Младите не знаят кой е, възрастните го помнят със защитата на Сергей Антонов и създаването на програма “Хоризонт”
В книгата си "Превратът 10 ноември 1989" Боян Трайков представя своята истина за това голямо събитие в най-новата история на България. Кои са главните действащи лица, откога се подготвя свалянето на Живков, каква е ролята на Москва и т.н. Любознателният читател може да открие отговорите на автора, които незадължително ще съвпаднат с неговите. И толкова. Какво всъщност се случи и защо стана така, че Боян Трайков потъна в забвение? Забравиха ли го медиите или той сам се дръпна в сянката на тоталитарното минало?
 
За връстниците на демокрацията името на Боян Трайков не говори нищо. За читателите над 55 г. обаче то се свързва с конкретната личност - изтъкнат журналист и дългогодишен член на политическото управление на страната до сакралната дата 10 ноември 1989 г. И именно като член на ЦК на БКП той участва в ноемврийския пленум от 1989 г.

Боян Трайков е роден на 31 март 1932 г. във Варна. Завършва право в СУ "Св. Кл. Охридски". Работи като журналист във в. "Народна младеж" и в. "Поглед". Бил е кореспондент на телевизията и радиото в Париж, генерален директор на Българското национално радио и главен директор на БТА в периода 1981-1990 г. Трайков е син на най-дългогодишния секретар на БЗНС Георги Трайков, който пък е бил и дълги години председател на Народното събрание. Боян Трайков тогава е член на ЦК на БКП. Най-странното е, че когато се разсекретиха досиетата на агентите на ДС, работили в БТА, радиото и телевизията, стана ясно, че въпреки номенклатурното си потекло Трайков е

бил вербуван за агент на тайните служби с псевдоними „Ивайло” и „Тибо”

Независимо от това обаче извън този факт той не беше свързан с нищо. Тази знакова за развитието на Българското национално радио и на БТА фигура сега не се свързва дори с появата на програма "Хоризонт", която беше осъществена след връщането му от парижкия кореспондентски пост лично по негова идея и по негово време като радиошеф.

Според ветерана на БТА Георги Ведроденски, Трайков приемал подопечните си служители, потънал в дълбокото си кресло с неизменната цигара “Мемфис” в ръка. Държал се с хладна английска учтивост, подчертавайки, че от него нищо не зависи.

При разговор често наричал подчинените си “сиви искърски говеда”

Извън неговата студенина обаче не ставаше дума за особени скандали около него. Хората предпочитаха да одумват повече брат му Хараламби, който се славеше като един от най-видните столични плейбои с няколко брака зад гърба си и който загина сравнително млад при автомобилна катастрофа. На фона на искрящия Хари обаче Боян Трайков е оставил тягостни спомени у своите подчинени. Някои от тях си спомнят, че през цялото време, докато е бил шеф на БТА, слязъл само веднъж при „редовия персонал” – и то за да одобри цвета на корицата на сборника за Сергей Антонов.

По времето на управлението на Боян Трайков започват да излизат няколко ултрасекретни бюлетини, обозначавани с буквата „С” и съответни цифрово-буквени разширения. Предназначението им е да информират висшето партийно и държавно ръководство и лично „другаря Тодор Живков” за събития по света и у нас, за които населението е трябвало да бъде държано в пълно неведение. Тези издания са били подготвяни не в сградата на агенцията, а извън София. По думите им, такъв секретен информационен център се е оформил в сградата на бивш пансион за деца-инвалиди в Рударци (преди 9 септември 1944 г. там се е помещавало германското радиоразузнаване). Постройката била оградена с бодлива тел и охранявана денонощно, като достъп до нея са имали само спецовете, участващи в събирането и обработването на данните, публикувани в

бюлетин, който се е печатал само в 5 екземпляра – за Живков и за шефовете на основните разузнавателни служби

Дори МВР и ДС не са имали достъп до станцията, закрита няколко години след Десети ноември. В началото на 80-те ръководството на БТА получава „поверителната и отговорна” задача да пуска и бюлетини само за правителствено ползване, в които кореспондентите от страната да отразяват т. нар. градски легенди и слухове, битуващи сред „широките народни маси”. Естествено, това са били своего рода „доноси”, тъй като журналистите са задължени да информират за всичко „чуто и речено” – включително да цитират и актуалните вицове. По ирония на съдбата веднага след падането на Живков от власт на инфарктно събрание на целия кадрови състав на БТА, продължило рекордните 12 часа, Трайков бил принуден – въпреки огромната си неохота - да си подаде оставката и да изслуша остро критичните забележки на своите служители.

Защитата на Сергей Антонов – неговият звезден миг

Чест в цялата му кариера обаче прави организираната и ръководена от него акция за спасяването на Сергей Антонов, станал изкупителна жертва в процеса срещу Али Агджа по повод покушението на папа Йоан Павел Втори. Като шеф на БТА Трайков води международната пресконференция в защита на Антонов, Тодор Айвазов и Желю Василев и против абсурдните обвинения за българска следа в атентата срещу папата. По-късно в сп. “Рийдърс Дайджест” журналистката Клеър Стърлинг публикува скандалния си репортаж, с което хвърли отново клеймото на подозрението върху българите.

Присъдата на историята е сложно нещо. Понякога справедливостта идва късно, а нерядко никога. Още има време Боян Трайков да разкаже и онова, което е спестил в книгата. Като например онзи дребен детайл, че бил в списъка на получаващите куфарчета пари от Живков например, а когато отишъл да си ги вземе, се оказало, че бил задраскан.

Пожелаваме му да си припомни всичко и да ни го разкаже.