Димитър Бежански на 59: Предлагам много нови екстри на нашия алкохолен туризъм

Димитър Бежански, известен главно като един от Тримата глупаци &ndash; прочутата тройка Доньо Донев, Виктор Самуилов и Той, както и със заразителното си чувство за хумор, от което днес трудно се печелят пари. Това го знаем и без да ни го казва. Издал е няколко книги и безброй фейлетони, скечове, сценарии и даже половин пиеса. Редактор е в редакция &bdquo;Хумор и сатира&rdquo; на БНР.<br /> <br /> ...<br /> <em>И понеже премина успешно 59 години, вече може да удостои нашия вестник с присъствието си.<br /> <hr /> <br /> </em><strong>Какво е чувството, когато преминеш 55 години?<br /> </strong>- Не можах да повярвам, че съм преминал 33. Понеже и до ден днешен се чувствам някъде към 28. <br /> <br /> <strong>А какво мисли жена ви по тая констатация?<br /> </strong>- Жена ми Тони не е много радостна от това мое самочувствие и непрекъснато ме пита няма ли най-после да изляза от пубертета. Вече над трийсет години така. <br /> <strong><br /> Затова ли сред дамското общество сте известен още като &bdquo;големия сладур&rdquo;? <br /> </strong>- Не знаех, че съм известен като такъв, обаче няма как това да не ме радва, стига да е истина. А съмнението, че е истина, се поражда винаги, когато примерно в трамвая погледна малко по-особено някое момиче, то се смути и ми отстъпи мястото си, ако е седнала. <br /> <strong><br /> Винаги сте в равновесие. Това от хумора ли е?<br /> </strong>- Не. На младини известно време се занимавах с гимнастика, а там е много важно да запазиш равновесие. Е, от физическото равновесие постепенно се научаваш да поддържаш и душевно.<br /> <br /> <strong>А финансово равновесие поддържате ли?<br /> </strong>- Поддържам. Благодарение на това, че имам много приятели и винаги има от кого да взема пари назаем. Това веднъж в годината ми излиза доста скъпо, защото на Никулден се обаждам по телефона на всичките си приятели и им честитя празника. Те ме питат защо им честитя Никулден, а аз на всеки обяснявам, че Никулден е и празник на банкерите. А всички те са моите банкери. Засега го приемат с чувство за хумор.<br /> <br /> <strong>Значи ли това, че в днешно време един първокласен хуморист като вас не може да си намери допълнителна работа, докато в същото време неизвестни &bdquo;хумористи&rdquo; ни заливат от телевизионния екран с простотии, наречени хумор?<br /> </strong>- Сама си отговорихте на въпроса, като казахте &bdquo;разни простотии, наречени хумор&rdquo;. Работа си имам, слава богу, търсят ме за писане.<br /> <br /> <strong>Хубаво ли е човек да се връща в спомени?<br /> </strong>- Ако спомените са хубави, да. Аз имам много хубави спомени, особено от времето, когато с Доньо Донев, Виктор Самуилов, Манол Манов правехме великия, или както сега се казва, култовия вестник &bdquo;Тримата глупаци&rdquo;. Това беше време на непрекъснати майтапи. Доньо беше цар на тия работи. <br /> <br /> Седя пред компютъра, мъча се да съчинявам. Доньо минава, поглежда ме и без да каже дума, много небрежно ми подхвърля на бюрото шепа тиквени семки. Е, край, с писането приключих. Хиляда пъти съм му казвал: &bdquo;Доньо, недей да носиш семки тука&rdquo;. Той: &bdquo;Добре, бе, Мите, добре&rdquo; и следващия път пак. Изобщо Доньо беше извор на такива, бих казал, елегантни закачки. Той много добре знаеше, че аз не понасям карикатури, в които върху персонажите има някакъв надпис. И един ден се прибира вкъщи с вестник с негова карикатура и казва на жена си и дъщеря си, ама го казва с луд смях: &bdquo;Е, утре Митето ще ме убие!&rdquo;. Наистина щях да го убия, когато той с хитрата си усмивчица ми показа карикатурата. Нямаше нещо, върху което да няма надпис. На слънцето пишеше &bdquo;демокрация&rdquo;, на някаква патица пишеше СДС, на кокошка пишеше БСП, на земята пишеше България, на всичкото отгоре отдолу имаше текст, който не беше текст под карикатура, а направо трактат. Е, не го убих. Разсмя ме, идиотът!<br /> <br /> <strong>Казват, че сте експерт в туристическия бизнес?<br /> </strong>- Вярно е донякъде. В смисъл, че съм предлагал в България освен алкохолния туризъм, който в момента е най-развит, да се развият и някои други видове туризъм. Защото, какво представляват туристите, които идват на алкохолен туризъм у нас? Това са предимно младежи в сравнително крехка възраст, на които поради същата тази крехка възраст в родните им страни просто не им сервират алкохол. Законът там го забранява. И те идват тук. Да се напоркат, да се олеят, да се освинят, да се отрежат, да се отцепят, да се гипсират, да се одървят, да се нальокат, да се насмучат, да се накюмюрят. Мога да дам още определения на състоянието, до което желаят да се докарат тези млади хора, в това отношение българският език е изключително богат, но няма смисъл. Пък и не е толкова важно. По-важното е, че те идват тук, за да направят това, което в техните държави не могат да правят.<br /> <br /> Ето защо си мисля, че ние можем да предложим на чужденците и друг вид туризъм, защото там, при тях, те доста, ама доста работи не могат да правят. Например - светофарен туризъм. Да идват при нас и да пресичат на червено колкото си искат. Ако го обявим това в рекламни диплянки, сума ти немци (при това - на различна възраст!) ще се юрнат насам. Ей така, заради тръпката. Или боклукчийски туризъм. Да дойдат, за да почувстват удоволствието от изхвърляне на боклука от прозореца. Или от балкона. Предложим ли такава екстра, цели тумби швейцарци ще задръстят капепето на Калотина. Ами катаджийският туризъм? Идва французинът, напорква се, нальоква се (виж и останалите синоними), след което яхва пежото и се оглежда за пътен полицай. И когато полицаят го спре, французинът му лепва на челото двеста евро и продължава да се забавлява. Не е за пренебрегване и секстуризмът, който вече е сравнително добре развит, но има един негов вариант, който съществува, а не е рекламиран достатъчно. Бих го нарекъл секстуризъм тип &ldquo;руска рулетка&rdquo;. Всяка вечер чужденецът си ангажира различна проститутка - да видим дали ще попадне на Фифи Спинозната. Това е вариант за платежоспособни авантюристи, изключително много повишава адреналина.<br /> <br /> На още по-платежоспособни туристи може да се предложи, нека го наречем стрелбищен туризъм. Какво имам предвид? Имам предвид следното. Идват тук момчета от различни чуждестранни групировки, за да си уреждат сметките. Не че сега не го правят, но нещата са оставени на самотек. Въпросът е това да става организирано. Чрез туроператори и така нататък. Примерно момците на Мило Лукович-Лука от Земунския клан имат да си изясняват отношенията с момците на Стеван Пажич-Дзвер от Чуприя. Отива туроператорът при тях и им казва: &ldquo;Най-лепо йе да се пуцате у квартал Белите брези! Ова йе квартал с традиции!&rdquo;. После им организира транспорт през границата, настанява ги по хотели, снабдява ги с оръжие, осигурява линейки, очевидци, журналисти&hellip; Или браточките от Одеса имат да си кажат нещо с браточките от Люберци. Туроператорът пак: &ldquo;Най-харашо для вас е на черноморское крайбрежие! Можно на Солнечни берег, можно на Золатие пески!&rdquo;. И пак - хотели, гранатомети, линейки, медийно присъствие&hellip; <br /> <br /> <strong>Кой е най-големият ви семеен гаф?<br /> </strong>- Беше преди години. Месец февруари. Студ. Жена ми в родилния дом. Аз като й ходех на свиждане и видех някой мъж с женски кожух в едната ръка и с женски ботуши в другата, си казвах: &bdquo;Този е дошъл за изписване!&rdquo;. Е, когато изписаха жена ми с дъщеря ми, забравих да й занеса ботушите. Излезе във февруарския сняг по чехли.<br /> <br /> <strong>Какво ви липсва от предишното време?<br /> </strong>- Липсват ми приятелите, които вече ги няма. Нищо друго. А, и руската водка по лев и седемдесет и три бутилката...<br /> <br /> <br /> <strong>Eдно интервю на Савка ЧОЛАКОВА<br /> </strong><br /> <br /> <br /> <br />