Вирусът на Белия метален плъх и ще стигне ли страшната епидемия до България?
Симптомите на заболяването до болка напомнят на симптомите на "Пурпурната смърт", от която преди седемнадесет години починаха няколко хиляди души
Новата 2020 година в допълнение към страшните горски пожари в Австралия и кървавото изостряне на политическата криза в Близкия изток донесе и плашещи съобщения за началото на нова епидемия в Китай. Загадъчната епидемия започна още през декември миналата година в южния град Ухан - центъра на провинция Хубей. Ухан не е много популярен сред туристите, защото няма излаз на море и курортни зони.
Заразените с неизвестния до сега вирус рязко вдигат температура, става им много горещо, имат треска и проблеми с дишането.
Симптомите на заболяването до болка напомнят на симптомите на "Пурпурната смърт", от която преди седемнадесет години починаха няколко хиляди души. Ще може ли новата екзотична болест от Китай да даде началото на нова световна епидемия? Този въпрос си задават световните медии.
Но това е голям транспортен център, който е разположен на мястото на сливането на реките Янцзъ и Ханшуи. Той също се сята и за най-гъсто населеният град в Китай. В Ухан живеят 12 милиона души и е разположено едно от най-големите летища в света.
Под карантина са поставени 163-ма души, които са имали близки контакти със заразените. Самият многомилионен Ухан и цялата провинция Хубей, вероятно, са на ръба на епидемията.
През първата седмица китайските медици въобще не разбираха с какво си имат работа. И едва на 9 януари най-накрая разбраха, че пневмонията е предизвикана от неизвестен до сега вирус - представител на семейството на коронавирусите. Това сериозно изплаши международната общност.
През XX век световните епидемии на коронавирусите вече са заплашвали човечеството. Например, през 2003 година от съседната на Ухан провинция Гуандун по целия свят плъзна една от най-опасните епидемии на новото хилядолетие.
Смъртоносният патоген бе наречен коронавирус SARS, предизвикващ атипична пневмония, която много трудно се поддава на лечение. Страшният вирус бързо разрушаваше леките дробове на болния, което често водеше до смърт.
По време на епидемията от SARS починаха 813 души - всеки десети заразил се. Болестта бе наречена "Пурпурната смърт" заради характерната кашлица и храчки кръв.
Друг коронавирус през 2013 година предизвика бум на така наричания близкоизточен респираторен симптпм (MERS). Тогава от болестта загинаха най-малко 431 души по целия свят. Нивото на смъртност на заразените бе между 27 и 40 процента.
Знаели са, но са криели...
За първия умрял от "Пурпурната смърт" пациент китайците са знаели още през ноември 2002 година, но са скрили информацията от международната общност, Хората са разбрали за разразилата се епидемия едва през февруари 2003 година. Когато от борда на летящ от Китай към Сингапур самолет във Виетнам бе свален болен американски бизнесмен.
Въпреки проведеното лечение, американецът скоро след това почива в болница в Ханой, заразявайки преди това контактувалите с него лекари.
Смъртоносната болест бързо се разпространи из Хонконг и Виетнам, а също и в други страни. Правителството на Китай тогава бе подложено на много остри критики заради укриването на информацията за епидемията, за което китайците след това дълго време се извиняваха.
Затова, когато се появи подобна епидемиологична ситуация, Китай своевременно осведоми Световната здравна организация (на 1 януари).
Вътрешната борба на Китай срещу ... заплахата от паника
През седемнадесетте години, изминали от първия ден на избухването на епидемията на коронавируса, в Кирай се промениха доста неща. Страната стана доста по-открита, но това се отнася не само до разпространяването на информация, но и до по-активните авиосъобщения, което може да доведе до стремглаво развитие на епидемията.
Засега медицинските експертни общества, включително и СЗО, препоръчват ситуацията да не се ескалира излишно "и да не се предприемат каквито и да е ограничения върху пътуванията в Китай или търговия със страната въз основа на наличната информация, достъпна по това събитие".
Тук СЗО е единодушно с китайските власти, които се противопоставят на всякаква информация (от тяхна гледна точка лъвлива) за епидемията. Днес в Китай тече разследване по отношение на осем души, разпространяващи информация за това, че новият вирус се разпространява по въздушно-капков път.
Според официалните версии, болните са се заразили от животни или заразени продукти. Всичките други версии Китай определя като преждевременни.
Към момента властите в Китай са затворили пазара за морски дарове на Хуанан, който се смята за място за разпространение на вирусната инфекция, защото първите болни са работници на този пазар.
Там са продавал не само морски продукти, но също и зеленчуци и месо от различни животни. Трябва да се припомни, че избухването на "Пурпурната смърт" (според медиците) е станало след употреба от страна на китайци на месо от заразени котки и кучета.
Също засега все още няма нито един случай на заразен от болните лекар. Експертите на Китай смятат, че въпреки по-раншното сходство, сегашното избухване на пневмонията няма нищо общо с избухването на "Пурпурната смърт" през 2003 година.
Инфекция против туризма
Коронавирусът безусловно вече е предизвикал епидемия, напуснала пределите на Китай. Случаи на заболяването вече се появиха в Хонконг и Сингапур. При това от началото на епидемията е минала само около седмица. Напълно възможно е ситуацията да се влоши.
В Ухан вече са пристигнали експерти на СЗО. По летищата на Хонконг, Сингапур и Тайван е засилен епидемиологичния контрол. Тайванският център за контрол на заболяванията присвои на загадъчната инфекция от Ухан пета категория на инфекциозните заболявания, което дава на Тайван юридическата база за бързо въвеждане на карантина във всеки един момент.
По данни от 2019 година хората, дошли за туризъм от Китай у нас, през 2018 г. са 14 хиляди души.
Китайските туристи в Европа продължават да бележат ръст на годишна база, като според последните данни на European Travel Commission (ETC) за периода януари-декември на 2018 година този ръст е бил 5,1%.
През 2018 г., трите най-посещавани от китайски туристи европейски дестинации са били Великобритания (2,4% ръст), Германия (2,6% ръст) и Франция (7,7% ръст). Трите дестинации с най-голям ръст пък са Хърватия (45,7%), Естония (35,8%) и Унгария (25,1%).
Топ 10 на най-посещаваните от китайци градове в Европа влизат Париж, Рим, Прага, Москва, Интерлакен, Виена, Флоренция, Венеция, Будапеща и Барселона.
През изминалата година се наблюдава изненадващ ръст на китайски туристи в сравнително непопулярни до момента за тях дестинации, като Сърбия (заради безвизовата политика), Русия, Швеция, Финландия, Полша, Белгия, Норвегия и Исландия.
А къде е България?
България изостава спрямо съседите си по отношение на привличането на китайски туристи. Според данни на НСИ, цитирани от Министъра на туризма Николина Ангелкова, през 2017 г. страната ни е посетена от 26 хил. китайски туристи, което е 41,2% ръст в сравнение с предходната година.
Превод и редакция: БЛИЦ