Защо стаден имунитет срещу COVID-19 е много лоша идея

Теорията за стадния имунитет отново придоби популярност покрай пандемията от ковид-19. В няколко държави, като Великобритания, властите дори повярваха при първата вълна, че такъв е възможен.

Там Греъм Медли, професор по моделиране на инфекциозни болести в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина и член на консултативния панел за борба със заразата от коронавируса, обяви, че „ще трябва да създадем това, което наричаме стаден имунитет” и то ще изисква една „хубава, голяма епидемия”.

Идеята беше подхваната и в Швеция, като правителството обяви, че постигането на стаден имунитет не е политическа цел, но същевременно реши да не налага по-сериозни ограничения на населението. Така страната се превърна в своеобразно поле за тестване на тази теория.

Тя изглежда елегантно елементарна и може би за това се връща към популярност при всяка по-сериозна епидемия от заразна болест. Идеята е, че тъй като при боледуване възниква имунен отговор и болният придобива имунитет, ако с дадена инфекциозна болест се зарази достатъчно голяма част от населението, то заразата ще спре да се разпространява, тъй като повечето хора ще са имунизирани по естествен път.

Реално в историята няма доказан случай на възникване на стаден имунитет, при която и да е от многобройните епидемии, поразявали човечеството.

Дори при инфекции, като едрата шарка, към които преболедувалите изграждат траен имунитет, не е възникнал стаден такъв. Теорията за стадния имунитет възниква в началото на XX век. През 1918 г. ветеринарният лекар от Канзас Джордж Потър пише до свои колега, че инфекцията „може да бъде оприличена на пожар, който, ако не се добавя постоянно ново гориво, скоро угасва”.

Поводът е бактериална инфекция, вероятно бруцелоза, която предизвиква аборти сред кравите и овцете в САЩ. „Следователно стадният имунитет се развива чрез задържане на имунизираните крави, отглеждане на телетата и избягване на въвеждането на чужди говеда”, пояснява Потър.

По онова време, поради липсата на регулации и контрол, заразените крави често са били продавани живи или като месо, като това бил основният начин за разпространяване на инфекцията. Така че първоначалната идея за стаден имунитет по-скоро се приближавала до нуждата от карантина, а не до насърчаването на свободното разпространение на инфекциозни болести.

Впоследствие бактериологът В. Топли провежда експерименти с мишки, с които се опитва да докаже, че при епидемия заразените обекти изграждат имунитет и ако няма приток на нови податливи на инфекцията индивиди, заразата отшумява. Той, заедно с колегата си Дж. Уилсън нарича този феномен „стаден имунитет”.

За първи е направен опит тази теория да бъде тествана с хора при епидемия от дифтерит във Великобритания през 30-те години на миналия век и оттогава идеята отново и отново се завръща в научните среди.

Защо стадният имунитет е невъзможен и всъщност е много лоша идея, особено при смъртоносни инфекции като ковид-19?

На първо място, защото такива болести носят страдание и смърт. Това да се позволи на повече хора да се заразят, просто означава умножаване на негативните ефекти от заразата върху обществото. При ковид-19 средната смъртност до момента е около 3,3%. От началото на пандемията са починали 1,4 милиона души в глобален мащаб.

Досега по официални данни са се заразили по-малко от 0,8% от населението на Земята. Тоест, за да се достигне стаден имунитет, ще трябва да умрат още около 140 милиона души.

На практика поставянето на стадният имунитет като цел би означавало изоставяне на основния приоритет на медицината - лекуването и спасяването на човешки животи. Освен това няма как да се спре притокът на нови податливи на инфекцията, защото това би означавало да се прекратят ражданията.

Има обаче и други биологични причини срещу това да се насърчава свободното разпространение на ковид-19. Вирусът мутира. Всяка човешка клетка, която порази, му служи за създаването на милиони негови копия. Повечето от тях имат мутации. Но те обикновено не се предават на следващото поколение вируси.

Обаче, колкото повече пъти се повтаря този цикъл, толкова повече се увеличава вероятността дадена мутация да стане постоянна и то такава, срещу която няма формиран имунен отговор. Тоест епидемията и целият процес на създаване на стаден имунитет ще трябва да стартира отново и отново. А такъв никога няма да може да бъде постигнат.

Теорията за стадния имунитет в елегантната си елементарност пренебрегва това, че хората, човечеството и вирусите се променят динамично.

Нещо повече, разликата между масовото ваксиниране и стадния имунитет е огромна. При прилагането на ваксини няма заразяване, боледуване и смърт от ковид-19. Така медицината изпълнява своята основна функция да лекува, като предотвратява разпространението на инфекцията. Освен това се ограничават шансовете вирусът да мутира до степен, която би компрометирала имунния отговор срещу него.