ЗАЩО ЗАКАНАТА НА ЧЪРЧИЛ НЕ БЕ ИЗПЪЛНЕНА?
НАШ ЧИТАТЕЛ ДОПИСВА ТЕМАТА
Драга редакция, моля да ми се даде възможност да кажа още нещо в продължение на публикацията “63 години от злодейското варварство над София”, която излезе в бр. 2 от 2007 г. в нашия вестник “Над 55”. Отново ще припомним какво каза Уинстън Чърчил по времето на Втората световна война:
“Нужно е да се удари единствено столицата на България, за да капитулира цялата държава. Този град трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засеят картофи.”
Инж. ВАСИЛЕВ, София
Това е изказването на министър-председателя на Англия в един момент, когато България като сателит на хитлеристка Германия обявява война на Англия и САЩ. Като резултат от тази война София бе жестоко бомбардирана и въпреки това не загина, а оживя.
Чърчил е останал в историята като велик държавен деец на Англия, при който думите се покриват с делата. Изглежда, че е имало сериозна причина, която не му е позволила да доведе докрай своите намерения. Коя е тя?
Ето отговорът на историята по този въпрос:
“Тук трябва да отбележим, че благодарение на голямото си влияние сред съветските ръководители Димитров можа да спаси нашата столица София от пълно разрушение вследствие на системните бомбардировки. Английски и американски самолети бяха нанесли над нея 10 силни удара, като през пролетта на 1944 г. вече застрашаваха да я превърнат в развалини... Както разказва генерал Захари Захариев, в средата на април 1944 г. на Васил Коларов съобщили за последната голяма бомбардировка над София. Той се развълнувал много и казал: “Тези продажни управници ще докарат работата дотам, че американците ще разрушат хубавата ни София”. После вдигнал телефона, обадил се на Димитров, разказал му за станалото и го помолил да направи каквото може за прекратяване на бомбардировките. По молба на Димитров съветското Главно командване се свързало с командването на САЩ и поискало да спрат ударите над София. След този благороден акт на съветското ръководство българската столица вече не била бомбардирана”. (Давид Елазар, Добрин Мичев, Любомир Панайотов, Петра Раденкова и Веселин Хаджиниколов “Георги Димитров” - Партиздат, София, 1972 г., стр. 496-497)
От цитата е видно, че Сталин и Рузвелт попречили на Чърчил да изпълни намеренията си. Георги Димитров е първопричината да не се възроди старопрестолният ни град Търново в столица на България. Той е един велик българин с най-големи заслуги за София и софиянци.
Неговата навременна постъпка, благодарение на авторитета, който има, спаси София и софиянци. Това е негова историческа заслуга не само за съдбата на столицата, но и за България.
Ние, днешните софиянци, не се отблагодарихме на Димитров, като именуваме поне една улица на неговото име. Навсякъде в града висят улични табелки на съмнителни лица, не допринесли нищо положително за София. Напротив, има такива, които са виновни за въвличането на България във войната на страната на хитлеристка Германия.
Срамно е в Лион, Франция, и други световни градове да има улици “Г. Димитров”, а в София да няма. Това означава, че софиянци и съвременните кметове на София не уважават себе си като българи. Готови сме да оплюем наши държавници за някои техни негативни дейности, които са нищо спрямо положителното, допринесено за развитието на нацията.
Инж. Петър ВАСИЛЕВ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Не е само това, което трябва да сторим. Начело с кмета на София (за пример Софиянски) честваме спасяването на българските евреи, а никой не е помислил да честваме спасяването на нашите софиянци. Никъде в София няма поставен исторически знак за загиналите и спасени софиянци по времето на бомбардировките през 40-те години на 20 век.
Крайно време е да обявим датата 17 април 1944 г. за ден на спасените софиянци, който да се чества в рамките на София.
Последвайте ни
1 Коментара: