици. При ваксините с две дози е добре и втората доза да е приложена преди старта на имуносупресивната терапия.

• Имунният отговор може да бъде подтиснат при пациенти, които получават редовно системни стероиди или други имуносупресори, но същите не трябва да бъдат спирани преди ваксинацията, за да не се усложни подлежащата болест и ваксинацията може да бъде извършена на фона на имуносупресивната терапия без да бъде отлагана.

• Пациентите, които се лекуват регулярно с Rituximab (моноклонално антитяло) могат да се ваксинират, макар че имунният отговор към ваксината ще бъде по-слаб от очаквания. Най-добре е, ако е възможно, лечението с Rituximab (пулсова или постоянна доза) да се приложи най-рано 4 седмици след ваксината срещу COVID-19.

• Пациентите след органна трансплантация не трябва да прекъсват имуносупресивната си терапия и ваксината се прилага на фона на тази терапия като не се препоръчва отлагането й.

• Пациенти с бронхиална астма на биологична терапия са във високорисковата група и въпреки недостатъчните данни от клиничните проучвания, е препоръчително да се ваксинират без прекъсване на биологичната терапия, но да не прилагат в един и същи ден ваксината и биологичната терапия, а в интервал от 7 дни между двете.

Препоръки за ваксиниране при пациенти с белодробни болести, които са предразположени към алергични реакции:

•  Тези с алергия, вкл. анафилаксия, към храни, ухапване от насекоми, или от лекарства (с идентифицирани алергени), могат да пристъпят към ваксинация като останалите, следвайки локалните препоръки, ако не са алергични към някой от компонентите (ексципиентите) на ваксината;

•  При наличие на фамилна алергична обремененост, предишни несистемни реакции, свръхчувствителност към нестероидни противовъзпалителни средства (аспирин, ибупрофен и др.) или мастоцитоза могат да пристъпят към ваксинация като останалите, следвайки локалните препоръки.

Финално послание

Достигането на популационен имунитет от 60%-70% е най-важната стъпка в борбата с пандемията и всеки, който не е боледувал и се ваксинира, дава своя принос към този имунитет. Колкото по-бързо успеем да постигнем тази цел, толкова по-бързо ще се върнем към нормалния си живот в обществото.

Източник: inspiro.bg