СПОРТ(Н)О
Боксьорът катастрофирал пиян, но казал на катаджиите, че крадци са му помлели ^Пежо^-то

Емил Чупренски се подвизава на ринга с прякора Емо Дъвката. Като дебютант пази режим, но не блести. Почва да пие и пуши и става двукратен европейски шампион! Два пъти пада в нокаут и веднъж му трошат челюстта. Фиркан, помила ^Пежо^-то си на Околовръстното. Оживява на магия, но няма книжка. Излиза с номера, че са му свили колата, докато си порка, и минава метър. Ето шокиращата му изповед.

Щях са се удавя в басейна
Роден съм на ^Горнобански път^. Това е периметър на ^Славия^. Първо плувах. Щях да се удавя. Треньорът ни накара да скочим в басейна от блокчето.
Подаваше прът и ни теглеше. Не хванах тоягата и потънах. Тренерът се хвърли по анцуг да ме вади.
После станах футболист. Там ми лепнаха прякора, понеже джваках дъвка на тренировките.
Уж им пазех, а ме залепиха на пейката. Веднъж се контузиха и основният вратар, и резервата. Пак не ме пуснаха! Извикаха вратар от децата. Излязоха с номера, че не съм висок. Играеха връзкарчетата.
При нас ритаха президентът на ^Локо^ Николай Гигов и двама твои колеги. Слагаха ги заради бащите им.
А моите родители са работници. Татко, лека му пръст, беше бояджия. И си пийваше. Бояджиите поркат яко.

В бокса баровци няма
Съученик почна да боксира и ме заведе в залата. Година влачех и двата спорта. После спрях с футбола.
Първият ми треньор заряза бокса и стана келнер.
При юношите минавах за посредствен. Две години не ме приеха в ^Олимпийски надежди^, понеже не бях републикански шампион. Чак на третата постъпих.
Натякваха, че съм бавен. Като малък спадах много килограми.
За да смъквам, ме тъпчеха с препарати. Боксьорите, които свалят отрано, са бавни.
До двайсетата си година пазех пълен режим и тренирах като луд. После видях, че нищо не става.

Пропих, пропуших и тръгнах нагоре!
Приеха ме насериозно, щом взех бронз от европейското за юноши в Ейре. Там паднах с 3:2 от Олива. Той стигна до олимпийски и световен за професионалисти.
За олимпиадата в Москва замина Петър Лесов. Пешо ме измести на още два форума. През 1983 г. тренирах за европейското във Варна. Месец до него ме изхвърлиха от лагера в ^Спортпалас^.

Петър Станков ми извъртя курвенски номер
Пешо, лека му пръст, постъпи долно с мене. Той готвеше едно цигане от ^Левски^ в националния. Казваше се Благой Благоев. Искаше да го пробута на европейското вместо мен. Издебна ни с Ивайло Маринов, че избягахме в Златни пясъци. Двамата се напихме. Иво, като варненец, организира две мадами. Пенка после му стана жена. Другата й беше приятелка.
Видях Станков да влиза в дискотеката. Скочих зад канапето и офейках през черния вход. Не ме хванаха с другите национали. Старшията Коце Георгиев ме сгащи на рецепцията на ^Спортпалас^. И ме изритаха.
На Ивайло не му направиха нищо. Вече беше звезда. Всички минаха метър. Отнесох го аз.

Размазах протежето на Пешо!
Прибрах се в София. Но ме върнаха пак. Шефът на ^Славия^ беше зам.-министър на строителството.
Ходатайства за мен. Казаха, че който е изгонен от националния, става шампион! Така се случило с Георги Костадинов и Геле Ангелов в Мюнхен.
Загубих седмица. Наваксах с търчане. След всяка тренировка правех крос до Аладжа манастир. Сам!
А с треньора ми Пламен Янков изпедепцах неговата игра - ляв и десен прав в главата!
Първи го отнесе Благой. Той беше европейски за юноши.
Не е случаен боксьор. Дотогава бяхме равностойни. Ама на спаринга го спуках от бой! Падна в два нокдауна и каза, че се отказва.

После станах европейски
Първия мач бих със зор 4:1 сърбин. Сетне свалих унгарец и надвих с 5:0. Титлата се реши на полуфинала ми с Демяненко от СССР. Пак го отвях на нула.
И него го проснах. Последните два рунда го смлях. Най-леко беше на финала. Видях, че италианецът Калдарели е пеперуда, и го отупах.
Пешо Лесов и събутилникът Ивайло Маринов също спечелиха титлите. С Иво спяхме в една стая по лагерите. Пиехме, пушехме и ходехме по мадами.
Направиха ме “заслужил майстор на спорта” и лейтенант. Станков се спука от яд. Като реферираше мои мачове, се опитваше да ме прецака.
В Будапеща станах за втори път европейски. Пак с месец по-яка тренировка! На финала бих германеца Кох, който стърчи цяла глава над мене.

