Силата е в спокойствието - трябва да сме по-културни, за да се предпазим от болестите
<em>Проф. Александър Чирков е роден през 1938 г. в Лом. Завършил е Медицинска академия - София. През 1966 г. напуска България и се установява във Федерална Германия. Печели конкурс за асистент в Катедрата по сърдечна хирургия в университета Вестенд, мести се във Франкфурт, става доцент и главен лекар на университетската болница в града. Специализира сърдечна хирургия за бебета и малки деца в САЩ. След завръщането си в Германия поставя началото на детската сърдечна хирургия в университетската клиника, където работи. От 1981 г. е професор в университета в гр. Фрайбург.<br /> </em><br /> През 1978 г. акад. Атанас Малеев, тогава шеф на Медицинската академия в София, го кани да помогне за изграждането на кардиохирургия в България. С германски хирурзи сформира екип, който прави у нас сърдечни операции. Окончателно се завръща през 1984 г., след като подписва с българското правителство договор за разкриване на болница по американски модел за сърдечна хирургия. Въвел е най-модерните методи в медицината в България, създател е на школа от водещи вече специалисти в областта на кардиологията и кардиохирургията. През 1986 г. извършва у нас първата трансплантация на сърце не само в Източния блок, но и преди страни като Испания и Португалия. През 2003 г. извършва и първата белодробна трансплантация.<br /> До 1989 г. лечебното заведение е известно като болницата на проф. Чирков, след това получава името &ldquo;Св. Екатерина&rdquo; и специалистът я ръководи до 2005 г. Понастоящем проф. Александър Чирков е консултант на отделението по Кардиохирургия на болница &ldquo;Токуда&rdquo; в София. Ето какво разказа в откровено интервю специално за в. &ldquo;Доктор&rdquo; легендарният хирург.<br /> <br /> <strong>- Проф. Чирков, кога и защо решихте да се занимавате с хирургия?<br /> </strong>- Когато през 1955 г. завърших латинската гимназия в Лом, исках да кандидатствам медицина. Тогава ОФ трябваше да ми даде бележка, а те не ми дадоха. Тогава аз се &ldquo;сработих&rdquo; с докторите в Лом и партийният секретар ми даде разрешение. Показателно за кариерата ми е, че първият ми изпит беше по анатомия. По време на обучението ми проф. Каданов, известен в цял свят хирург анатом, ме взе като демонстрант. Беше ми неудобно да стана демонстрант на хора, по-големи от мен с 4-5 години, но така се обучавахме. Харесваше ми да изучавам човешкото тяло - кое какво прави, какво произвежда, защо, как... Още в трети курс влязох в кръжока по оперативна хирургия при проф. Райнов. Спяхме с още един колега на последния етаж на клиниката и когато имаше операции в Първа или Втора хирургия, знаеха, че сме там, и ни викаха да асистираме. Когато бях пети курс, на мен и на д-р Пъдарев ни разрешиха да правим операции на стомах, на черва, на хернии и т.н.<br /> <br /> <strong>- Имали сте доверието и на пациентите!</strong><br /> - Да, на тримата &ndash; д-р Пъдарев, д-р Стоичков, казваха му Майцата, и на мен, се доверяваха не само хирурзите, но и болните. Като знаеха, че спим в клиниката, можеха да разчитат на нас и ни викаха при спешни операции. В едно списание &ndash; &ldquo;Партиен живот&rdquo;, написаха през 1962 г., че ние тримата сме единствените, които още като студенти сме правили самостоятелно операции. Може би затова след завършването ми ме изпратиха като шеф на хирургията в Белоградчик. Сега на 12 ноември ще имам юбилей &ndash; 50 години в операционната зала!<br /> <br /> <strong>- Имате ли в рода си други лекари?<br /> </strong>- На моя баща брат заминава през 1940 г. в Германия, в Хайделберг, там завършва медицина и изгражда клиника в Западен Берлин. Аз и затова заминах &ndash; имаше при кого да отида. <br /> <br /> <u>Прапрабаба ми проф. Василица Чиркова е работила в Москва <br /> </u><br /> и е била личен лекар на фамилията Толстой.<br /> <br /> <strong>- Бихте ли направили паралел на здравеопазването преди 89-та година и 22 г. по-късно?<br /> </strong>- Още съществува носталгия по отминалите времена. Някои смятат, че тогавашните здравеопазване, образование, култура, наука са били на ниво, за което сега само можем да мечтаем. Преди 89-та година технически &ndash; като сръчност - българските хирурзи са били добри. Но бяхме изостанали с почти 50 г. от оперативните методи на Запада &ndash; по отношение на познания, развитие на медицината, технология и др. Трудно беше преди промяната &ndash; имаше лекари, но и много болни хора. Лекуваха се в нещо като болници &ndash; почти без техника или пък морално остаряла. Докторите нямаха достъп до нови познания в областта, в която работеха, до иновативни методи в хирургията, и не само там. Цялата ни медицина се движеше по една релса, но никой не смееше да коментира на глас. Така вървяха нещата тогава. Безплатното здравеопазване за съжаление никога не дава добри резултати.<br /> <strong><br /> - А 22 години по-късно?<br /> </strong>- Сега е друго. В момента всичко се развива, наваксва изостаналостта. От 25 г. се опитвам да се боря, като създадохме клиниката &ldquo;Св. Екатерина&rdquo;. Всички тогава казаха, че тя трябва да е модел на здравеопазването за България, но не стана... В България навлизат много нови техники и технологии не само в хирургията. Светът се отвори за българските лекари и те могат да специализират където си поискат. Вярно, за това трябват пари, но който иска, намира. Продължавам да се надявам, че ще успеем да изградим един институт към Лекарската камара за непрекъснато обучение на медицинските кадри &ndash; лекари и сестри. Не само да идват у нас лектори да четат, а да изпращаме лекарите си на специализации в чужбина. След като се върнат, обогатени с най-новите познания в областта на медицината въобще, <br /> <u><br /> да изградим добра инфраструктура със спешни центрове <br /> </u><br /> И тогава може да се закрият старите мръсни болници, пълни с бактерии, които само инфекции носят!<br /> <br /> <strong>- Какво смятате да направите вие?</strong><br /> - Омръзна ми да се боря като Дон Кихот и реших да направя болница във Варна, на частни начала. Там ще има корпус за непрекъснато обучение на лекари и сестри. В края на декември, най-късно в началото на януари 2013 г. започваме да строим болницата. Имаме вече инвеститори, които ще помогнат да се осъществи идеята.<br /> <strong><br /> - Защо хирурзите ни напускат България?<br /> </strong>- Хирурзите, докторите въобще, младите лекари напускат страната ни не само заради унизително ниското заплащане на труда им. Това е основният мотив, защото всеки от нас трябва да осигури семейството си, старините си, а професията изисква да й се отдадеш изцяло. От друга страна, напускат, защото атмосферата е лоша, нямат никаква мотивация за работа, нямат възможност постоянно да обменят опит с колегите си от чужбина. Не е изградена, както трябва, системата на здравеопазването. Една система, която да работи с лекарските кадри, която да се грижи за специализацията им &ndash; няма такава в държавата ни! Лекарската камара намира спонсори сама, за да изпраща в чужбина докторите си. Дали ще закрият някоя болница, като тази в Девин, решават за един момент, в един ден. Това е хаос, това не е система, не е здравеопазване!<br /> <strong><br /> - Защо не можем да приложим чуждо работещо здравеопазване у нас, а се налага в 21 в. да откриваме топлата вода?<br /> </strong>- Не е необходимо да копираме изцяло чуждия опит. Не обичам и не е редно да говоря за себе си, но съм тук, с целия си научен и практически опит, с изработена концепция за кардинално решаване на проблемите ни със здравеопазването. В мое лице имат експерт, научил много от световния опит. Не разбирам защо отказват да погледнат и да разучат вече обработена, направена концепция за здравно осигуряване. Мисловната култура трябва да се разпространи поне при над 10% от политиците и тогава промените ще се случат.<br /> <strong><br /> - Смятате ли, че всеки нов здравен министър се опитва да докаже колко е добър, налагайки нови правила в Здравната каса, в здравеопазването въобще?<br /> </strong>- Здравната каса я въведохме ние по времето на Филип Димитров &ndash; може да не се помни, но е така. Тогава ме попитаха дали ще въведем и частни застрахователни дружества. Отговорът ми беше, че това ще бъдат <br /> <br /> <u>пирамиди, които ще вземат парите на хората и ще избягат, <br /> </u><br /> както в Чехия се случи. Затова решихме да започнем с настоящата Здравна каса, а след това да се изградят и такива за по-богатите. Солидарността трябва да бъде от всички, а богатите ще си плащат по-скъпо за по-други условия. Но медицинското обслужване ще бъде еднакво.<br /> <strong><br /> - От какво боледуват българите?<br /> </strong>- Като си променят мисловната култура, ще видите, че ще има по-малко болни. Но докато има избухливост, нетърпимост, желание да отмъщение, омраза, клюкарство &ndash; всичко това изтощава мозъка. А той изпраща сигнали към съответните гени, които от своя страна изпращат съответните ензими, и се започва &ndash; високо кръвно налягане, атеросклероза, ракови заболявания и др. Като прибавим и това, че се тровим с лоша храна и с цигари, можете да си представите какво е положението. Най-лошото е, че в България хората само в устата си имат не милиарди, а трилиони бактерии. 10 пъти повече са бактериите в човешкото тяло, отколкото всички клетки в организма! Като се вземе това предвид, трябва всеки да си наложи да поддържа една добра хигиена &ndash; да знае как да поддържа добра хигиена на устата, да знае как да си измива зъбите, винаги да си мие ръцете преди хранене и след ползване на тоалетна. Докато това не стане навик при всеки, болестите ще побеждават. Българинът трябва да спре да пуши!<br /> <br /> - <strong>Споменахте тютюна. Смятате ли, че ще успеем да го спрем да сее смърт?<br /> </strong>- Не вярвам! По света пушат, но от години не могат да го правят на обществени места. Виждам, че тук има голям негативизъм към забраната за тютюнопушене. Всичко е в мисленето на хората, в уважението към личността на непушачите. Бяхме през февруари с колеги в Ню Йорк, в едно кафене, и собственикът ни попита дали знаем, че там не може да се пуши. Да, знаехме, но за мое безкрайно удивление видях как част от тях излязоха на студа да пушат навън.<br /> <br /> <strong>- Култура и здравеопазване или култура на здравеопазване?<br /> </strong>- Както искате го наречете, но има две неща &ndash; и култура, и здравеопазване. Те вървят ръка за ръка! Трябва да сме по-културни, за да се предпазим от болестите. Както споменах, ако имаме мисловна култура, цивилизованост, гените на хората, независимо дали са от Америка, Германия, Швеция или България, са едни и същи. <br /> <u><br /> Ген на омразата, ген на завистта&hellip; <br /> <br /> </u>Но има и друго развитие &ndash; еволюция на цивилизацията. Тя води до разбирането да отстъпиш в името на добруването на всички! Исус Христос пръв ни научи как да живеем и това учение триумфира цели 2000 години. Трябва да отстъпваме от позициите и разбиранията си заради това двама души да са живи и здрави и да не си измъчват мозъка, а не на всяка цена да бъде твоето. В нашето християнско общество свещениците точно това трябва да проповядват, ако искат да помогнат да се изгради едно цивилизовано гражданско общество, в което взаимоотношенията ни да бъдат на такова добро ниво, че да нямаме конфликти!<br /> <strong><br /> - Защо нацията ни е на първите места по сърдечносъдови заболявания?<br /> </strong>- Не боледуват само българите, сърдечносъдовите заболявания са на първите места по смъртност в цял свят. Българите се разболяват заради храната, пушенето, хигиената. В храната се влагат всякакви неща, много от които са токсични и вредят на кръвоносната система. Тя, обхождайки всеки орган в тялото ни, тотално го разболява. Трябва да имаме институции, които непрекъснато да контролират всяка стока, която се произвежда. Фермерите например не са виновни за лошата храна, но може би не знаят какво съдържа фуражът, който използват. Трябва ни работещ закон за хранителните продукти. Но ето че и германците, които го имат, в Хамбург скоро се натровиха с храни, които се оказаха внесени от Китай.<br /> <br /> <strong>- Като познавате до съвършенство организма ни, кой орган ще определите като най-важен?<br /> </strong>- Всеки орган е важен! Господ така добре е подредил организма ни, че няма такъв, който да поставиш пред другия по важност. Човек не може да направи това подреждане, дори в следващите 100 хиляди години &ndash; да има над 10 милиарда клетки в мозъка, който да ръководи всички дейности. Освен това <br /> <br /> <u>без него не може и сърцето да работи <br /> </u><br /> Вярно, то работи самостоятелно, за мен е част от &ldquo;голямата експлозия&rdquo;. Само си изработва електричество, стимулира се и работи. Но въпреки това можете ли да живеете без черен дроб, който е фабриката на тялото ни? А без белите дробове, без панкреаса, как ще дишате, как ще работи сърцето без кислород?<br /> <br /> <strong>- Какво най-често разболява сърцето ни?<br /> </strong>- Лошите мисли, които ние в България наричаме стрес. Тези мисли ни разболяват като характери, след това идват болестите! Силата е в спокойствието &ndash; и аз се опитвам да живея по този начин!<br /> <br /> <strong>- Лесно ли се поставя сега диагноза на сърдечноболен човек?<br /> </strong>- Преди 50 години беше по-трудно, сега е доста лесно. Тогава имахме само слушалка и фантазия. И това, което си научил в университета. Сега има модерна техника, уреди, с които за кратко време можеш да поставиш диагноза и да се предприеме адекватно лечение. <br /> <strong><br /> - Защо у нас не работи трансплантологията? Българите ги е страх да даряват органи или е друго нещо?