Руски лекари избавили Китай от смъртоносна епидемия

Епидемията от чума, избухнала през 1910-1911 г. в Манджурия, била наистина ужасна. Руски лекари пишат в мемоарите си, че сутрин  прескачали труповете, които китайците изхвърляли на улицата.

Местните изобщо не се смущавали от вонята, излъчвана от мъртвите тела, които били разхвърляни навсякъде – по улиците, в полето, в храстите и дори в река Сунгари. Руските медици трябвало да изваждат трупове от водата, да ги събират от ливадите и дори да изкопават пресните гробове, за да изгорят и унищожат чумната епидемия. Град Фуджиан бил залят с керосин и изгорен, тъй като в него не останал нито един жив човек.

Карантината

Това не била първата чума, избухнала в Манджурия. И до днес този регион, като Задбайкалието и степите на Монголия, е естествено огнище на чумата.

 Първото огнище на болестта се е случило през октомври 1910 г. в едно село в област  Манджурия, където живеели 3 хиляди руснаци и 4,5 хиляди китайци. Руските власти реагирали своевременно - били прегледани всички жители на селото, в него се появило противочумна болница и пунктове за наблюдение на пациенти. Но не било възможно да се спре болестта веднага, тъй като китайците прикривали болните.

Затова било решено цялото китайско население на селото да бъде поставено под карантина. За рекордно кратко време бил построен наблюдателен пункт и китайците били преместени в него с помощта на войската. В края на ноември 1910 г. огнището било потушено. 10 руснаци и 550 китайци станали жертви на чумата. Но скоро в Харбин и в сателитния му град Фуджиан се появили единични случаи на чума.

Руското правителство без резултат водело преговори с китайците да вземат ситуацията под контрол и посочило, че Фуджиан трябва да бъде отцепен като източник на заразата. Но китайците виждали руснаците като врагове и вместо това поканили двама японци и лекар от Пекин, които само давали инструкции, но не предприели нищо конкретно. Намесил се и икономическият фактор - Фуджиан е свързан с Харбин и неговата изолация можела да има лош ефект върху търговията.

Ултиматум

Само след ултиматум от страна на Русия и Япония за евентуалното нахлуване на  войската, китайците се съгласили да пуснат руски лекари в града. Но вече било късно - чумата от бубонна форма премина в белодробна, която се разпространява от човек на човек като грип. В същото време населението нямало намерение да изпълнява заповедите на руските лекари.

Градските власти, които най-накрая се съгласили да си сътрудничат, срещнали съпротива от населението на Фуджиан, което не искало да пусне руски лекари в домашните им дела. По това време Русия и Япония били възприемани като окупатори, способни да отнемат територия, и запазването контрола над Харбин било много по-важно за китайските власти, от борбата с чумата и опазването на населението. Хората просто били пожертвани.

Подвигът

Въпреки това руските лекари не спирали да работят. Сред доброволците, които безвъзмездно се борели с чумата са санитарният лекар Викентий Мечеславович Богуцки и известният бактериолог Даниил Кирилович Заболотни, който набира млади лекари доброволци и студенти в екипа си.

Те трябвало да работят в ситуация на хуманитарна катастрофа: през януари епидемията от пневмонична чума достигнала своя връх и общо 100 хиляди души загинали от нея. Идеята на руските лекари да ваксинират китайците с ваксината на Владимир Ахаронович Хавкин не донесла успех.

Самият  Хавкин смятал, че са нарушени условия на съхранение и транспортиране на ваксината и освен това ваксината срещу бубонна чума се оказала неефективна срещу белодробната й форма. Нещо повече, по време на кампанията за ваксинация, няколко руски лекари, които вече били ваксинирани, се разболели от чума и това още повече разгневило населението. Китайците скрили чумните трупове, нарязвали ги на парчета и ги изнесли извън града. Дрехите от труповете продължавали да носят живите им роднини, а имуществото на мъртвите се продавало на базара.

Въпреки това руските лекари успокоили китайците, доколкото можели, и се опитали да ги спечелят на своя страна. Особено успешна в това била доктор М. А. Лебедева, която приемала пациенти с обич, а не със заплахи. Тя умиряла от чума на 14 януари 1911 г., заразила се с инфекцията, докато изваждала телата на мъртвите от китайско жилище. Натовареността била толкова голяма, че за ден Лебедева преглеждала над 200 човека.

До самия край тя давала наставления по карантинните мерки по време на епидемията. Студентът по медицина Лев Михайлович Беляев също се заразил с чума, но дори и болен, той продължил да работи. Забелязвайки кръв в храчките си, той се изолирал и не пускал никого при себе си Умиращият написал думи за сбогуване на стената: „Моля ви, да уведомите майка ми след смъртта ми и да се грижите за нея. Другари, Сбогом!“

Карантинните мерки, до които се прибягнали с помощта на армията, въпреки това дали резултат: повратна точка в епидемията била очертана през февруари 1911 г., а от 7 март не е регистриран нито един случай на зараза с чума. Въпреки това лекарите все още били изправени пред задачата да кремират телата на мъртвите. Град Фуджиан трябвало да бъде изгорен до основи, а гробовете трябвало да бъдат отворени и телата да бъдат кремирани в гробищата, за да няма чумата втори шанс.

Епидемията предоставя на руските лекари безценен материал, който след това се трансформира в научни трудове, а учениците на Заболотни десетилетия наред се борят с чумата по целия свят.

Източник: "Труд"