Джигата ми избяга от ъгъла
На световното първенство в САЩ взех бронз. Щях да играя финал, но венецуелец ми счупи челюстта първия рунд. Помислих, че е спукана, и продължих.
Треньорът ни Николай Джелатов - Джигата се уплаши от страшната фрактура. И избяга от ъгъла! Прати да ми секунданства масажистът Осман. От травмата зъбите ми щръкнаха като на глиган.
Втория и третия рунд ме болеше адски. Вдигнаха ръката на венецуелеца. Гледах мача на видео. И със счупена челюст го бих!
Трябваше да ме оперират в Америка. Ама преди това боксьор с прякор Жицата избяга в САЩ. Уплаших се да не остана и аз и се прибрах.

Набивах бульони и сокове
Цял месец не можех да кльопам. Набивах нектари и бульони. Фъфлех и ме болеше, като се хиля. Ивайло Маринов и другите ме разсмиваха нарочно.
Преди това на тренировка ми строшиха скулата. Вместо мен за световната купа замина Кох и я взе.
Два пъти ме нокаутираха тежко. Славчев от Пловдив ме намери в брадата. Вкара си десния над лявата ми ръка. Паднах на колене с глава в брезента. Сетне скочих от ринга.
Не помнех нищо. Чак в съблекалнята се сетих, че имах мач, и попитах какво стана.
След нокаут почиваш задължително месец и половина. После играх със същия боксьор и го бих.

Нокаутът в черния дроб е по-страшен
Имах и такъв. Не губиш съзнание. Но болката е ужасна. Свиваш се като джобно ножче и не ставаш.
След удар в главата може да продължиш боя. Щом те уцелят в джигера, няма начин! И аз нокаутирвах.
Но не фатално. Не отваряха устата на противниците с машинка. Извън ринга не се бия. Посягал съм рядко.

Не ме тръшна хепатитът
Бях в националния отбор, когато ни изпозаразиха с хепатит. Инжектираха незнайни препарати и ни прихвана. Сигурно не са сменяли спринцовките!
Петър Лесов се разболя така тежко, че се отказа. На другия олимпийски шампион - Ивайло Маринов, му изпопадаха зъбите. Май от същото. И мен ме гепи.
Лекарите казаха, че съм носител на хепатита, но не съм го преболедувал. Сигурно имам по-силен имунитет.

Играх до 36 години
Имам над 300 мача (според докторите 200 са рисковата граница). Накрая станах професионалист.
Редовно ми гледаха мозъка на скенер. Нямам кръвоизливи! Според лекарката все едно не съм се боксирал За разлика от колегите.
Като профи навъртях 15 мача. И само две загуби. Надиплих към 5000 марки. Тогава върлуваше голямата инфлация и бяха сума. Прецакаха ме срещу французин. Иначе влизах в десетката на Европа и щях да играя за по-големи пари. Сам напуснах Строителни войски. ^Славия^ ми прибираше по 20 процента от мач! Уволних се като капитан. С петте хиляди марки купих едно ^Пежо^ 205.

Подкарах го без книжка
Пиян шофирах по Околовръстното към два през нощта. Карах бързо. Изведнъж се изпречи закъсал ^Москвич^.
Ударих се леко с фара в него. Но се обърнах на таван. Летях 50 метра върху покрива и спрях по инерция.
Не се вързах с колана. А ми нямаше нищо! После мина един приятел и ме намери пиян. Той ме закара до нас. Довтасаха катаджии.
Нямах книжка. Казах, че са ми свили колата, докато си поркам.
Размина ми се. ^Пежо”-то отиде на кино. Не съм баш капо. Продадох го на части. За двигателя и седалките взех 1200 марки.

Сега пазя казино ^Рила^
След бокса видях зор. Не ме взеха за треньор в ^Славия^. На олимпийските медалисти дадоха пожизнена пенсия.
Хора с бронз лапат рента. А аз съм двоен европейски шампион и за мен няма!
Година пазех пазара ^Слатина^. Там в гладното време един приятел ми даваше редовно зарзават.
От седем години съм бодигард в казиното на хотел ^Рила^. Тук пияници не ходят. Не е лудница като по дискотеките и кръчмите. Не бием никого. Нямаме право.
От време на време с колегите изкарваме някой скандалджия за лактите на улицата. Това става рядко.
Имам доста ^доброжелатели^. Аз без една мога, с една не мога. Предричаха, че ще се пропия по наследство. Или ще стана скитник. Много им здраве.
На работа не поркам изобщо. Запазих си семейството. Това лято дъщерята кандидатства в университета. Ще се бъркам за уроци по български и история.

Юри СТЕФАНОВ

ДОСИЕ
• Боксира в категория до 60 кг.
• Висок е 175.
• Прави над 300 официални мача.
• Става два пъти европейски шампион.
• Завоюва и сребро на Стария континент.
• Има два медала от световна купа и един от шампионат на планетата.