Христо Кидиков: Децата ме изоставиха след развода!

Христо Кидиков е роден на 16 октомври 1946 г. в Пловдив. Завършил е музикалното училище в родния си град и естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Дълги години е бил солист на оркестър “София” и на “Сребърни звезди”. През 1976 г. получава голямата награда на международния фестивал за естрадна песен “Златният Орфей”, а през 1994 г. печели “Мелодия на годината”. И до днес се помнят неговите хитове “Хей, живот, здравей, здравей!” , „Хоро”, “Приказка”, “Македонка”, “Василена” и няколко китки от стари градски песни.

- Разведохте се с втората си съпруга Лидия след 27 години семеен живот. Тя как прие новината за вашия развод и лесно ли се взема такова решение?
- Аз съм открита душа, затова няма да скрия нищо от теб. Моят развод вече стана национална тема, изписаха се много глупости. Истината обаче е една. Наистина, такова решение се взима много трудно, но ако една връзка е напълно консумирана и ти живееш в течение на 7-8 години, както беше в моя случай, в един постоянен стрес какво друго да направиш. Разминавахме се със съпругата ми като двама непознати. Е, има ли смисъл според теб такова нещо да продължи да съществува? И двамата сме интелигентни хора и нека всеки намери своя друг източник на щастие! Децата ми също бяха големи, така че мисля, че това беше най-правилната стъпка. Брак само за пред хората не е работа...

- Оставили ли сте наистина апартамента си в Пловдив на тях след развода, защото бившата ви съпруга твърди, че това е пълна лъжа?
- Аз й оставих апартамент! Децата ми сега живеят там с майка си и се надявам, че ще ме разберат правилно. Тогава си спомням, че ми казаха така: “Няма смисъл да се травмирате повече, щом така стоят нещата”, а това са думи на големи и узрели за живота хора.

Бившата ми съпруга не е работила до 1996 г., оставих й четиристаен обзаведен апартамент в София,

в който тя живее и до момента. Апартаментът в Пловдив ми е бащино наследство, на мен и братята ми.

- Значи сте се чувствали изчерпан – сексуално, емоционално, психически? Не е ли именно това причина за развода?
- Абсолютно! Права си до болка. Изчерпан се чувствах и то не беше само от една година. Аз дълги години премислях това свое решение. Беше едно лъжливо разбирателство, лъжехме хората, че поддържаме някакво семейно щастие, което не беше истинско. Да не говорим, че любовта, новата, която открих в живота си, когато видях, че мога да бъда щастлив и по-друг начин, просто се взех в ръце и го направих. Пред теб сега мога да кажа, че животът ми тепърва започва! Колкото и години да ми остават, то искам да ги изживея смислено и с човека, с който се чувствам добре.

- Казвате, че години наред сте премисляли това свое решение. Защо чакахте толкова време?
- Костваше ми много неприятности. Вероятно и на двамата. Изписаха се, както казваш ти, много неща по медиите, повечето от които доста неприятни, но и за мен откровени фантазии. Не бих ги коментирал по-различно от това, което досега ти казах. Лоша дума за бившата си съпруга в този смисъл не бих си позволил да кажа, само защото тя е майка на моите деца. Имам двама сина и нямам това морално право. Надявам се и тя да си намери някого, с когото да се чувства щастлива и не толкова огорчена от живота. По-млада е от мен, така че мисля, че ще се случи.

