Зловещ страничен ефект на COVID-19 в целия свят

През годините в гимназията Чарли Дейн винаги поглеждал мислено с усмивка към университета, представяйки си го като мястото, където ще прекара най-добрите години от живота си, ще се срещне с нови приятели и най-накрая ще разпери крила.

Това, което 18-годишният младеж не очаква обаче е, че ще прекара по-голямата част от първия си семестър не само далеч от дома си, но и в абсолютна социална изолация, пише вестник "Дейли мейл".

След пристигането си в университета, за да започне обучението си в инженерния факултет през септември миналата година, Чарли установява, че лекциите и практиката ще са онлайн и лекционните зали са затворени. През следващите самотни няколко седмици той разговаря с някого едва за кратко по зловещо тихите стълбища и коридори, само, за да му бъде обяснено изрично от университетския персонал да не се събира с никого.

Малко след това, в една дъждовна нощ през ноември, Чарли е глобен със 100 британски лири от охранителите в кампуса, защото стои извън блока си с малка група от студенти.

"След това ме беше страх да напусна стаята си", казва Чарли, който вече си е у дома с родителите си Бил, агент по недвижими имоти и Уенди, преподавател в Ашфорд, Кент.

Чарли не назовава университета си, но споделя, че животът му е в застой.

"Когато се намирате в малка стая, широка 2,4 м, само с един лаптоп за компания, всеки ден се слива в следващия. Това унищожава душата", споделя той. И звучи победен и премирен, точно като престъпник, на когато единственото престъпление е да бъде тийнейджър по време на пандемия.

Разбира се, през последните месеци всички ние трябваше да адаптираме радикално живота си, за да се опитаме да победим вируса. Но за тийнейджърите, които са по-малко склонни да се разболеят сериозно от Covid-19, основната битка е срещу други двама врагове: самота и отчаяние.

Във време на пандемия, когато младите хора губят и образованието си и стабилното си психично здраве, кой ще се справи с дългосрочните икономически вълни на кризата?

Да бъдеш юноша никога не е лесно, като мнозина от тях се мъчат да разберат кои са и какво искат да правят с живота си. Поне до този момент животът на тийнейджърите имаше организация и цел.

Критиците могат да посочат, че на предишните поколения например се налагаше да преживеят травмата от войната, а това, което се изисква да направят младите сега, е просто да седнат на дивана. Но е грешно да се подценява колко катастрофална може да бъде такава загуба на посока в тази възраст.

Макар че живеем в мирно време, безцелността принуждава много тийнейджъри да водят различни битки сами в стаите си. И колкото повече време минава, толкова повече младите усещат промяната в себе си. Според проучване на Института за образование на UCL, 19-годишните страдат от най-високите нива на депресия, тревожност и самота.

Тази седмица Кралският колеж по психиатрия предупреди, че данните на NHS, показващи рекордния брой проблеми с психичното здраве на деца и юноши, което е скочило с 20% спрямо миналата година - рискува мнозина от това поколение да бъдат загубени за цял живот.

За някои тинейджъри първата фаза на изолацията е много трудна. Двама студенти отнеха живота си през октомври, защото се мъчеха да се справят с изолацията.

Семейството на едното от момчетата, сложило край на живота си, разказа как 19-годишният мъж се е превърнал от "умен, забавен и жизнен" в човек, в който "няма никаква светлинка".  

Същия месец 19-годишният студент Фин Китсън беше намерен мъртъв в университета в Манчестър, след като отне живота си. Баща му, икономист от Кеймбридж, споделя: "Ако заключите младите хора заради Covid-19, трябва да очаквате, че те страдат от силно безпокойство".

17-годишната Попи Върнън от Тависток, Девън, открива, че първата изолация й действа освободително в началото, като намира шанс да навакса с хобита като четене и свирене на пиано. След това обаче самотата я изтощава.

"Не спя добре, защото подсъзнателно се тревожа, не само за факта, че вирусът ме затваря, но и за бъдещето ми", споделя Попи.

Тя посещава общински колеж и обикновено се мести между домовете на разведените си родители. Според нея каквито и оценки да получи на онлайн изпитите, няма да ги почувства заслужени. "Ще ми бъдат ли достатъчни оценките? Щом получа диплома, ще имам ли изобщо работа?", мисли си тя.

Междувременно някои от приятелствата на Попи се изплъзват в хода на пандемията.

"През март ми е 18-ият рожден ден. Преди няколко години може би си представях да направя парти. Сега се моля поне да ми бъде позволено да се видя с един приятел", споделя момичето.

След като научава новината за трети локдаун на Острова, Попи се срива. "Когато Борис Джонсън съобщи новината, аз просто се разплаках. Сега през зимата ще е дори по-трудно, не можем дори да излезем на открито", казва тя.

"На много мои приятели им е трудно. Да, всички сме в една лодка. Но лодката потъва..."