Ухан след пандемията, този кошмар ли ни чака и нас СНИМКИ

Ухан – първоначалният епицентър на заразата, позната днес като SARS-CoV-2 и болестта COVID-19 – постепенно се връща към живот. Но не този, който всички познаваха досега. Bloomberg Businessweek разказва историята на това как протича всеки ден в китайския град.

Всеки ден във фабриката на Леново, намираща се в покрайнините на Ухан пристигат работници. Те обаче преминават през не по-малко от четири задължителни проверки на температурата. Ако в една от тях, някои има над 37.3C той моментално е заклеймяван като болен и започва разследване от новия вътрешен отдел за борба са вирусни инфекции.

Тази практика не е ексклузивна за производителите на компютърни части. Всеки, желаещ да се върне на работа, трябва да премине задължителен тест както за наличие на вируса, така и за антитела.

В чакалните пък картината е изключително странна – електронни табели уточняват кога последно залата е дезинфектирана, докато роботи кръжат коридорите на различни предприятия, доставяйки офис принадлежности, за да се ограничат максимално контактите. Асансьорите също вече са отживелица – артефакт на Времената преди. Повечето хора в Ухан вече използват стълбите.


Ухан през прозореца на празен трамвай

До момента изглежда, че в китайския град, властите се опитват да създадат нова версия на нормалността – такава, която обаче би изглеждала крайно извънземна за хора от Лондон, Милан или Ню Йорк.

Докато голяма част от живота в Ухан вече се движи със старите си темпове от преди пандемията, част от сериозните рестрикции продължават да са в сила – от гости по домовете до погребения. Всичко това, разбира се, е подкрепено и контролирано от страшните, изглеждащи дистопично, системи за видеонаблюдение в Китай, въведени в експлоатация преди няколко години.


Работници в завод за компютри в Ухан

И докато властите опитват да върнат живота в града, то не е ясно дали самите граждани вече харесват тази идея и искат това да се случи. Моловете и големите магазини са отворени, но малцина са тези, които ги посещават. Същото важи и за ресторантите – хората вече предпочитат да си поръчват храна за дома. В някога живото метро цари тишина, докато продажбите на автомобили растат с всяка минута – въпреки че да си заседнал в задръстване е неприятно, поне си на дистанция от другите хора.


Кафетерията на същата фабрика. Надписите на преградите гласят: 1. Мийте си ръцете – здраве за всички; 2. Довършете си обяда и бързо напуснете; 3. Не разговаряйте – наяжте се бързо


Пътник в пълен предпазен костюм, чакащ влака си пред гарата

Сред всички мерки в борбата с COVID-19 една се откроява ясно – въвеждането на 3 статута на гражданите, в зависимост от това какъв „риск“ представляват те за околните. Още с отварянето на Ухан и пристигането на първите претъпкани с хора влакове на 7 април, от полицаи в тълпата се чуваше „Сканирайте си кода!“.

Какво е това? Публично-частна система „здравен QR код“, поддържана от Alipay и WeChat, но дълбоко свързана с правителството, с която на гражданите се „назначава“ един от три статута – зелен (за нисък риск – без контакти със заразен), жълт (за среден риск – с един или повече контакта със заразен) и червен (за висок риск – за заподозрени носители или носители на вируса). 


Моловете в Ухан, макар и отворени, са празни

Очаквано, в зависимост от цвета на кода, се позволяват и забраняват различни дейности. При зелен код няма почти никакви ограничения, при жълт – задължителна карантина и т.н.

За да се пътува между градове, е необходим зелен код. Това обаче не означава непременно, че тези хора могат свободно да влизат и излизат от Ухан. Във влаковете са въведени и задължителни проверки на температурата и ако някой има над 37.3C – той не може да се качи на влака.


Клиент чака реда си пред банка

Каквото и да е икономическото и социалното бъдеще на Ухан – първоначалният епицентър на SARS-CoV-2 – едно е сигурно: Почти никой, жив днес, не е преживявал пандемия от този мащаб. На практика всеки – приятел, семейство или непознат – може да е вектор на невидимата зараза.

А това кородира по уникален начин публичния живот и ежедневието, които са жизненоважни за икономиката. Според данните от последната седмица, въвеждането на ефективна ваксина може да е след не по-малко от година, а знаейки как бързо патогенът предизвика затварянето на целия свят,дори и ваксината може би никога няма да върне стария живот на хората в Ухан.


Взимат проба от мъж на улицата пред медицински център

Факт е обаче, че методите, имплементирани в китайския град, ще бъдат трудно приложими в останалата част на света, тъй като масовата всевиждаща правителствена система за наблюдение на Китай е почти невъзможно да съществува в Европа. Но каквато и тактика да се използва на Стария континент, изводите от Ухан са, че цената за побеждаването на вируса може би е да сме крайно внимателни с контактите си.