"Докато няма доказателство, че ваксинираните не пренасят вируса и не са заплаха за останалите хора, въведените ограничения заради пандемията могат да останат в сила и за тях".

Така конституционалистът проф. Кристиян Песталоца от Свободния университет в Берлин коментира въпроса дали имунизираните трябва да си върнат ограничените граждански свободи, предава БНР. 

Ваксинирането срещу Covid-19 не е и няма да стане задължително, категорични са всички водещи политици в Европа. Но по всичко личи, че ако имунизационният паспорт се превърне в пропуск за летища, заведения и театри, броят на желаещите да се ваксинират ще нарасне.

Нещо повече - ако собственик на ресторант иска да отвори само за ваксинирани, съгласно действащите закони би било трудно да му се забрани, даде конкретен пример германският правосъден министър Кристине Ламбрехт.

Повод за изказването ѝ даде Етичната комисия, която обяви, че ваксинираните не могат да се ползват с привилегии. Нито Етичната комисия, нито правосъдният министър успяват да разсеят съмненията, че с напредване на имунизационния процес се приближаваме към двукласово общество. 

"Има смисъл да се отменят ограниченията за хора, които не застрашават останалите или самите те не са застрашени. Вие ме питате за ваксинираните. Ваксината ги предпазва от инфекцията, но все още не е ясно, дали въпреки това те могат да пренасят вируса и така да са опасни за другите. 

Докато няма доказателство, че ваксинираните не пренасят вируса и не представляват заплаха за останалите хора, въведените ограничения заради пандемията могат да останат в сила и за ваксинираните. 

Мога да си представя отмяната на ограниченията за ваксинирани, при условие, че не се срещат с неваксинирани, например в затворено помещение. Само тогава те не представляват заплаха за другите", каза проф. Кристиян Песталоца, който е член на Етичната комисия в Берлин.

- Какво да правим обаче, ако авиокомпании, заведения, организатори на културни събития започнат да изискват от клиентите си имунизационен паспорт, т.е. доказателство, че са ваксинирани? Имат ли право?

- "На тяхно място по-скоро бих изисквал отрицателен PCR тест, защото за сега ваксинацията не е сигурна защита за останалите. А иначе частният бизнес има право да изисква имунизационен паспорт и отрицателен тест от клиентите си".

- Изискването на PCR-тест е разбираемо, но имунизацията не зависи само от доброто ни желание. Знаете, ваксините не достигат.

- Не е справедливо, да, защото човек може да не е ваксиниран по различни причини - поради възраст, заболявания и т.н. Но ако останем в хипотезата, че например авиокомпаниите въведат изискването да качват на борда само ваксинирани пътници, това ще бъде оправдано само при условие, че имаме научни доказателства, че ваксинираните не могат да разпространяват вируса.

Очаквате ли съдебни жалби на имунизирани хора, които да оспорят правото на правителството да ограничава гражданските им права?

"Не биха имали успех. Могат да имат успех само, ако става дума за ограничаване на права сред ваксинирани. Ако например ваксинирани хора са ограничени във възможността си да се срещат с други ваксинирани. Това ще е така, докато медицината не ни докаже категорично, че ваксинираните не пренасят заразата".

- Действащите от близо година ограничения вече не са така категорично подкрепяни от хората. Те се съмняват, че мерките са оправдани, смятат, че правителствата са иззели прекалено много правомощия, действат през главата на парламентите. Застрашена ли е демокрацията ни, проф. Песталоца?

- Не, не мисля. Законодателят е този, който преценява, какво и до каква степен да регулира. Често чувам тези опасения. Изпълнителната власт била прекалено овластена, взимала решения през главата на парламента.

Съвсем не е така, поне в Германия. Тук парламентът сам се е отдръпнал и не проявява инициативност. Но законодателната власт има естествени граници - парламентът винаги е по-бавен в решенията от правителството.

Кабинетът е този, който при спешни ситуации може да реагира гъвкаво. А пандемията е спешна, извънредна ситуация. Затова в правовите държави е предвидена възможността, законодателната власт да прехвърля правомощия на изпълнителната. 

Така че не смятам, че демокрацията е застрашена. Но законодателната власт би могла да бъде по-активна, въпреки че ad hoc реакцията е в прерогативите на изпълнителната власт.

- В момента се провеждат няколко световни първенства, без публика, наистина. Футболните първенства спряха съвсем за кратко. В същото време семейства с малки деца са затворени в домовете си, а домът е всичко - и училище, и офис, и крепост. Бизнеси фалират. Доверието в управниците спада. Как може да се отнеме от растящото напрежение?

Липсата на доверие наистина е голям проблем. Но има и нещо друго - колкото по-дълго продължава ограничаването на свободите ни, толкова по-нетърпимо става.

А когато не можеш да прецениш, колко дълго ще продължи това състояние, недоверието и недоволството растат. Това не означава обаче, че хората не разбират необходимостта от тези мерки. 

Към това се добавя, че не всички хора са еднакво засегнати от ограниченията - семействата с малки деца, дребните търговци, самонаетите, хората на културата и т.н. Нормално е да се обвинява правителството.

Но какво да направим?

В борбата срещу пандемията правителството няма много възможности. Разбирам растящото недоволство. Това се очакваше. Сега може би трябва да помислим за някакъв хоризонт на ограничителните мерки, някаква перспектива.

Хората да знаят, какво да очакват. Кога може да се разхлабват мерките? Точно това политиците в момента се опитват да направят. Да изготвят схема, при какъв брой нови случаи могат да се отворят детските градини и училищата, кога - магазините.

 Това може би ще внесе известно успокоение и да върне доверието. Защото в момента хората са убедени, че политиците също нямат представа, какво да правят.