- Ваши думи са: “Обичам в секса да има много хумор, да е като игра”. Още ли е така и какво значи “като игра”?
- Признавам ти го, добре си ме проучила. Ще бъда честен – да, така е, още е така. Искам да има много истински, заразителен смях в секса. Не е нужно да се показваш пред хората, да си правиш еротични клипчета или да се снимаш, за да се рекламираш сексуално в интернет. Защото това е, което от 90-та година насам вълнува обществото. Не е нужно. Интимността затова е интимност, за да не бъде обществено достояние. Мъжът затова е мъж в една връзка, за да може да забавлява. Той трябва да е водещ в това отношение, да води една игра, която да завършва с едно много хубаво чувство. Винаги съм си правел майтап с тези неща. Бурна може да бъде не само нощта, но и денят също, стига човек да има желанието да го направи такъв. Да, тялото ми не е като на 25-годишно момче, тук-таме се очертава малко коремче, увиснало е това или онова, но не това е същността. Пък и аз не ходя да свалям млади момичета, не ми е това работата. Винаги мога да си поръчвам такива, платена любов днес, колкото искаш, но за мен не това е важно в секса.

- А как повлия разводът на децата ви?
- Случи се така, че те останаха при майка си, а и аз никога не съм искал да ги разделям. В последно време обаче забелязвам, че някой отнякъде е успял да им наговори всякакви неща с цел да ги отдалечи от мен. Не е важно кой е и какво е казал, важни са последствията. Те отдавна спряха да ми вдигат телефона, когато ги търся! Болно ми е ужасно, защото все пак аз съм човекът, който ги е отгледал, платил съм образованието им, обичам ги. А и не съм позволявал никога на съпругата си да работи, защото имах възможност да издържам и нея, и семейството си. Децата ми израснаха и се изучиха, вече са достатъчно големи, разбират какво се е случило, но мисля, че просто изживявам някакъв стрес. Единият ми син е на 27, а другият на 28 г. – все големи мъже.

- Ще ви върна пак към бившата ви съпруга. В интервю, правено миналата година, тя се изразява твърде остро и грозно за вас. По думите й сте я погребал жива, горили сте дрехите й, и не сте я зачитали изобщо?! Така ли беше?
- Да, знам за това интервю, действително е много грозно, но тя си знае. Вероятно наистина това са нейни думи, не бих се усъмнил. Когато аз давам интервюта, сама виждаш, не говоря с мръсни думи. Тази жлъч, с която изведнъж тя ме затрупа, не бих искал да коментирам, защото няма как да коментирам. Не отговорих нито тогава на цялата тази омраза и кал, нито ще го направя сега. Страшни неща е казала, но така е преценила, това е изрекла. Отдавам го на момент на афект и на ярост. Аз за това и отдавна го казвах “по-добре да се разделим, докато нещата не са стигнали съвсем до дъното”. Тя не вярваше...

- А вярно ли е, че съпругата ви е подавала преди вас два пъти молба за развод, но до такъв така и не се е стигало?
- Вярно е,

тя подаде молба за развод два пъти и сама си ги изтегляше.

Правеше го и после, твърдеше, че е размислила. Всичко било в името на децата ни, които вече бяха големи, но нищо... Да е жива и здрава. Пожелавам й все пак всичко най-хубаво, децата ни един ден ще разберат всичко това.

- Чували ли сте се оттогава?
- Нито тя, нито децата вдигат телефона. Искам връзка с тях, не може. Опитах чрез други хора, пак не стана. Нищо... Каквото е писано. Веднъж се засякохме на пътя – аз с моята, тя с нейната си кола, аз веднага й звъннах, но тя не вдигна. Не пожела нито да ми вдигне телефона, нито да отбие.

- Не мога да не ви попитам коя все пак е жената до вас, която е успяла да ви даде това дълго търсено щастие?
- Жената до мен е човек, когото уважавам дълбоко. Не искам да говоря за нея, защото съм човек, който винаги е пазил достойнството и правото на лично пространство на всяка една жена, с която съм бил. Само ще ти кажа, че тя е интелигентен човек, допадаме си, разбираме се. Мога да кажа, че се чувстваме заедно по такъв начин, сякаш сме родени един за друг! Връзката ни е от много години и сега след развода вече се чувстваме и живеем по-спокойно.

