• Затова ми поверяваше характерни роли независимо от възрастта • Йоско Сърчаджиев, който е по-малък от мен, на сцената ми е бил баща, твърди актрисата
<em>Актрисата Меглена Караламбова е родена на 20 юни 1943 г. Завършила ВИТИЗ &quot;Кр. Сарафов&quot;(сега НАТФИЗ). Играла във Варненския драматичен театър, гостувала на сцената на НТ &quot;Иван Вазов&quot;, Пловдивския драматичен театър и Театър 199. От 1969-а&nbsp;е актриса в театър &quot;Българска армия&quot;. <br /> <br /> Изиграла е десетки театрални роли, сред които: Офелия и Гертруда от &quot;Хамлет&quot; на Шекспир, Милкана от &quot;Майстори&quot; на Рачо Стоянов, Джудит от &quot;Ученика на Дявола&quot; от Б. Шоу, Оливия от &quot;12-а нощ&quot; на Шекспир, Ева от &quot;Г-н Пунтила и неговият слуга Мати&quot; от Брехт, Таничка от &quot;Чудо&quot; на Ив. Радоев, &quot;А&quot; от &quot;Три високи жени&quot; на Едуард Олби, за която през 1996 г. получава наградата на САБ за най-добра женска роля. Снимала се е в българските филми &quot;Осмият&quot;, &quot;Татул&quot;, &quot;Глутницата&quot;, &quot;Онова нещо&quot;, &quot;Бяла магия&quot; и френския &quot;Изток - Запад&quot;. Участва в много тв постановки и филми.<br /> <hr /> <br /> </em><strong>Рождените ви дни празник ли са или повод за... напиване?<br /> </strong>- О, не, не. Без крайности. Вече все по-спокойно и в тесен кръг. Има хора, на които като им честитя рождения ден, казват, о, недей, недей! За мен това не се отнася. Годините минават, процесът е необратим. Мисля си, че всеки повод за празник е добре дошъл, може да се събереш с най-близките си хора, без много шум и подготовка. Аз не си крия годините, имам енергия, добре се чувствам засега. Важното е духът да е млад и да сме здрави.<br /> <strong><br /> Изиграли сте десетки роли. Коя обаче е &bdquo;вашата&rdquo;?<br /> </strong>- Много е труден този въпрос. Винаги съм обичала остро характерните роли. Това ми е слабостта, това ми е стихията. Не мога категорично да кажа &ndash; тази е. Имам няколко, които много обичам. Общо взето, ролите, които правихме с режисьора Леон Даниел, вечна му памет, последните 20-30 години някак си ми носеха най-много удовлетворение. Имах късмета да работя с него, в тандем осъществихме и най-хубавите ми роли и най-силните ми преживявания в театъра. Една от тях е ролята на Таничка в пиесата &bdquo;Чудо&rdquo; на Иван Радоев. Но има и роли, за които не искам да се сещам изобщо. Няма да ги казвам.<br /> <br /> <strong>На театрално майсторство са ви учили проф. Сърчаджиев, Методи Андонов, все колоси...<br /> </strong>- Попаднах в курса на проф. Сърчаджиев, с асистент Методи Андонов. Бях в театралната академия между 1963 и 1967 г. Сърчо, както ние студентите казвахме на проф. Сърчаджиев, работеше с нас с много голяма любов, освен че беше много талантлив, беше и изключително добър и симпатичен човек. Благ, много благ. Той почина внезапно, когато бях втори курс, на 50 г., и фактически останахме само с Методи Андонов. И бяхме влюбени всички в него. Ако ние сме били тогава на 20 години, той да е бил на 32 г. и, разбира се, и от него имахме страхотен респект. Но бяхме много силен клас, особено откъм мъжката страна &ndash; Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Илия Добрев, Кирил Кавадарков, покойният Милен Пенев, Продан Нончев... И всички бяхме много всеотдайни. Нито си гледахме часовниците, нито пък си позволявахме да закъснеем, и всяка секунда с него ни беше ценна. Работехме като луди и Методи много ни обичаше и винаги беше с нас. Отвори ни очите не само за театъра, но за необятното в изкуството. Водеше ни в ателиетата на негови приятели художници, запозна ни с редица поети. Стефан Цанев беше започнал да нашумява доста и тайно си препредавахме негови поеми. Цанев специално написа за нас, студентите на Методи Андонов, пиеса, а пък Иван Кирков изработи декорите. Изобщо контактувахме с големи личности тогава. В киното беше на мода френската вълна и Методи ни вкарваше на прожекции, които бяха за ограничен кръг хора в БИАД (тогавашния Дом на киното). Беше много ерудиран, а ние го гледахме като замаяни. Не мога да се оплача, винаги съм имала роли, но някак си все нещо ми липсваше.<br /> <br /> <strong>И може би затова съдбата ви е срещнала с режисьор като Леон Даниел?