• Телефонът ми прегряваше в ония години • Не се оплаквам, но с пенсия от 350 лв. не мога много неща да си позволя
<em>Боян Коцев е роден на 24 април 1930 г. в село Враждебна, днес квартал на София. Основното си образование завършва в ОУ &quot;Паисий Хилендарски&quot; във Враждебна, средното в V мъжка гимназия в София, а висшето - във ВИФ &quot;Георги Димитров&quot; през 1968 г. Състезател по колоездене е последователно в ДСО &quot;Торпедо&quot; (1954-57) и в ДФС &quot;Локомотив&quot; (Сф) (1957-60 г.). Треньор по колоездене е на &quot;Локомотив&quot; (Сф) от 1960 до 1969 г., на &quot;Левски-Спартак&quot; от 1970 до 1980 г., три пъти на националния отбор на България (1963, 1965-69, 1975-76), на тима на Гърция от 1980 до 1982 г., отново на &quot;Локомотив&quot; (Сф) от 1986 до 1990 г. и на отбора на Северна Гърция през 1990-91 г. Капитан на националния отбор по колоездене от 1952 до 1960 г. <br /> </em><br /> Трикратен победител в Обиколката на България - 1958, 1959 и 1960 г. Трето място в Пробега на мира (със статут на европейско първенство) през 1958 г. Втори в Обиколката на Египет през 1955 и 1956 г. 20 етапа е носител на жълтата фланелка в Обиколката на Египет. Участник на олимпийските игри в Хелзинки`52 и в Рим`60 като състезател и в Монреал`76 като треньор. Бил е президент на Българския колоездачен съюз от 1994 до 1996 г., оттогава е негов почетен президент. Почетен гражданин на София от 1955 г. и на Тетевен от 2008 г.<br /> <br /> <strong>С какво се гордееш днес?<br /> </strong>- С постигнатото в спорта, с рода си, с емоциите отпреди 50 години. Живея в панелка в столичния квартал &ldquo;Младост 2&rdquo; и в нашето кафене хората ме поздравяват с усмивка. Започнах с колело, направено от две скъсани рамки, и до края на кариерата си карах с него. Никога няма да забравя деня, в който за първи път стъпих на колодрума в Борисовата градина. За съжаление сега колоезденето има отстъпление. Младите се увличат по моторните спортове, но ще им мине. Дано да доживея... Моят род е дълголетен &ndash; баща ми си взимаше пенсията до 95 години, а дядо ми до 105. <br /> <br /> <strong>Имаш много прякори, останали от онова славно време &ndash; &ldquo;Лисицата&rdquo;, &ldquo;Счетоводителя&rdquo;, &ldquo;Мъдрецът на колоната&rdquo;...<br /> </strong>- Е, сега съм просто живата легенда, бай Боян или дядо Боян, но само за внучките ми. Винаги съм имал стратегия &ndash; май това е обяснението. <br /> <br /> <strong>За юбилея миналата година получи избрани вина - подарък от президента Георги Първанов, вместо орден &ldquo;Стара планина&rdquo;. Как приемаш това? <br /> </strong>- Знам, че Българският колоездачен съюз и спортен клуб &ldquo;Левски&rdquo; връчиха предложение на президента на България за удостояването ми с орден &bdquo;Стара планина&rdquo;. Ама явно не ми върви, тъй като досега три пъти ме предлагат. Но пък добре стана, че председателят на &ldquo;Левски&rdquo; Стоян Хранов получи ордена. Аз не съм гладен за награди и отличия. Вече не ги помня колко са. Но ме подсещаш за виното. Три бутилки са &ndash; бях ги забравил. Ще ги отворя по време на идните празници.<br /> <br /> <strong>Има една интересна подробност от биографията ти. След завръщането ти от Атина през 1992 г., където си треньор, решаваш да произвеждаш хляб. Защо? <br /> </strong>- Първата фурна, която открих, беше в &ldquo;Люлин&rdquo;, после в Казичене, а сега синът ми Константин има малко цехче за хляб в Герман, където построих къща, но аз вече не участвам. Уморих се много. Макар че в началото нещата с производството и с продажбите на хляба потръгнаха. От цяла България идваха приятели, за да ме питат от какво имам нужда, та бизнесът да процъфтява. Макар че бе чудно за мнозина, че отварям фурна, защото освен всичко друго аз дори и не ям хляб. За да не пълнеят, на колоездачите не им даваха да ядат хляб и супа. Но като бях треньор в Гърция, ми влезе тази муха в главата. Запали ме един приятел, който произвеждаше хляб в Атина. Но мъките бяха непосилни дори и за шоп като мен. Голяма конкуренция, много силна мафия. <br /> <br /> <strong>Известен си и като човек с отлична памет. Чувала съм те да разказваш с най-големи подробности за дадено състезание, в което си участвал. Да направим една проба! Нека се върнем в далечната 1955 година...