Taзи история от болница във Варна разплака мрежата

История за мъж в нужда разплака мнозина. Случката е от Варна. Мъжът се нуждаел от средства, за да си купи лекарство, пише glasnews.

25 лева не му достигали, когато решава да помоли чакащи пред кабинет на болница хора. Той със сълзи на очи обяснил за ситуацията, в която се намира. Реакцията на присъстващите изненада, но и предизвика вълна от радост.

Всички хора започват да събират така необходимите за човека средства.

Ето и целия разказ на очевидка, която категорично заяви, че българинът може да е добър и състрадателен:

„Ще ви разкажа за една случка от вчера, след която се убедих, че българинът, поставен в правилната ситуация, с правилните хора е добър и състрадателен. С дъщеря ми бяхме на преглед при специалист в една от поликлиниките в града.

Чакахме ред едно 20 човека минимум, жега, задух и изнервени хора, които кой с каквото имаше си правеше вятър. Всеки за нещо мърмореше и така се изнервяхме още повече един друг. В един момент от единия коридор се появи мъж на около 40-те.

"Моля ви, кой колкото стотинки може да си позволи, бихте ли ми помогнали? Не ми стигат 25лв да си купя лекарството, което трябва да ми сложат." - помоли човекът с трепереща устна и със сълзи в очите.

Настана тишина, 2-3 секунди, докато видим, че единия крак на момчето беше оттекло, мораво и превързано около глезена. Всеки започна да се бърка и да му тика в събраните му на шепичка ръце монети. А един мъж направо извади и му подаде 10 лв.

Тогава момчето прибра ръце до гърдите си и отказа да вземе толкова много за него пари. "Не, господине, толкова пари не мога да приема, моля ви, недейте!" - категорично отказваше пострадалия. Но мъжът го изнуди да ги вземе, като му каза, че това е за здравето на семейството му и такива пари не се отказват.

Хората продължаваха да се опитват да му дадат още монети, но той постоянно отказваше - Станаха 25лв, че и повече, не искам, недейте, благодаря ви, Бог да ви поживи!

Но никой не приемаше отказ. Една възрастна жена явно не можеше да си оправи багажа, но беше стиснала някаква паричка и само повтаряше

- "Момче, моля ти се бе, вземи и моите, не ме карай да ставам и да те гоня?" Но той вече беше слязал едно стъпало на път за аптеката, а тя стана и закрета подире му.

Един мъж, който беше най-близо до него му каза "Вземи ги, моля те, не обиждай така старата жена!" Той се обърна и й каза: "Госпожо, вие имате по-голяма нужда от мен, недейте!"

"Момче, хапни една закуска от мен и виж да се оправиш там, че си много младичко още!" Сълзи течаха от очите му. Като се спогледахме на всички ни течаха също сълзите. Той си тръгна, но вместо да се настани едно тягостно настроение, ние се разведрихме, започнахме да се шегуваме един с друг.

Някаква енергия ни обедини от тази успешна микрокауза, в която бяхме хора, човеци, българи. Един човек,който беше праглътнал гордостта и достойнството си в името на здравето си, ни сплоти и забравихме, че бяхме нервни в задушния коридор пред лекарския кабинет.

Благодарна съм, че попаднах в тази ситуация, защото се уверих, че за нас българите има надежда, има и бъдеще, но това бъдеще трябва ние да си го предначертаем, с доброта, съпричастност и вяра в самите нас!“