Най-близкият помощник на Видинския митрополит – 29-годишният епископ Антоний, се сдушил с руската му метреса Юлия.
В дните след Великден клирът отново се разтресе от скандални истории – естествено, невидими за пресата и за редовите миряни. Причината е може би в това, че „героите” им въртят далаверите си в сянката на по-високопоставени „колеги” от БПЦ, които замитат следите на зулумите им.

Един от тези Божи служители от т.нар. черно духовенство е отец Поликарп, бивш игумен на манастира край кюстендилското село Скрино. Изневиделица той напуснал обителта и известно време никой нямал представа къде се намира. Според посветени в църковните потайности Поликарп забягнал, за да се покрие от кредитори, които го издирвали под дърво и камък.

Духовникът дължал големи суми на миряни и църковни лица от България и Гърция, научи „ШОУ”, и когато те го притиснали до стената с думите: „Или се издължаваш доброволно, или ще намерим друг начин да си уредим сметките!”, подлашеният Поликарп побързал да се покрие на сигурно място. Къде-къде… акостирал при своя „духовен баща” Дометиан. Видинският владика веднага го гушнал под крилото си, ръкоположил го за архимандрит и дори му поверил настоятелството на двата най-големи храма в крайдунавския град. И сега вече никой не смее да закача борчлията в расо.

Запознати припомнят, че Поликарп е основател на първото православно радио у нас - „Сион”. Преди да се завре обаче при дядо Дометиан, той влязъл в остър конфликт с дясната ръка на патриарх Максим – неговия викарен епископ Йоан. Още няма пълна яснота защо двамата са се хванали гуша за гуша, но според синодални старци в дъното пак стоели настъпени бизнесинтереси. Защото се говори, че затъналото в дългове „духовно чадо” на Дометиан въртяло в съдружие с ректора на Софийската семинария – епископ Сионий, най-големия магазин за църковни стоки и одежди на столичния булевард „Витоша”.

„Сионий е наследил умението да превръща всичко, до което се докосне, в пари от своя дядо. Навремето той е бил най-големият златар в София. А пък братът на Сионий загина нелепо – застреляха го на улицата. Какво-що, така и не се разбра…”, коментират хора от клира. Шушука се обаче, че ректорът на Семинарията бил гъст с масоните и ползвал техните авоари. В подобна зависимост от родните „свободни зидари” се намирал и Врачанският владика Калиник, който пък регулярно устройвал неформални срещи между „братята” в Черепишкия манастир.

Иначе родата на Сионий била от Шума, Годечко. Той си тачел селото и в знак на почит издигнал там параклис. Преди това, разбира се, възстановил къщата си, като използвал и при двата строежа безплатната работна ръка на подопечните му семинаристи, говори се в Шума.

Във въртопа на интимен скандал с добре познатия потаен мирис на финикийски знаци се набърка и главата на Видинска епархия – митрополит Дометиан. За прехвърлилия 75 лазарника висш йерей се носят какви ли не слухове – като особено устойчив е този за руската му любовница Юлия. От години доста по-младата от дядо Дометиан дама е неговият „сладък грях”. Наскоро обаче отраканата рускиня влязла в опасен сговор с най-близкия човек на владиката – отец Антоний. 29-годишният духовник бил най-младият калугер в епархията, но въпреки това Видинският митрополит го направил игумен на няколко манастира. Антоний и метресата на Дометиан заиграли комбина уж заради спокойствието и добруването на общия си патрон, но злите езици съскат, че между тях имало и „още нещо”. В интерес на истината младото протеже на митрополита се заигравало с 50-ина годишната Юлия не заради сините й очи, а заради факта, че от няколко години тя стискала в „желязна хватка” всички печати и документи на митрополията, отделно имала достъп до всяко помещение.

От близкото обкръжение на Дометиан нашепват, че откакто рускинята се появила на хоризонта, той забележимо живнал и изненадал всички със завидната си бизнесхватка. Клюката гласи, че високопоставеният духовник дори се сдобил с дебел пакет акции от „Видахим”, а след като тандемът Юлия-Антоний окончателно го зомбирал, дядо владика отрязал фирмите, които стопанисвали манастирите в епархията, и натоварил митрополията с тази „нелека” задача.
Грозни разправии се заформят и около наследството на един от най-богатите bg-църковници – покойния Мелнишки епископ Генадий, игумен на любимия на патриарха Троянски манастир.

Приживе той се отличаваше с невероятен замах, стартира десетки строежи, ала това му навлече завистта на синодалите, които виждаха в негово лице конкурент, устремил се към митрополитската катедра, с която обаче на два пъти се размина на косъм. Печени интриганти в расо успяха да провалят избора му както за Ловешки владика, така и за Силистренски с мотива, че бил „много болен”. Което не им попречи да кютнат „баткото” на Максим – 96-годишния дядо Иларион, за глава на Силистренска епархия. Третия път вече, когато се кандидатирал за Пловдивски митрополит, Генадий съвсем директно бил помолен да се оттегли поради „здравословни проблеми”.

Реки от пари потичат към епископа, възстановил Черепишкия манастир след пожара от 1992-ра и предал го на директно подчинение на Синода, след като изработваните в Троянската света обител църковни одежди и владишки корони започват да се продават из всички канисии /църковни магазини/ в страната. А пък тези канисии били стопанисвани лично от Генадий, издават допуснати до „кухнята” на БПЦ. От богатството му намазал особено дядо Калиник, който бил много близък на Генадий още от времето на „разкола”. Преди смъртта на игумена Врачанският владика вече му дължал солидни суми, научи народното издание.

След кончината на Генадий изчезва голяма част от църковните одежди. Приближените на отеца и брат му продължават да нищят кой може да стои зад кражбата, въпреки че приживе Мелнишкият епископ е пръснал маса пари по млади момчета, които за очи наричал „моите племенници”.
Сходни табиети имал и покойният Нюйоркски владика Геласий, за когото се твърди, че също бил окраден след смъртта си. Още когато постъпва на лечение с диагноза „рак на дебелото черво”, в клира започват да се шушука, че щял да излезе от болницата само „с краката напред”. На другия ден след погребението стаята му в Синода е претършувана, а най-ценните му вещи потъват вдън земя.
„Кощунствено беше и това, че митрополитът, който притежаваше най-ценната колекция от панагии /икони/, бе положен в земята със… една ръждясала икона. Само тя беше останала от колекцията му! Добре поне, че зачетоха последната му воля и го погребаха в Рилския манастир”, окайват участта на своя покоен събрат наши архиереи.

Ангел Серафимов