<br /> </strong>- Готово. През всичките години, независимо с колко време съм разполагал и къде съм, си водих дневник. Нали знаеш, умните записват. 1955-а? През януари бяхме в долината на река Нил, участвахме в Обиколката на Египет, която по онова време беше особено популярна. На 12 януари сутринта от площада пред храма на Амон-Ра (в Луксор) поехме 70 състезатели от 13 страни. Многохилядна публика бе дошла да ни изпрати. Много от местните хора дойдоха върху камили от близките села по долината на Горни Нил. В челото бяхме с Ненчо Христов. Река Нил ни смайваше. Минахме и покрай шестте прочути водопада, към които се открива чудно красива гледка. А египетските вестници сипеха суперлативи за българските колоездачи. В Обиколката на Египет съм участвал четири пъти и съм носил жълтата фланелка около 30 пъти, но все така ставаше, че оставах втори.<br /> <br /> <strong>Сред феновете ти по онова време е била дори и Мими Балканска?<br /> </strong>- Вярно е. Като се връщахме от Египет, и тя беше редовно сред посрещачите. Дори пуснаха шега, че съм й казал, че мумията питала за нея... Поздравяваше ме, но толкова. Тогава всички се интересуваха от колоездене. <br /> <br /> <strong>С генерал Владимир Стойчев наистина ли бяхте приятели? <br /> </strong>- Симпатиите ни бяха взаимни. Генералът беше много светла личност, възхитителен човек! Често идваше при нас, тъй като беше председател на тогавашния Върховен комитет за физкултура и спорт. Освен на конния спорт беше голям приятел и на колоезденето. Самият той имаше велосипед и не слизаше от него. На тренировките на хиподрума отиваше с него, на работа също. Спортна душа.<br /> <br /> <strong>С какво не можеш да се примириш днес?<br /> </strong>- С много неща, но и че колоезденето е почти на дъното в момента. Наистина е жалко да загине спорт с такива славни традиции. Младите сега не знаят какво пропускат, като го пренебрегват. В този спорт наистина можеш да се изявиш като личност. Не говоря за мъжеството, което трябва да притежаваш в много голяма доза. Винаги ще твърдя, че в много от спортовете между човека и постижението му няма нищо. А тук имаш посредник &ndash; велосипеда: който в някой случай ти е приятел, в друг враг. За някои може да прозвучи странно, но за мен е било много важно &ndash; винаги си свързан с природата. Не току-така познавам България като дланта си, бил съм и в най-малките села. Жалко, че всичко това е минало.<br /> <strong><br /> Документирано е, че когато &ldquo;момчето от Враждебна&rdquo; (бил си на 23 години) печели за първи път етап от Пробега на мира, на финала посрещачите са над 50 000?! И така е било при повечето ти победи. Забравата ли е най-тежкото нещо?<br /> </strong>- Телефонът ми прегряваше в ония години... В близкото минало ние, спортистите, се познавахме всичките лично &ndash; а сега ми е обидно, че днешните нехаят. Има ли лека атлетика, баскетбол, волейбол, футбол, колоездачите са там, а после визитите се връщат. Сега не можеш да видиш някой футболист на волейбол, примерно. Само от договори се интересуват. <br /> <br /> <strong>До неотдавна се катереше с туристическо колело по стръмнините на Герман, а сега?<br /> </strong>- Пак се катеря, но без колело. Вече карам само колата си. И то рядко - по финансови причини. Не се оплаквам, но с пенсия от 350 лв. не мога много неща да си позволя. Като почетен председател на колоездачния съюз обаче следя почти всички състезания. С нетърпение очаквам да дойде времето за поредната Обиколка на България. Не забравяйте - от 11 до 18 септември, 9 етапа, с участието на Ивайло Габровски...<br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Елена КОЦЕВА</strong></em>