Людмил Стайков и Вера Мутафчиева се сбили на за “Хан Аспарух”

Дълги години около галеника на Живковия режим – режисьора Людмил Стайков, сякаш липсваха новини /като изключим обявената му наскоро агентурна принадлежност към ДС/. След 10 ноември създателят на широкоекранния шовинистичен епос „Време разделно” и „Хан Аспарух” сдаде официозните си постове, но успя да се впише успешно в новите капиталистически условия. Приживе кинокритикът Иван Стоянович, съпруг на актрисата Ани Бакалова, който се води авер на Стайков още от общите им ергенски времена, намекна, че името на маестрото се свързва с тайната приватизация на фирми от и около киноиндустрията, но така и не спомена нищо конкретно. Малцина обаче знаят, че именно бащата на Стоянович лепва на бъдещия маестро прозвището Лисичката по 2 причини – заради външната прилика и заради умението му да се нагажда така, че паницата му винаги да е пълна.
Най-известният и влиятелен режисьор преди „нежната революция” започва кариерата си в Бургаския театър в края на 50-те години. Първоначално е актьор, после се явява на приравнителни изпити за режисьор и след като е отличен с награда за свой спектакъл, моментално се мести в София. Иначе, докато е в легендарния театър на морския град, където са се изявявали „четиримата големи” – Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов и Юлия Огнянова, бъдещият топмайстор на камерата прави немалко ярки роли. По това време негови колеги са такива имена на родната сцена и седмото изкуство като Георги Гайтаников, Ани Бакалова, Сава Хашъмов, Иван Цветарски – Цъф, Петър Петров, покойните Николай Бинев и Александър Притуп, та дори… дъщерята на класика композитор Любомир Пипков - Яна Пипкова, в качеството й на музикален оформител на постановките.

Нисичкият и невзрачен Стайков се комплексирал от огромния успех, който имали сред нежния пол красавците

Гайтаников и Банков, но въпреки това, нали си бил прагматик още от младеж, гледал да се докопа до някоя дама от голямото добро утро. Твърди се, че упорито ухажвал Яна Пипкова, но тя била омаяна от Георги Гайтаников, така че заварка не се получила. По-късно режисирал и цял документален филм за Любомир Пипков, плод по-скоро на партийна поръчка, разбира се, отколкото на „спонтанно вдъхновение”.
Младият Людмил Стайков имал сериозна връзка в Бургаския театър с колежката си Паша Берова. До сватба не се стига, тъй като бъдещият шеф на кинематографията тръгва да покорява столицата и… повече не поглежда назад. Първата постановка на Стайков на бургаска сцена е „В полите на Витоша” на Яворов. Спектакълът не блестял с авангардни и оригинални хрумвания, но си личало, че е дело на надъхан спец със забележителни професионални качества. А следващият му режисьорски опит – „Я, колко макове” на Никола Русев, направо отнася второто място в Националния преглед на българската драма и театър, издухвайки смятаните за фаворити по-възрастни колеги на Стайков от Бургас – Димитрина Гюрова и Николай Савов, с техния „Има бог Перун” на семейно-творческия тандем Надежда Драгова – Първан Стефанов. Гюрова и Савов са огорчени до дън-душа и напускат театъра на морския град, докато далеч по-неопитният бивш актьор веднага е изтеглен в Младежкия театър в София заедно с цялата плеяда свои „набори”.
През 1972-ра филмът му „Обич”, в който изгрява звездата на младата актриса Виолета Донева, е посрещнат възторжено от българската публика и критиката, печели и голямата награда на Московския кинофестивал. Преди това двамата са се разписали в гражданското и настоящата и.д. шефка на общински театър „Възраждане” през годините участва в още няколко култови ленти, режисирани от вече бившия й съпруг. За беда първородният им син Иво още в родилното отделение е заразен с тежко инфекциозно заболяване, а на всичкото отгоре е много злояд. Разтревожените родители обикалят всички тогавашни светила на медицината, накрая стигат и до Ванга. Тя „видяла” много неща от миналото и бъдещото на актрисата и я успокоила с думите: „Не се бой, детето ке оздравее!” Пророчеството й се сбъднало и днес Иво Стайков е талантлив режисьор /макар и не от класата на знаменития си баща/ в продуцентската компания на Магърдич Халваджиян. Преди време младият мъж дебютира в телевизия „Центрум груп” с предаването „Супермания”, посветено на фолка. А още по-преди нашумя като „голяма работа” в чалгасредите, след като направи клипа към хита на Кати „Пеперуда” и „Чат, чат Ленче” на опандизения впоследствие за сводничество ромски идол Кондьо.
„Големият удар, който го въздигна като необикновено талантлив организатор на масови зрелища и ценен пропагандатор на идеята за 1300-годишнината в очите на партийното ръководство, бе „Хан Аспарух”. В една постоянна органична треска, която вечно го друса по силата на инфекцията от трудоспособност, талант, властолюбие,