- Доколкото знам тя също има развод зад гърба си, както и деца. Те как ви приеха, разбирате ли се с тях?
- Развела се е още в младите си години, но после не е намерила човек, с когото да създаде отново връзка. Нейните деца ме приемат изключително добре, разбираме се прекрасно. Идват на концертите ми. Даже на рождения ми ден бяха сред първите, които ми честитиха. Нямат нищо общо с изкуството, както и тя самата.

- А ще има ли трети брак за вас?
- Категорично не. Разбрали сме се с жената до мен по този въпрос още в самото начало и не си създаваме повече излишни тревоги. И двамата сме отгледали децата си, всеки от които е хванал и върви по своя собствен път. Решили сме да се поддържаме взаимно. Защото годините не прощават и ще дойде един момент, когато ще имаме нужда да си помагаме. На всеки може да се случи нещо. Връзката ни е много стабилна. Много пътуваме, често ходим на църква, като цяло поддържаме романтиката в отношенията си.

- Тя ли е любовта на живота ви?
- Никоя любов не е последна. Но категорично мога да кажа, че тя е най-голямата любов до момента в живота ми. Винаги съм я търсил и ето, намерих я.

- Какъв е най-абсурдният слух, който сте чули или чели до момента за себе си?
- Ооо, много са. Например, че съм много болен и съм в болница, но понеже съм затънал в заеми, Богдана Карадочева ми била дала 15 000 евро, които още не мога да върна. Още, че съм продал апартамента си в "Младост", в който е живеела дъщеря ми... а аз дъщеря никога не съм имал. Друг път съм чувал, че съм емигрирал в Чикаго и там работя като заместник - главен готвач в българския ресторант. Все такива уникални неща.

- Кога ще отворите ресторант “При Кидика”? Знам, че това е стара ваша мечта?!
- А така! Наистина искам много да отворя такъв ресторант, но първо в Пловдив, защото ми е роден град. Изискват се обаче наистина големи инвестиции, които в този момент са неприемливи за мен. Следя как се движи борсата, какво казват икономистите, банкерите, но имам за цел да реализирам тази своя мечта. А може и в София.

- Още ли държите със съпруга на Марги Хранова най-голямата картинг писта в София?
- Да, още, тя е в “Красна поляна”. Преди няколко дни даже бяхме заедно. С Марги сме съученици, освен много добри приятели. Не е най-печелившият бизнес, но го правим от сърце. Само един карт струва между 8 и 9000 лв., отделно изплащаме заплати на персонала. Всичко е нормално, радва ни това, че хората наистина идват при нас и спортуват. Идват даже миротворци от Косово, карат, правят си състезания. По-добре човек да си дава парите за спорт, отколкото за алкохол.

- Запален шофьор сте, доколкото знам?! А вярно ли е, че навремето в Германия сте вдигнали цели 240 км.?
- Да, даже 260! Не го усетих изобщо в интерес на истината, но беше за секунди. Изживяването се оказа невероятно. Колата беше "Ауди", много хитова през онези години. Тогава в Германия още нямаше ограничения. Но говоря за секунди, вдигнах и намалих после на 140-160 км.

- Следите ли “Дансинг старс” или друго риалити шоу?
- Когато имам време, следя “Дансинг старс”, защото другото са безумия. Гледам ги, защото са талантливи и приятни хора. Имам си и фаворити – Виолета Марковска от жените и Орлин от мъжете. Пожелавам успех на всички! Илияна Раева също е страхотна, браво. Най-нечестно обаче за мен е това гласуване със sms-си. Много погрешна политика!

- Нели Рангелова ще празнува рождения си ден с грандиозен концерт в зала 1 на НДК на 23 този месец. Поканен ли сте и можем ли да очакваме скоро и от вас подобна изненада?
- Нели е голяма моя приятелка. Покани ме и ще бъда неин гост там. Аз направих подобен концерт на 60-тата си годишнина, Нели пя, Марги също, както и много други мои приятели. Имах ангажимент точно на тази дата, но го отложих, само за да бъда на концерта на Нели Рангелова. Ще се видим там.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА