Покосил я сърдечен удар, чистачка намира костите й
<em>За дядото на Левски, Кунчо Видулов (1757 &ndash; 1830), Тудур Кръстилов пише: &ldquo;На 1812 сене чума ни изтръшка, турци ми зеа нишана и калъча, устана ми силяха; от Томина ниделя ду Игнажден лежах у апсаната у Едрене, па ме пущиа, сичкото беше за убиения Сабри бей от Филибе, дето гу уби наш Кунчу, па забегна у Войнягово, та са скри.&ldquo; <br /> </em><br /> Жената на Кунчо се е казвала Виша и от нея той имал 8 деца: Видул, Виша, Елка, Куна, Руси, Тодор, Иван и Драгой. От втората си жена, Яна Искрьова от Войнягово, Кунчо е имал само един син Въльо. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Най-големият от синовете на Кунчо е прочутият Видул войвода, а Иван е бащата на Левски <br /> <br /> </strong></u></span>Майката на Левски казвала, че Васил приличал на дядо си Кунчо и на чичо си Видул. За Видул разказват, че бил много красив човек, рус, със сиви очи, носел калпак и дълъг перчем и силях, натъпкан с пищови и ножове. Войводата бил убит през 1833 г. в Троянския балкан.<br /> <br /> Иван Кунчев произвеждал гайтани и минавал за един от най-добрите майстори в града. Но брат му Въльо Кунчев, ортак в търговията, взел да го мами и нещата тръгнали зле. В семейно писание четем, че Въльо и синовете му мислели само за плюскане и пиене и не мирясали, докато не изяли всичко дето има орташко.<br /> <br /> Поради така стекли се тежки житейски обстоятелства бащата на Левски починал сравнително млад през 1851 г. Дядо на Апостола по майчина линия е Иван Тахчиев, известен като Кара Иван, по занятие той бил майстор на чешми и калдъръми. Имал е четирима синове: Генчо, Васил, Атанас и Пейо, и четири дъщери: Гана, Гина, Дона и Мария. Гина е майката на Левски. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>След смъртта на съпруга Иван Гина останала бедна и разорена <br /> </strong></u></span><br /> Предяла и тъчела чужда стока и така прехранвала челядта си. Първородната дъщеря Яна се омъжва за богат занаятчия. От синовете й само Васил е читав, но кръстосва страната и върши епохалната си апостолска дейност. В края на юни 1869 г. властите попадат по следите му и претърсват семейната къща. Откриват майка му в дома на Иван Фурнаджиев, съпруг на най-малката й сестра Мария. Там заптиетата се мъчат да откопчат сведения от Гина за сина й, но тя мълчи. За да проговори, я връзват за кофата и я пускат в герана на Фурнаджиев. Сплашват я, че ще отрежат въжето. Гина остава твърда. За последно тя вижда сина си на 6 декември 1872 г. Той тръгва по пътя за Троян и Ловеч &ndash; последния път, който го отвежда към безсмъртието...<br /> <br /> Христо се пръква буен, дори необуздан. Напуска дома и заживява по хъшовски. Умира от туберкулоза в Букурещ през 1870 г. <br /> <br /> Четвъртото дете &ndash; Петър, растял непокорен и създавал доста грижи на майка си. Също живял по хъшовски, а после е бил в четата на Ботев. Оцелява, а с помощта на Найден Геров получава чужд паспорт и отива в Одеса. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Там постъпва в армията, но напуска службата и се записва в Българското опълчение <br /> </strong></u></span><br /> Взема участие в боевете при Шипка. Макар и слабограмотен, след Освобождението изпадналият в безизходица Петър пише две прочувствени писма до Найден Геров, в едното от които &ndash; объркано и неясно, написал израза &ldquo;майка ми, като се давила в гераня на Иван Фурнаджиев&rdquo;, дало основание на неколцина изследователи да предположат, че изтерзаната Гина е правила опит за самоубийство, което изобщо не е вярно.<br /> <br /> Когато съобщили на майката на Левски за обесването на сина й, тя извикала: <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> &ldquo;Не, никакво жито няма да варя. Васил никога няма да умре&ldquo; <br /> </strong></u></span><br /> Гина Кунчева умира на 27 януари 1878 г. в първите дни на Свободата.<br /> <br /> Гина била погребана в двора на църквата &ldquo;Св. Николай&rdquo;. След 87 години по време на изкопи за улица се открива гробът й и костите са събрани от Тота Памукчиева, чистачка в музея.