Мая Вапцарова: Наградата за мир е заплатена с кръвта на поета

<i>В юбилейната годишнина от рождението на Никола Вапцаров искам да припомня един позабравен повод за истинска национална гордост - награждаването посмъртно на българския поет Никола Вапцаров с &quot;Почетната международна награда на мира&quot;.</i><br /> <br /> На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Вапцаров е удостоен с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни </b></u></span><br /> <br /> за неговия &quot;изключителен принос в делото на мира и дружбата между народите&quot;. Паметен знак и грамота са връчени на поетовата майка Елена Вапцарова на Втория световен конгрес на мира, събрал на своя форум във Варшава през 1953 г. представители от 80 страни - хора от различни националности и произход, с различна професия и религия, с различно социално положение.<br /> <br /> Благата вест долита в София през един декемврийски ден в 1952 г., изпратена от журито, гласувало своя избор за Никола Вапцаров. Това съобщение дълбоко развълнувало българския народ и повдигнало националното му самочувствие. И как да не се зарадват българите, след като в минали години между удостоените с тази &quot;Почетна награда на мира&quot; е Пабло Пикасо, Пабло Неруда, Юлиус Фучик, Пол Робсън, Жан Ефел. И как да не се зарадват българите, след като авторитетното жури за международни награди под председателството на френския обществен деятел Пиер Кот, при секретар Жоржи Амаду и с участието на Ванда Василевска, Мао Дун, Габриел Арбусие, Хюлет Джонсън и проф. Ян Муркаржовски гласува с пълно болшинство наградата да се даде на българския поет Никола Йонков Вапцаров, загинал в борбата срещу фашизма. Така талантливият поет и пламенен борец се нарежда между имената на най-смелите защитници на мира и истината. <br /> <span style="color: #800000"><u><b><br /> Кой всъщност предлага да бъде награден българинът?</b></u></span><br /> <br /> В официалната информация по награждаването не е упоменато откъде е дошло предложението. <br /> <br /> Знае се, че поезията и биографията на Вапцаров е представила пред журито полската писателка Ванда Василевска, която е превела стиховете му на полски език. Вапцаров по това време вече е преведен на десетки езици. През юли 1952 г. в страната и извън нея е организирано честване паметта на разстреляния преди десет години на Христова възраст поет Никола Вапцаров от фашистката власт с чудовищното нелепо &ldquo;обвинение&quot;, че се е борил срещу немските окупатори в страната, против изпращането на български войници на Източния фронт! Навярно преводите и това всенародно честване с гости от много страни да са подсказали кандидатурата на българския поет пред журито.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Съотечествениците на Вапцаров са изразили своята гордост и радост от отличаването на Вапцаров и България с международно признание</b></u></span><br /> <br /> на тържествени събрания и митинги, информации за които можем да прочетем в тогавашните ежедневници. Българските писатели и поети определят това признание, адресирано и към силната гражданска българска литература, излъчила техен събрат, заел подобаващо място в историята на световната литература.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>С получаването на &quot;Почетната награда на мира&quot; Вапцаров за втори път осмисли своята смърт </b></u></span><br /> <br /> &ndash; нека узнае светът какви е деца раждала и ражда и днес нашата родина, нека разбере с какви жертви е спечелвана свободата на тази родина, как и от какви Вапцаровци ще бъде отбранявана тя. Народ, чиито синове отиват на смърт с песен, няма никога да загине!&quot; <br /> <br /> А нали в полицейския архивен протокол е записано: &quot;Шестимата осъдени - Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев, Никола Вапцаров и Петър Богданов - запяха преди разстрела &quot;Жив е той, жив е...&quot;<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Малка е нашата татковина, но тя е дала на Вапцаров сърце, което да тупти с болките на целия свят <br /> </b></u></span><br /> Малък е нашият народ, но той му е вдъхнал душа, която да живее с мечтите и делата на милиони хора. Поетичният глас на Вапцаров и неговата борба са съзвучни с гласа и борбата на нашата съвременност. Той ненавиждаше унижението на човека, експлоатацията на човека, страданието и безсмислено проливаната кръв, мразеше всичко жестоко и грозно. <br /> <br /> На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени в ръката на поетовата майка Елена Вапцарова. Баба Елена ми e разказвала, че синът й Борис се притеснявал как тя ще говори пред този световен форум. <br /> <br /> Предложил й да седнат и да напишат заедно словото. А тя му казала: &quot;Нощес съм си намислила какво да кажа. И нема да чета - всичко ми е в главата...&quot; Ето цитат от намислените и изречени на конгреса думи от поетовата майка във Варшава: &ldquo;Нема го нашият поет да напише вдъхновени песни за белите гълъби на мира, които на все по-големи ята летят над земното кълбо и все по-успешно прогонват черните гарвани на войната. Нема го Никола да възпее строежа на новия завод на живота ...&quot;<br /> <br /> Големите български поети имат големи майки. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Елена Вапцарова беше голяма майка </b></u></span><br /> <br /> Тя имаше дар да говори и да мисли самостоятелно, да изрича мъдрости със своя бавен алтов изказ, в живота си да бъде обърната към общите дела.<br /> <br /> Не зная какъв е бил паричният израз на голямата награда, но всеки банскалия знае, че баба Елена завързала сумата в банскалийски месал и я занесла в ТКЗС, където заседавал управителният съвет. Развързала месала на масата и се обърнала към председателя Димитър Родин: &ldquo;Това е кръвнината за Никола. Притурете я и нея към събраното за трактори и други машини, нужни на кооператива&rdquo;. Оттам се отправила към зеленчуковото звено, в което все още работела поостарялата майка на поета. Но преди да тръгне, обърнала се към смълчаните и трогнати до сълзи кооператори: &ldquo;Изпълних предсмъртното желание на Никола да бъде в буря и в мир с народа, когото обичаше.!...<br /> <br /> <b>По лични спомени и документи написа Мария РАДОНОВА</b>