задоволство да разпорежда, да съди и да покровителства,

той търсеше подходящата конюнктура, политическата среда и професионалния мащаб за амбициите си. От този трамплин Люси ловко се гмурна в насила прииждащите води на „възродителния процес” и създаде услужливо още един гигантски паметник – този път за контранасилственото помохамеданчване през XVII век по „Време разделно” на Антон Дончев. Замисълът му съобразно конюнктурата бе добре разчленен, ала капризите на историята му изиграха хазартен номер и филмовата версия, начело с „Време на насилие” бе тихомълком свалена от екраните и забранена за продажба в чужбина. Не беше неспособен ръководител, както не беше неспособен режисьор. За да бъде блестящ, му пречеха една разлюляна психофизическа емотивност, свързана с ревност, подозрителност и тежко преодолима суета /което той може би осъзнаваше и се мъчеше да преодолее, но съблазните на властта и първоначалната му актьорска природа очевидно го минираха/”, описва сложния характер на човека и професионалиста Людмил Стайков кинокритикът Иван Стоянович.

Здравко Запрянов

ДОСИЕ

- Един от най-чутовните екшъни във филмовата ни история се разиграл по време на снимките на суперпродукцията „Хан Аспарух” през 1981 г. Дългогодишни кинодеятели свидетелстват, че режисьорът Людмил Стайков и сценаристката Вера Мутафчиева, авторка на литературната първооснова на лентата – повестта „Предречено от Пагане”, стигнали до бой, спорейки за отделни сцени и герои от творбата. Писателката-османистка даже се изцепила, че Стойко Пеев е гримиран като дебил. Режисьорът побеснял и двамата почнали да си крещят пред очите на втрещения екип. Изненадващо, изпълнителят на централната роля Стойко Пеев взел категорично страната на Мутафчиева и маестрото решил да го отсвири. „По едно време Людмил съвсем сериозно мислеше да привлече нов актьор за ролята на хан Аспарух и да унищожи целия материал, заснет с участието на Стойко”, припомнят си очевидци на конфузния епизод. Ексблаговерният на Виолета Донева дори провел предварителен разговор с Велко Кънев, за да го навие да замести изпадналия в опозиция Пеев. В крайна сметка шефовете от Комитета за култура решили проблема по соломоновски. Накарали Стайков да преснеме някои от сцените с Аспарух според изискванията на Мутафчиева, а на нея пък наредили да не си пъха повече носа в режисьорската работа. Идеята за смяната на Пеев била отхвърлена безапелационно, за да не се нагнетява напрежение в съсловието, пък и младият тогава актьор се оказал близък до силни на деня.

-Наскоро Комисията по досиетата оповести, че „бащата” на „Хан Аспарух” и „Време разделно” от 1985-та до 1987 г. е бил ДС-агент. Стайков афектирано отрече в медиите този факт и заяви, че изобщо е нямал представа и че вероятно някой навремето се е възползвал от името му и от табиета му да помага на колегите си, за да трупа дивиденти. Режисьорът мотивира абсурдността на цялата история с ироничното подмятане, че ако е искал да служи на „органите”, е щял да си избере по-артистичен и гръмък агентурен псевдоним – например „Танхойзер”, от суперпрозаичния „Василев” / като даже го цитира във варианта „Симеонов”/. Разбира се, Стайков ловко жонглира с пълното безхаберие на нашенците дали ДС-сътрудниците сами са си избирали псевдонимите или това са правили техните вербовчици, при това – без да им ги съобщават. Така или иначе, маестрото обяви, че ще си търси правата с адвокат, което също звучи двусмислено, тъй като юристът по-скоро ще трябва да го защитава, понеже при избора му за член на СЕМ режисьорът е попълнил декларация, че не е бил агент на ДС и с това е нарушил закона.