Дядото не харчи нито стотинка за себе си, яде каквото му дадат
<strong>Спомням си, че когато за първи път го видях, ме поразиха искрящите му очи. Старче с блага усмивка и вид на отшелник пресреща минувачите пред храм-паметника &quot;Св. Александър Невски&quot;. Бялата му брада се развява на вятъра, косите му са толкова дълги, че закриват лицето и сякаш му е останала благостта и усмивката. Дядото носи здрава, шаячна аба, голям калпак, торба през рамо и свински цървули. Снимката му може да влезе във всеки етнографски музей като експонат от XIX век. <br /> </strong><br /> Казва се Добри Добрев и е от Байлово, селото на Елин Пелин. Той живее в стария свят не само защото е останал оттогава с шаячните си дрехи и цървулите зиме и лете. <br /> <br /> Бай Добри вярва, че човешките закони ще умрат и само Господ ще ни спаси. Събира помощи за селската църква &quot;Св. св. Кирил и Методий&quot;. От години тя е неговият дом. На празник бие камбаната. Свещеник там се появява само ако умре някой. Досега дядото сам е дал 11 хиляди лева за ремонта на покрива. Дарява дори социалните си помощи. За църквата в Горно Камарци пък е събрал 10 хиляди, за Елешница - 15 хиляди лева. 36 000 пък дарил на &ldquo;Александър Невски&rdquo;.<br /> <br /> Нещо мистично обгръща беловласия старец, изникнал от прашасалите страници на миналото. Стои като нарисуван във въображението. Почти всеки ден кръстосва между Байлово и София. <br /> <br /> <strong>Дори цървулите на краката сам си ги е направил. И дрехите също <br /> </strong><br /> Преди десетина години 40-те километра до София бай Добри изминавал пеша. На своите 98 години бай Добри много объркано намира думи да говори за вярата си в Бога, но иска да му служи до края на живота си. Защото лошото идва от дявола. Казва, че животът му е минал в правене на добро. Човек трябва да пази правдата и истината. Това е Божият път. Според дядото днес няма добро и затова животът е станал тежък. Вярата го е осенила някъде по средата на живота му. Бил е земеделец, орал нивите с рало, ходил с добитъка и още си спомня как се прави домашно сирене със сирище. На млади години не е бил чак толкова вярващ. Твърди, че майка му Катерина сама отгледала няколко деца, защото баща му загинал на война. <br /> <br /> Май става дума за Първата световна война. Тя сама си е карала дърва от гората и се е справяла с живота. Изучила бай Добри до четвърто отделение.<br /> <br /> <strong>Доколкото помни, той се оженил, когато дошли германците. Имал четири деца - някои измрели <br /> <br /> </strong>Къщата в Байлово оставил на сина си. На дядото му стига да се подслони в църквата. Сам се гледа, не готви, кара на пости, не пие и хич не се оплаква. Напротив, сякаш е доволен от държеливостта си в тия трудни времена. Жена си навремето нещо не харесал. И избягал от нея. <br /> <br /> Бай Добри помни Елин Пелин. С хубави изречения предаваше Божия свят, казва той. И си спомня разказа за оня селянин със звънчета на краката, който предупреждавал животинките и насекомите да се пазят от пътя му, за да не ги настъпи. Останал е в добрия минал свят с дълбоката убеденост, че Бог е до нас във всеки момент и всички можем да се оставим в Неговите ръце така, както дядо Добри се е оставил с детската вяра на божий странник. Много хора са го питали защо живее така. Старецът обикновено отвръща, че е сторил голям грях. <br /> <br /> <strong>98-годишният байловец не докосва нито стотинка от събраните пари и се храни само с това, което хората му оставят: <br /> </strong><br /> ябълки, хляб, понякога сладки. Това е неговото покаяние. Понякога казва, че е извършил тежък грях, а в други случаи споменава, че не се разбирал с жена си. Той дори не знае, че е странник като онези, за които четем в книгите.<br /> <br /> В края на делничното лутане е останал споменът за думите на бай Добри: &quot;Молете се на Богородица, тя ще ви помогне!&quot;. <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Поли БОЯНОВА</strong></span>