Евтим Евтимов на 78: Жив съм и работя!

<em>Дни преди рождения му ден &ndash; 28 октомври &ndash; говорихме по телефона. Както всеки делник по обяд Евтим Евтимов, Романьола Константинова и Благовеста Касабова приключваха поредния брой на вестник &bdquo;Пулс&rdquo;, чийто главен редактор е самият той, а издател неговият син Венко Евтимов.<br /> </em><br /> <strong>Здравейте, не ви открих на домашния ви телефон и предположих, че сте в редакцията. Как се чувствате в навечерието на вашата 78-а годишнина?<br /> </strong>- Жив съм. И работя.<br /> <br /> <strong>Как е вашата съпруга Романьола, преживя преди половин година тежка операция, лечение?<br /> </strong>- Да, да, може да се каже, че всичко вече мина, благополучно, оправи се, благодаря! Ето, правим поредния си брой, и тримата тази година сме с нови книги. Издаде ги отново Венко.<br /> <br /> <strong>Посрещате и този рожден ден като главен редактор, каква е тайната на вашата издръжливост?<br /> </strong>- Мен работата ме крепи. И любовта на Романьола.<br /> <br /> <strong>Как ще празнувате, какъв ще е най-големият подарък?<br /> </strong>- На 27 октомври предстои премиера на книгата, която се нарича точно така - &bdquo;Книга за Евтим Евтимов&rdquo;. Съдържа портрети, отзиви, рецензии и интервюта, мнения на другите за мен, изразени през годините от Ефрем Каранфилов досега...<br /> <strong><br /> Какво си пожелавате по повод забележителната си годишнина? <br /> </strong>- Пожелавам и на себе си, и на Романьола, и на Благовеста също здраве, творчество, добри приятели.<br /> <br /> <strong>Ще гласувате ли за президент, за кмет?<br /> </strong>- Има още време...<br /> <br /> <strong>Но предполагам, че имате фаворит?<br /> </strong>- Имам...<br /> <br /> <strong>Десетилетия наред работехте в тандем с композитора Тончо Русев, а песните ви пееше с голям успех Веселин Маринов. Промениха ли се днес отношенията ви, след като Маринов обърна гръб на червената идея и премина към ГЕРБ?<br /> </strong>- Нищо не се е променило, продължаваме и тримата да сме добри приятели, да сме тандем. Политическите ни пристрастия са съвършено друга работа, тя не променя нищо в нашите професионални взаимоотношения.<br /> <strong><br /> Да сте жив и здрав дълги години още, успех, късмет и бистър ум ви пожелаваме от все сърце! <br /> </strong>- И аз на вас ви пожелавам същото, благодаря!<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Преди година каза: Аз съм на средна любовна възраст!<br /> <hr /> </strong></span><strong>Евтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 г. в Петрич. Завършил е Института за начални учители в родния си град, след което 10 години е бил даскал. Първото му стихотворение е отпечатано във в. &ldquo;Учителско дело&rdquo; през 1951 г. Бил е директор на издателство &ldquo;Народна младеж&rdquo;, заместник главен редактор на сп. &ldquo;Пламък&rdquo; и главен редактор на в. &ldquo;Литературен фронт&rdquo; и сп. &ldquo;Родолюбие&rdquo;, а в момента - на в. &ldquo;Пулс&rdquo;. Автор е на много стихосбирки и публицистични книги, както и на произведения за деца. <br /> </strong><br /> Когато приятелите го закачат, че е вече стар, поетът на виното и любовта отговаря: &quot;Аз съм на средна любовна възраст&quot;. Стихосбирките му &quot;Жени, целунати от Бога&quot; I и II са посветени на две жени, изиграли съдбовна роля в неговия живот. Едната е покойната поетеса Петя Йорданова, с която повече от 20 години е бил свързан. Втората, с която живее и работи досега, е с 20 години по-младата поетеса Романьола Мирославова, с която се венча след дългогодишна пламенна любов. <br /> <br /> - Годините се усещат, но не бива да бъдат пречка за нищо. Най-добрият пример са моите чудесни приятелки, двете жени на българската световна поезия - Елисавета Багряна и Дора Габе. Те и над 90 години бяха влюбени. И мисля, че тяхното дълголетие се дължи на любовта &ndash; каза ми преди година Евтимов. - Като се пенсионирах, бях решил да се оттегля и заслужено да се отдам на почивката, която заслужавам. Но синът ми Венко Евтимов, който ме познава много добре, дойде при мен и каза: &rdquo;Татко, решил съм да възстановя вестник &ldquo;Пулс&rdquo;!&rdquo; И веднага уточни, че иска аз да съм главният редактор. И ето, вече над десетилетие издаваме новия &rdquo;Пулс&rdquo;, вестника за хората с млади сърца. <br /> <br /> <strong>Животът ви не е бил лек, преживели сте стресове, инфаркти. Как оцеляхте, как стъпихте отново на крака и продължихте напред? <br /> </strong>- Имам два инфаркта от любов и един от предатели, които сам си отглеждах. Може да ви звучи егоистично, но най-важно е човек да повярва в себе си. Ако не повярваш в себе си, в своите сили и възможности, няма да помогнеш нито на себе си, нито на друг. Напоследък все по-често си спомням времето, в което бях начален учител в Огражден планина. Тогава ходех при един дядо Петър, на 108 години, козар беше. Чудех му се и го питах как е успял да стигне тази възраст и да продължава да върви напред, докато толкова млади в селото измираха. А той ми казваше: &rdquo;Даскале, и ти ще умреш като тях, ако продължаваш всяка вечер събрания да правиш&rdquo;. Моите събрания бяха за ограмотяване на неграмотните, но наистина бяха по вечерно време за сметка на почивката ми. Дядо Петър си лягаше, когато му се доспи. Хранеше се с плодове и зеленчуци, отглеждаше си сам ябълки, черници, имаше лозница, вино си правеше, нищо купешко не ядеше. Като няма вода, пия направо от цицката на козата или магарицата, ми каза на втория път като го питах за неговото дълголетие. А на третия направо ме отряза: &ldquo;Даскале, мързяло ги е да живеят, затова са си отишли рано! На мързеливия и сърцето му старее, и всичко&rdquo;. Та затова и аз си позволявам на тези години, на които съм, да препоръчам на възрастните да не се поддават на леност и на мързел, физически, духовен, всякакъв! Годините се усещат, но не бива да бъдат пречка за нищо. Най-добрият пример за това е дядо Петър!<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Надежда СТАМБОЛИЕВА</strong></span>