<br /> </strong><span id="1352457969993E" style="display: none">&nbsp;</span>- Не, не е вярно. Не че не се даряват органи &ndash; основният проблем е, че лекарите ни не са подготвени как да разговарят с близките на хора с мозъчна смърт. Ето, отново става дума за мисловната ни култура. Лекарите от болниците трябва да бъдат стимулирани и мотивирани, като имат пациенти с мозъчна смърт и са подходящи за донори, да умеят да разговарят с близките им. Това е едната страна. Другата, която е също много важна, е да се разбере, че не може никого да накараш приживе да си дари органите. Сега и в Германия се опитват да прокарат такъв закон, но няма да стане! Аз също не го приемам. Смятам, че трябва разумно да се говори с близките, да им се каже, че неговият живот ще продължи с живота на други хора. След това нещо, също толкова важно: всяко болнично заведение трябва да има модерна апаратура за дългосрочно поддържане на кръвообращението, за да се запазят в добро състояние всички останали органи.<br /> <br /> <strong>- Какъв вид изкуствени сърца се слагат на българите?<br /> </strong>- Не са остарели технически изкуствените сърца, които се &ldquo;слагат&rdquo; на българите. Няколко души носят такива сърца, но много от тях може и да не дочакат истинско сърце. Модерни сърца се имплантират на болните у нас. Но и те не издържат повече от 2 г. Дотогава трябва да се открие донор! След изтичането на 2-те години може да се сложи ново изкуствено сърце, но не е добро решение. Последваща операция разбива кръвоносната система, страничните дефекти са много и неприятни.<br /> <br /> <strong>- Каква част се поема от Здравната каса?<br /> </strong>- Има някакви пари, които се отпускат. При имплантирането на всяко изкуствено сърце се появява спонсор. Това е по-добрият вариант, отколкото да чакаш държавата да го заплати. Хората с изкуствени сърца у нас не са много, трансплантация обаче очакват над 70 болни. За малка страна като нашата това като бройка е доста висока. <br /> <br /> <u>Смисълът на живота е здраве и радост!<br /> </u><br /> <strong>- Кога за първи път усетихте, че сте победили смъртта?<br /> </strong>- Не съм се замислял, защото това са философски понятия, а граничат и с нещо, което ние го наричаме душевно божествена граница. Оттам-нататък не трябва да се намесваме. Аз съм си свършил работата, човекът остава жив и продължава по пътя си.<br /> <br /> <strong>- Какво е усещането?<br /> </strong>- Само на радост, че той е останал жив и че неговите близки могат да му се радват още и самият той да се радва на внуци, на деца, на семейството си. Животът на тази земя е само едно &ndash; идваме и си отиваме. Но за това време, докато живеем, сме установили, че има приятни и неприятни моменти. Когато едни политици, едно правителство, намерят форма да създадат структури, които да редуцират неприятните моменти между хората, ще открием смисъла на живота &ndash; здраве и радост.<br /> <strong><br /> - Какво ви дава работата?<br /> </strong>- Не мисля какво ми дава, а какво аз още мога да дам от себе си. Господ ми е дал възможност да помагам и да улеснявам живота на хората и го правя с цялото си сърце и душа. Обществено съм ангажиран с болката и радостта на хората.<br /> <strong><br /> - На кого и за какво се доверявате?<br /> </strong>- Още от ученик така съм научен и възпитан, че човек сам приема християнството, а не от Църквата. Исус Христос не е искал да се изграждат църкви за него, а да се разпространява учението му, неговата ценностна система. И аз се доверявам на всичко това. Има некоректни хора &ndash; близките ми се чудят защо не реагирам срещу тях. Но аз смятам, че те си носят кръста на отговорността към обществото.<br /> <strong><br /> - Как живеете?<br /> </strong>- Добре живея. Семейството ми е във Фрайбург, щастлив съм, като се виждаме. Винаги когато можем, не само по празници, се събираме.<br /> <strong><br /> - Събуждайки се сутрин, какво си казвате?<br /> </strong>- Първо се питам дали се чувствам добре, дали все още съм здрав, за да имам желание да направя нещо добро и в днешния ден.<br /> <strong><br /> - Какво ще кажете на българите?<br /> </strong>- Да живеят разумно! Да намерят сили да прощават, а не да отмъщават! Да намерят сили да дадат право някой път на човек, който не е прав в дадена ситуация, така, без да си навредят много, но по този начин да създадат равновесие в обществото. Това бих казал на сънародниците си. Нека заедно да променим мисловната си култура. Ако сме добри към другите, ние сме добри и към себе си! А не обратното. А когато сте добър към другите, ставате щастлив, разумен човек!<br /> <em><strong><br /> Люба Момчилова<br /> </strong></em>