От 2011 г. съм в списъка на болните, които чакат за трансплантация
<em>Той е на 30 години. Не храни обаче големи надежди животът му да бъде спасен в родината ни. Открил е, че в Турция се прилага т.нар. кръстосана трансплантация. Ще прибегне към нея, защото майка му не може да му дари от своите бъбреци заради несъвместимост. При кръстосаната трансплантация неговата майка ще даде бъбрек на нуждаещ се човек с нейната кръвна група, а майката, бащата или друг близък на въпросния човек ще дари бъбрек на Мариян. За процедурата обаче са необходими около 30 000 евро.<br /> </em><br /> Засега са събрани само половината пари. Мариян е безкрайно благодарен на всички хора, които му оказват безрезервна подкрепа. Той не само ходи на хемодиализа три пъти седмично, но и не може да яде и да пие почти нищо. Всяка течност освен вода и всяка храна, съдържаща сол, може да се окажат фатални. Иска му се да работи, защото се чувства млад и пълен с потенциал, но няма право, а обикновено и сили.<br /> <strong><br /> - Г-н Георгиев, защо ви поставиха тежката диагноза?<br /> </strong>- Поради напреднало развитие на заболяването ми хроничен гломерулонефрит на бъбреците след поредно постъпване в болница и повишаване на креатинина ми стигнах до хемодиализа. Сега ходя на диализа по 3 пъти в седмицата. Казвам на този процес &ldquo;смяна на маслото&rdquo;, за да бъде малко по-весело и за да не го мисля много. След поредица от изследвания и документи съм се записал в националната картотека за трансплантация към Александровска болница - София. Чакам за трупен донор - когато умре някой човек, за да ми дарят бъбрек. Но трябва да бъда съвместим с него. Най-вероятно ще бъда трансплантиран някой ден, но в България донорството е под всякаква критика. Чакащите са над 800 човека. Затова след запознанството ми с много страдащи намерих вариант за трансплантация в чужбина, но за целта са нужни 22 000 евро. Включително за пътуване, престой и за самата операция. Тази сума е непосилна за мен и моето семейство. <br /> <br /> <u>Живея сам и не работя <br /> </u><br /> Имам 95% инвалидност, без право на работа. Кофти, все пак съм млад човек и искам да работя. Колкото повече време продължава диализата, толкова повече ми се уврежда организмът и намаляват процентите шанс за трансплантация.<br /> <br /> <strong>- Как ви откриха заболяването?<br /> </strong>- През 2004 г. получих бъбречна криза, но тъй като ми мина, лекарите не си направиха труда да установят какво нередно се случва. И така до 2006 г., когато си направих пълни изследвания и ми поставиха тежката диагноза. Животът ми се обърна на 180 градуса. Не само трябваше да се моля всеки ден, за да оцелея, но и загубих работата си. Уволниха ме от армията, след като научиха за състоянието ми.<br /> <strong><br /> - Какво е ежедневието на един млад човек, диагностициран с такава тежка диагноза?<br /> </strong>- В момента вече съм със 100% инвалидност и ежедневието ми се върти около машините. Когато не съм вързан за машината за хемодиализа, стоя пред компютъра. Понякога обаче липсата на нормален живот ми натежава. По принцип съм &ldquo;костелив орех&rdquo; и не се давам. <br /> <u><br /> Всеки ден ставам в 6 ч., пия едни хапчета, <br /> </u><br /> после в 7 ч. - други. На обяд хапвам, пия пак лекарства, гледам телевизия и спя следобед. Ставам и пак пред компютъра... От време на време ходя до някой приятел да се видим, но за кратко - все ми се лежи. Прибирам се, вечерям, пак хапчета за сън. И така свършва денят ми сега, през зимата. Дните, в които ходя на хемодиализа, се различават по това, че сутринта отивам в болницата и прекарвам 4 часа там. Когато се прибера, пия хапчета и лягам, защото след диализа е все едно да си с много голяма мускулна треска на цялото тяло или си като много изстинал.<br /> <br /> <strong>- Излизате ли поне с приятели?<br /> </strong>- Излизанията с приятели са почти непосилни за мен - трябва да внимавам колко вода пия. Препоръчително е да не приемам течности, защото не мога дори да ходя по малка нужда - организмът ми се изчиства чак в болницата от лекарите. Ако изляза с приятели, си взимам една малка бутилка с вода, но и нея не допивам, въпреки че жаждата ми е огромна. Това е и една от мечтите ми: не да съм милионер, не да съм възхваляван до Бога, а да мога да ям и пия каквото си поискам.<br /> <br /> <br /> <strong>Апропо!<br /> <br /> </strong>И въпреки всичко, когато попиташ Мариян какво е състоянието му в момента, отговаря: &ldquo;Добро&rdquo;. Макар да са притеснителни стойностите на кръвното му налягане - случва се да стигат 240 на 150. Той обаче вече е намерил подходящи лекарства, с които ги държи в нормални граници. Казва: &ldquo;С две думи съм много добре за диализно болен&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Можете да помогнете на Мариян, изпращайки SMS с текст на латиница DMS MARIAN на номер 17 777 или дарявайки сума чрез дарителската му сметка:<br /> ДСК<br /> BIC kog-STSABGSF<br /> IBAN-BG41STSA93000020102311<br /> Мариян Георгиев Георгиев<br /> </strong><br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong>