Като се пенсионирам, само ще лежа край басейна му.
Актьорът Георги Мамалев е роден на 5 август 1952 г. в ямболското село Мамарчево. Завършва ВИТИЗ през 1977 г. в класа на проф. Е. Халачев. От 1977 г. е в Народния театър. Има много театрални роли, но звездата му изгрява с ролята му на Гошо в "Оркестър без име". Играе в над 26 филмови продукции. Георги Мамалев, Павел Поппандов и Велко Кънев създават популярния проект НЛО, а по-късно и едноименното телевизионно предаване Клуб “НЛО”.
Женен, с двама сина.

- Днес се множат хумористичните предавания, а преди, когато бяха рядкост, се разпадна “НЛО” по БНТ. Там се бяхте събрали с Велко Кънев и Павел Поппандов. Все ВИП- актьори. Нещо скарахте ли се?! Някои те обвиниха теб.
- Аз нямам никаква вина. Продължавам да си работя и съм си работил през този период. Така, че който ме обвинява, дълбоко греши. Най- важното нещо за мен е един актьор да се реализира, да продължава да работи като актьор. А пък това, че един решил да напусне, трети решил да замине, сцената никога няма да остане празна. Шоуто ще продължи. Единственото, което ми е странно и бих казал обидно, и това никога няма да го забравя, е когато БНТ

спря шоуто “НЛО” с решението, че то не е издържано.

Също така, че за мястото в програмата на “НЛО” ще се направи конкурс за друго шоу. И сега ме срещат хора от различни професии и ме питат: ”Абе, защо спряхте “НЛО”? И аз съм длъжен да обяснявам на всеки от тях, че не сме го спрели ние. Факт беше, че предаването се местеше на различни места часово в програмата и му се намаляваше бюджетът. Това е начинът да се спре едно предаване .
- И какво влезе на негово място?
- Нищо не влезе. Нито имаше конкурс, нито ново предаване. И така, през септември 2004 г., ние прекратихме всякаква дейност на “НЛО”. Ние не сме шоумени, които да се занимават с много предавания. За това си има продуценти.
- Ти беше нещо като продуцент на предаването. Сега не продуцираш ли нещо?
- Продуцирах сам моноспектакъл, който се играе в “Сълза и смях”. Който иска да бъде продуцент, трябва да се занимава с много неща. И да се занимава само с това. Това става с много можещи хора. И с много пари, за да няма никакви проблеми.
- Кои от слуховете за себе си ще опровергаеш?
- Че синът ми се е върнал от Америка, понеже нямал работа и не е завършил. И, че едва ли не, трябва да го храня. А той си завърши и си работи там като бизнесмен. Печели отлично.
- Ще отидеш ли да му чистиш басейна, като се пенсионираш?
- Сашко тогава ще бъде толкова добре, че аз само ще си лежа покрай басейна. Някой друг ще го чисти.
- Друга жълтина да си чувал или чел за себе си?
- Все съм бил ходел на “Женския пазар” и съм купувал домати, понеже съм имал ресторант?!! Аз нито имам ресторант, нито ходя на този пазар. Веднъж се говореше, че съм купувал домати с щайги за ресторанта?! Не мога да си спомня кога даже съм бил на този пазар. И ако съм бил, то е било за нещо около него...Той е толкова далече от къщи?!
- Къде ще караш рождения си ден?
- Предполагам, че пак с приятели в някой ресторант.
- Познават ли те още по улиците?
- Много е смешно, че много по-малки от сина ми ми казват: ”Жоре, здравей!” по улиците. Изглежда понеже въртят филмите и техните родители им казват кой съм. Даже съвсем малки деца се въртят около мен и ме заглеждат. Сигурно са ме гледали в някой филм и си мислят: “ Откъде ли го познавам този?!” Много са смешни.

Актьорът умира с последния, който го помни!

- Жоре, из София бяха монтирали преди години едни ниски светофарчета по стълбовете на кръстовищата и имаше лаф, че са ги сложили заради теб?! Викаха им мамалчета. Защо ги махнаха? Да не би да си пораснал?!
- Това беше навремето известна шега. Хората си ги занесоха тези Мамалчета по вилите.

Много от читателите ви няма да си спомнят за това или пък въобще не са го чували.
- Имаш ли наследствена земя в Мамарчево?
- Имам някакви нивици, но дори не знам къде са точно.
- Ако се пенсионираш някой ден или те уволнят от театъра, ще отидеш ли да ги работиш? Да насадиш картофи, царевица..?
- Не. Предпочитам да си се разхождам из Южния парк, близо до който живея, да посещавам плувния басейн ”Спартак”.

Едно интервю на Жоро Захариев