СЪДБИ
ЖИВОТ СРЕД ГЪДУЛКИ, САМОТА И СЛАВА

Може би много от вас, приятели, са чували онази песен, в която се пее: “Когато си на върха, всеки те обича, а когато не си, всеки те отрича...” Припомних си тази истина, когато гостувах в дома на известния наш музикант .

АТАНАС ВЪЛЧЕВ - МАЙСТОРЪТ НА ГЪДУЛКАТА
Къщата му в софийския квартал Курило - Нови Искър, днес е останала няма, без глъч и без гъдуларски свирни. Диабетът е променил изцяло живота на известния музикант, откъснал го е от колегите, почитателите и от голямата сцена. Надеждата обаче е жива, че един ден ще се оправи и пак ще хване гъдулката, за да запише все още нечувани мелодии.
Леглото в дома му е наредено с десетина гъдулки, които просвирва по малко всеки ден, притяга ги, ремонтира ги и всяка една си чака майстора. Идват да си купят гъдулки от майстора ученици от Котел, музиканти от Казанлък и Стара Загора. Така днес живее маестро Вълчев. Дъщеря му Елка беше единствената надежда, че ще продължи традицията в рода, но днес тя живее и работи далеч зад граница. Живи са и музикантските спомени, които често днес в самотата Атанас Вълчев прелиства в главата си.
Живее с традициите на своя музикален род в село Заветно, Търговищко, откъдето е тръгнал към столицата, за да се изучи и да търси хляб с една проста гъдулка. Когато заживял в един от софийските квартали, често му се присмивали и го наричали мечкадарският музикант. Така той сменил гъдулката с цигулка, за да не му се присмиват в квартала, но сърцето му го теглело към гъдулката от майсторите в Заветно. Той обаче не се разделял с гъдулката, която го отвела на прослушване в Радио София пред комисия от авторитетни музиканти, като Борис Петров, Коста Колев, Борис Карлов...
Атанас Вълчев все още е младок с кипяща кръв и не ходил служба. Спомня си и думите на баща си: “Чуйте моя син как свири и ми кажете истината. Ще стане ли нещо от него или да си го връщам на село да пасе овцете?”
Така се стига и до първите записи в радиото през 1953 г. Младият талант е оценен достойно и славата му на добър музикант се понася из страната. Негов кумир е бил гълъбовският гъдулар Янко Петров.
Името му ^Паганини на гъдулката” идва, когато се уволнява и дава всичко от себе си за народната музика. Голямата северняшка певица Мита Стойчева го е приемала като свой син.
В началото на 60-те години се ражда и групата на Атанас Вълчев с гайдаря Никола Атанасов, кавалджията Божин Милев и тамбуриста Стоян Гигов. По-късно Стоян Гигов напуска и на негово място идва Йордан Цветков.
Като всеки творец и Атанас Вълчев е минал през много препятствия в живота си. Спомня си годините, когато са му забранявали да свири тази или онази мелодия. Не са му позволявали дори да запише ^Кюстендилското хоро”, което днес е едно от най-известните му. Гордее се и с прочутото ^Лудо хоро”, което записват солово две гъдулки с дъщеря си Елка.
Любимец преди 30-40 години е бил и на сватбарската сцена със Садовския оркестър, Конушенския оркестър, оркестър “Родопи” и много други.
Като свой заместник днес вижда младата и талантлива гъдуларка Христина Белева, която е само на 24 години и вече свири в оркестъра на Държавния ансамбъл “Филип Кутев”.
Разделяме се с маестро Атанас Вълчев с надеждата, че при следващата ни среща заболяването ще е спомен, гъдулките отново ще запеят изпод ръцете му за радост на всички, които обичат свирнята му.

Николай ЧАПАНСКИ,
Радио Пловдив