Ситуацията е трагична: В България загиват 9 от 10 души със сърдечен арест

IV национален конгрес по кардиостимулация и електрофизиология, посветен на внезапната сърдечна смърт, се проведе в София от 19 септември до 1 октомври с организатор Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ) и Дружеството на кардиолозите. След последната сесия се състоя кръгла маса по проблемите на първичната и вторичната профилактика на рисковите пациенти за внезапна сърдечна смърт и за повторен сърдечен арест. В дискусията участваха освен водещите кардиолози в България и двама заместник-министри на здравеопазването – д-р Мирослав Ненков и магистър-фармацевт Лидия Нейчева, пише "Над 55" в новия си брой.

„В световен мащаб има около три милиона случая на внезапна сърдечна смърт на година с преживяемост под 1%. В САЩ случаите на ВСС са около 450 000, за Европа – 400 000. За да изясним значимостта на проблема, трябва да отбележим, че общо случаите на знакови заболявания на съвремието, като инсулт, рак на белия дроб, рак на гърдата и СПИН, едва достигат броя на пациентите, които загиват от внезапна сърдечна смърт. Ето защо този проблем се очертава като убиец №1 сред незаразните заболявания в света”, обясни значимостта на проблема доц. Христо Кожухаров. Той изтъкна още, че 80% от случаите на ВСС възникват при хора с коронарна болест на сърцето и че от 90-те години на ХХ в. основният метод за превенция на внезапната сърдечна смърт е имплантирането на кардиовертер-дефибрилатор. Проучвания показват, че тези устройства намаляват с 30 до 40% смъртността от ритъмни нарушения и общата сърдечна смъртност. В наше време в Европа те се имплантират на 500 пациенти на милион население, а в САЩ – на близо 1000 пациенти на милион население.

В България обаче се имплантират едва 20 – 25 устройства

на година, съобщи доц. Йовев. Проблемът е, че Националната здравноосигурителна каса реимбурсира частично тези устройства, НЗОК дава 6000 лв. и почти същата сума се доплаща от пациента. „Нещата при нас са катастрофални. Последни сме в Европа по имплантиране на кардиовертер-дефибрилатори, защото пациентите трябва да си ги доплащат. А дори и във всички балкански държави тези устройства са безплатни за пациентите”, коментира доц. Йовев.
Един от десет пациенти стига изобщо до болнично лечение, останалите загиват, поясни д-р Васил Трайков, председател на Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България, и посочи какво би могло да се направи за подобряване на преживяемостта при извънболничен сърдечен арест. Имплантируемите устройства наистина играят централна роля във вторичната превенция на ВСС, но трябва да помислим и за първичната профилактика.
Стана ясно, че и

линейките на Спешна помощ не са оборудвани със съвременната апаратура

за спасяване на пациенти в състояние на внезапна сърдечна смърт. Д-р Панчева, която е работила в системата на Спешна помощ, обясни каква е нейната техническа въоръженост и какво би могло да се подобри: „През 90-те години екипите на Спешна помощ не разполагаха с оборудване за овладяване на ВВС или оборудването беше морално остаряло. В днешно време съществуват апарати, които могат да разпознават наличие на животозастрашаваща аритмия и да я прекратяват електрически. И сега обаче екипите на Спешна помощ не разполагат с тези съвременни устройства. Техните устройства могат да дават външен електрошок, но е проблем да мониторират и поддържат сърдечния ритъм. Всъщност може да прекратят аритмията, но ако пациентът излезе с бавен пулс или с липса на пулс, ситуацията отново става драматична”.

Националният консултант по кардиология и завеждащ катедра по спешна медицина в Медицинския университет в София – проф. Асен Гудев, предложи Агенция медицински одит да провери състоянието на дефибрилаторите в линейките на Спешна помощ и в Спешните отделения на болниците. „Ще се види, че всъщност дори в Спешните отделения някой забравя да включи дефибрилатора и трябва да се тича например три етажа нагоре, за да вземе зареден дефибрилатор. По света ролята на медицинския одит е да прецени колко от пациентите идват в Спешните отделения с възстановен сърдечен ритъм и колко от тях ще излязат живи. Доказано е, че колкото по-дълго време пациентът е в безсъзнание, толкова

по-скъпо ще струва на системата неговото лечение

В крайна сметка изписваме като инвалиди млади хора. А това не бива да се допуска”, коментира още проф. Гудев. Доц. Велчев изказа мнение, че превенцията на ВСС трябва да се фокусира върху пациентите с много висок риск, при които вероятността да загинат в близките пет години е 15%, и върху пациентите, които вече са преживели ВСС и за щастие все още са живи. „Вложените пари за тези хора биха дали изключителен ефект. Имплантирането на кардиовертер-дефибрилаторите на рискови пациенти би излязло много по-евтино на обществото”, обясни доц. Велчев.

Мара КАЛЧЕВА