<br /> </strong>- Да, той ме донаучи на занаята, както се казва. От една страна, е страхотен късмет, от друга обаче е много трудно, когато се срещаш с такива хора. И когато вече ги няма, просто се чувстваш осиротял. Те дават една такава опора, стабилност, че след тяхната кончина ти е много трудно да се ориентираш. Особено пък сега, когато има такъв скок във възрастта на поколенията в театъра &ndash; младите днес работят по съвсем друг начин, по друга методология. Успокоявам се, че поне съм към края на творческия си път... Работихме заедно и с Крикор Азарян, но по-малко. През последните години, докато беше жив, не ми е поверявал големи роли, докато Леон Даниел рискуваше много. Той ми казваше, че много негови колеги са му подхвърляли, че вместо мен трябва да избере някоя по-млада актриса, но той пък отвръщал, че му трябва... добра актриса. В театъра възрастта е доста условно нещо. Например в пиесата &bdquo;Г-н Пунтила и неговият слуга Мати&rdquo; Йоско Сърчаджиев, който е две години по-малък от мен, играеше баща ми...<br /> <br /> <strong>От 1969 г. сте неизменно в &bdquo;Българска армия&rdquo;. Какъв е духът на този театър?<br /> </strong>- Това беше любимият ми театър още от студентските ми години. Идвахме почти всяка вечер да гледаме Наум Шопов и другите големи. Самата аз пристъпих в &bdquo;Армията&rdquo; със страхопочитание, обожание - страшно силен състав, репертоар, много стабилен театър за мен. Навремето бяхме към Министерството на отбраната и много странно е, че оттам много ни поддържаха, някак си по-малко бяхме цензурирани. Макар че още преди да дойда в театъра, била спряна постановката на Леон Даниел по пиеса на Иван Теофилов &ndash; &bdquo;Поетът и планината&rdquo;, а самият Леон Даниел освободен. И нямаше право да работи в София. Но това май е единствен случай. Нашият театър се славеше с много хубава творческа атмосфера. Имаше период на разклащане, но сега пак се възстановява добрата традиция. Дойдоха много млади хора, стойностни, качествени и работливи. Сега малко ни куца репертоарът &ndash; не е толкова атрактивен. Мисля, че нещата при нас вървят към по-добре и младите ще поемат театъра. Това си е моят театър, държа на него.<br /> <strong><br /> Предавате ли опита си на младите?<br /> </strong>- Не се натрапвам, но който се интересува, откликвам. Не бих пожалила сили. Казвам на младите си колеги по нещо, мисля, че се вслушват, че са благодарни. Разбира се, аз обичам, аз живея с всяко наше представление. Седях отстрани, гледах Сашка Сърчаджиева как си изгражда дадена роля и й давам кураж. Мисля, че нещата стават при нея. Когато младите искат да слушат, аз съм насреща винаги. Участвах в проекта &bdquo;Открити актьорски класове&rdquo;, който имаше за цел да срещне млади театрали, студенти и най-широк кръг почитатели на театъра с известни актьори, и нарочно избрах да говоря за моите учители в театъра, които вече са почти забравени. Надявам се, че хората научиха нещичко за творческото ми общуване с две емблематични за българския театър фигури - Методи Андонов и Леон Даниел! Нека ги помним.<br /> <br /> <strong>Извън ролите каква сте?<br /> </strong>- Трябва да питате приятелите ми. А те са хора откровени, недвулични. Ще ви кажат, че много мразя лицемерието, мъча се да бъда тактична &ndash; но, общо взето, винаги казвам истината в очите. Прекалено съм емоционална. Може би щеше да е по-добре за мен, пък и за околните, ако бях малко по-спокойна, но такава ми е природата. Всичко много ме впечатлява, вълнува, състрадателна съм, рядко избухвам, но се случва. Извън кожата ме изкарва несправедливостта, лъжата и най-вече предателството от страна на приятели...<br /> <br /> <strong>А сега какво искате за себе си?<br /> </strong>- Да съм здрава, да продължавам да работя, да пътувам с колегите си из страната. Обичам много професията си и тя е част от живота ми. Разбира се, дал Господ и други ангажименти. Имам си внучка Маргарита, която е вече на 6 години. А моята дъщеря Невена Белева е художник сценограф и трябва да догонва себе си. Беше се наложила в професията, но сега трябва да компенсира времето, прекарано в майчинство. Така че трябва да помагам. Приятно задължение.<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Едно интервю на Елена КОЦЕВА<br /> </strong></span><br />