Проф. Стоилова заговори за нова голямата мистерия с произхода на К-19

„Не може за кратък срок от време да се даде отговор на въпроса къде и кога се появява едно ново инфекциозно заболяване. Десетилетия дори са нужни, за да се изградят теории и от научната общност да се приеме една...

Има късен старт на проучването, забавяне с година. Ограничената наличността на ранни проби е проблем за установяване на произхода на Sars-CoV-2“.

Това каза пред БНР проф. Йорданка Стоилова, ръководител на Българското научно дружество по епидемиология и национален консултант по епидемиология на инфекциозните болести. 

По думите ѝ изследванията трябва да се правят на терен. 

„Като че ли няма особена яснота от данните, събирани в Китай... Първото нещо, което трябва да бъде проверявано, е, че това е естествена зоонозна трансмисия. Има налице и сериозен аргумент - липсва някакво звено, това е междинният гостоприемник. 

Това е озадачаващо, че няма лабораторни доказателства за наличие на този вирус в междинните гостоприемници“. 

Проф. Стоилова допълни: 

„Не се изключва възможността за човешка грешка. Този вирус притежава най-интензивния механизъм на предаване, държи се особено, вирулентността му е голяма, няма сезонност, засяга всички органи и системи, има дълъг постковид синдром. 

Този вирус не се вписва в общата характеристика на респираторните вируси. Но в историята няма пандемии, които да са излезли от лабораторните изследвания“. 

Световната здравна организация публикува дългоочаквания доклад по темата.

След теренна работа в Ухан в началото на тази година учените определят като най-вероятна възможността вирусът да е възникнал в прилепите и да е достигнал човека чрез междинно звено - друго животно, в което заразата е мутирала до първоначалния ѝ вариант, засягащ хората. 

Като „изключително невероятна“ беше определена друга теория, популярна сред епидемиолози в целия свят - че вирусът е лабораторно разработен и е изтекъл, случайно или умишлено, от лаборатория в Ухан, за която е известно, че е съхранявала множество коронавирусни щамове. 

Ръководителят на екипа Петер Ван Ембарек призна: 

„Имахме достъп до много данни, но разбира се, срещнахме и трудности да стигнем до определена информация. Има причини за това.

В Китай, както в много други държави, има рестрикции и закони, забраняващи споделянето на информация, включително с личен характер, на чужденци, които ще я изнесат от страната.

И разбира се, имаше голям интерес от много страни, и смятам, че имаше и политически натиск от всички страни, включително извън Китай“. 

Ембарек обаче допълни, че мисията успешно е създала споделено „пространство за наука“ за 17-те международни и 17-те китайски учени. Както и че не е имало опити за премахване на критически елементи от доклада. 

Съмненията обаче остават - заради късния старт на теренните проучвания и малкото време, прекарано от учените на пазара и в секретната вирусологична лаборатория в Ухан - двете места, смятани за най-вероятен източник на заразата. 

Трудно изказваният извод е, че международният екип е разчитал предимно на информацията, предварително събрана и обработена от китайската страна. 

Преди и по време на представянето на доклада ръководителят на СЗО Тедрос Гебрейесус пряко заяви, че нито една хипотеза за появата на новия коронавирус, включително изтичането от лаборатория, не може да бъде изключена и са нужни допълнителни изследвания.