Поражението е като тиха победа, от която излизаш по-зрял, споделя тя и днес мъдростта на приятелката си Блага
Ирина Алексеевна Акташева е родена на 06.10.1931 г. в Йолатан, Туркестан, бившия СССР. Завършила е актьорско майсторство при Сергей Герасимов и Тамара Макарова във ВГИК, Москва (1953).
Работила е в театъра на киноактьора в Москва (1953-1955), в Студията за игрални филми, като асистент - режисьор от 1955 г. и като сърежисьор със съпруга си Христо Писков от 1960 г. Бляскавата й творческа биография не веднъж е смазвана от комунистическата цензура. Заслужил артист (1982). Отличена с Орден "Кирил и Методий" ІІІ и ІІ ст.

Легендарният тандем Христо Писков – Ирина Акташева са създатели на такива шедьоври на родното седмо изкуство като “Песента остава”, “Смърт няма”, “Лавина” и забранения от цензурата за “отклонения от класово-партийния подход” и “очерняне на социалистическата действителност” “Понеделник сутрин”, в който изгрява звездата на незабравимата Пепа Николова.

Забраниха филма ни “Смърт няма”, заради “Понеделник сутрин” ни уволниха от Кинематографията

Христо Писков и Ирина Акташева - двама именити режисьори и сценаристи, които десетилетия наред странят от светлината на прожекторите. Днес те гледат на премеждията си като на нещо неизбежно за времето си.
“Преди триумфалното турне на “Лавина” из страната и чужбина се готвеше поредна разгромна партийна атака срещу Блага Димитрова – спирането на романа й “Лице”, върху който ние вече работехме за бъдещ филм, беше осъден 9 години да не се разлиства и чете! Очакваше го съдбата на “Лавина” по пътя към киното...”, признава Ирина Акташева.
В средата на декември 1965 г. завършихме филма "Понеделник сутрин" по сценария на Никола Тихолов с Пепа Николова в главната роля. Това беше неин блестящ дебют в българското кино, започват спомена си за събитията от онова време семейството култови режисьори. А с нея блеснаха и младите таланти - студенти-витизчии: Стефан Данаилов, Руси Чанев, Кирил Господинов, Катя Паскалева и Асен Кисимов.
Вечерта в Киноцентъра в Бояна направихме първата работна прожекция, на която присъства част от основния творчески състав. Всички искаха да видят дали филмът се е получил.
След прожекцията настъпи кратко мълчание, което операторът Димо Коларов наруши, дойде, целуна ни и каза развълнувано: "Майка (любимата дума на бате Димо), вие не знаете какво сте направили! Заминете за няколко дни на почивка, заслужавате повече, но това ще стане, след като филмът ни мине на художествен съвет!"
На другия ден, 16 декември, заминахме за красивия зимен Боровец. Следобед наш познат от почивната станция ни съобщи страшната вест, че под връх Мальовица
лавина затрупала 16 души алпинисти, 11 от които са загинали, все млади момчета и момичета
Включихме веднага радиото: пълно мълчание, никакъв отзвук, хората в социалистическа България не трябва да се тревожат, научавайки тази трагична новина, и то пред новогодишните празници! И освен това - пада им се, къде са тръгнали през зимата да изкачват върховете по неизвестни пътеки, малко ли прокарани пътища има в страната? А в София още топлия "Понеделник сутрин" го е чакала неговата “лавина”: той мигновено събуди смразяващи страхове у ръководителите на киното и във върховете на партията и държавата. Филмът, естествено, беше забранен от висшето партийно и държавно ръководство, тези сиамски близнаци, родени по член 1 след 1944 г.

Чакаха ни десет години мъртъв период

При една закрита прожекция - тогава имаше вълна от прожекции на филма ни из цялата страна по партийни инстанции с цел да се настрои обществото срещу филма, Блага беше очарована от него и от играта на Пепа Николова. "За тази великолепна самодейка (Пепа не я приеха във ВИТИЗ) трябва да се напише сценарий!", сподели с нас Блага.
От няколко теми, които Блага ни предложи след това в нашите разговори, ние заедно се спряхме на трагичния случай с падналата лавина на Мальовица, където загинаха 11 алпинисти. Като главната героиня на бъдещия сценарий тя и ние виждахме безусловно Пепа. От характера на Пепа се роди вълнуващият образ на Дара. Тогава ни следяха под лупа.
Блага написа сценария с название "Лавина", той беше приет от художествения съвет на студията в Бояна, но не беше пуснат в производство. Търсеше се всякакъв чиновнически повод филмът да не се снима. Разбира се, заради нас, режисьорите! Ние имахме твърда уговорка: този неин сценарий рано или късно ще се реализира на филм, ако не при тогавашното ръководство, при следващото или още по-следващото!
Най-после, когато дойде третото ръководство на Кинематографията, то разреши да започнем работата по екранизацията на "Лавина".
И така, двадесет години по-късно доста огорчение звучи в думите на Ирина Акташева, наградена за цялостен принос към българското кино миналата година. И при демокрацията никой не ги е търсил, нито се е сещал за тях. Акташева добави също, че е получавала повече удари и болка от спрените филми през годините, отколкото награди. Тя благодари на приятелите, но и на враговете, които също са спомогнали да бъдат това, което са. Режисьорката се просълзи и поздрави всички получили, но и всички неполучили награди и поздрави последните с едно стихотворение на Блага Димитрова за “поражението като тиха победа, от която излизаш по-зрял”.