Ставам на 90 години и имам страхотна жена, споделя именитият журналист
Петко Бочаров е най-възрастният активно пишещ български журналист. В началото на годината публикува статия, озаглавена "Събудете се! Изчезваме!", в която яростно атакува циганския етнос не само като източник на криминални престъпления, но и като демографска заплаха за българската нация. Комисията за защита от дискриминация санкционира както журналиста, така и вестника, отпечатал статията. Петко Бочаров е известен с чепатия си характер, болезненото си чувство за родолюбие и фразата "Да, ама не!". След няколко месеца ще навърши деветдесет години и се кани да ги отбележи с бурен купон.

- Бай Петко, знаем, че си доайен в БТА, бил си журналист в международния отдел... Наскоро извадиха досиетата на бившите сътрудници на ДС в тая агенция. Теб те нямаше.
- Ами нямаше ме, ама очаквах да ме има в досиетата. Човек не знае вече какво става. Сега ще ти кажа. Да кажем, аз съм редактор в БТА. Стигнах даже до поста "заместник-главен редактор" - по-нагоре не беше възможно да стигна, тъй като бях безпартиен. Лозан Стрелков ми беше главен редактор и не ме обичаше, ама ме държеше, защото вършех работа. Аз, Кръстан Дянков, Дмитри Иванов и някои други бяхме, които вършехме работа. Идва представител на западна агенция да сключва договор с БТА. Лозан Стрелков ме вика и ми възлага задачата да го развеждам няколко дни тоя човек, да го придружавам в хотела, да му помагам да се оправя в София и накрая да го изпратя. Готово - развеждам го, изпращам го и като се връщам на работа, на пропуска ме чака някакво лице. "Вие ли сте еди-кой си?" "Аз съм, какво има?"

"Моля ви, напишете впечатленията си от госта, който изпратихте.

За какво ви пита, от какво се интересува и т.н." Аз казвам - добре, ще седна да го напиша. Да, вика, напишете го и се подпишете, ама няма значение, както искате, така се подпишете. Е, сега, ако си ти, как ще откажеш? Ще кажеш, че не искаш ли? Тука няма не искам. Лозан Стрелков ме е изпратил, началник ми е, какво мога да направя? И сега - мислиш ли, че това, което съм писал, не се води някъде? Води се, сигурно се води. Трябва да кажа, че това не беше единичен случай, разбира се - такива неща имаше много често. Вика ни Лозан Стрелков мен и Кръстан Дянков и ни казва - тука се получиха някакви предложения от американското културно посолство, от Джон Клейтън, за прожекция на "Доктор Живаго" в неговия дом. Ние го гледаме Лозан и се чудим какво да кажем, а той вика - идете, идете, и ние отиваме: аз със жена ми, той с гаджето си, то в един голям дипломатически блок. Прекарахме чудесно, гледахме филма, просто беше една приятелска вечер. На другия ден онова лице се явява отново - вие, казва, бяхте на гости там и там, ха сега да напишете за какво разговаряхте, какво стана... Ами ще пиша, къде ще ида. Но това не са доноси. Не може така да се поставят под един знаменател всички, да твърдиш, че тоя или оня имал агентурно минало. Какъв агент може да съм бил аз? Нито аз съм балама, нито Джон Клейтън е балама. Той отлично знае, че щом съм му отишъл на гости, това ще го пиша някъде, аз също знам, че той знае. Не съм бил агент - оцелявал съм през тези години, оцелявал съм. Ако колегата ти седи с теб на една маса, споделя и чака и ти да споделиш нещо, пък после тича да те наклепа - това е доносник. Но аз никога не съм си позволил такова нещо! Никога! Предполагам, че някъде в архивите нещо се води за мен, но съм правил това, което ти казвам. Доносник не съм бил.

- Абе, те комунистите май много не те обичаха...
- Има си причини. Аз завърших Американския колеж - едно скъпо учебно заведение, даже за онова време, а баща ми беше известен софийски адвокат: две причини, достатъчни да ми нямат доверие. През 1952 г. аз вече бях постъпил на работа в БТА и една сутрин ме арестуваха. С мен прибраха и мои колеги от Американския колеж - Жоро Патев, Боби, Христо Хайтов, Павката Коняров... Павел беше журналист - работеше във в. "Зора". Имаше и още - някакъв процес беше скалъпен. Колегите ги осъдиха на затвор от дванайсет до петнайсет години, осъдиха ги за шпионаж. Излежаха си присъдите "кантар-топуз", ден за ден: няма милост! Като излежаха и като излязоха, им дадоха една тапия, че били неправилно осъдени, били невинни... В рамките на две години всички умряха. Мен тогава като ме взеха в единайсет сутринта, да до единайсет вечерта без прекъсване ме разпитваха.

Задаваха ми само един въпрос - с кой резидент на турското разузнаване съм свързан.

Сменяха се и само това питаха. Накрая ме пуснаха - сигурно защото вече бях в БТА... Тогава ми се размина и си дадох дума - трябва да впрегна целия си интелектуален потенциал, за да оцелея. Бях си наложил даже повече да не говоря за тоя период, не искам да говоря. Това е тежка тема... Домът ми на ул. "Раковска" беше напълно разрушен от бомбардировките и изгоря. Баща ми защитаваше генерал Заимов, защитаваше много хора, които бяха изправени пред така наречения "Народен съд". Всички ги разстреляха, а баща ми получи инсулт и умря на 66 години. Само човек, който е живял при тия условия, би ме разбрал. Не искам повече да говоря за това.

- Ти продължаваш да пишеш и да участваш активно в обществения живот. Напоследък се случиха доста драматични неща - махнаха Драшков от ДАНС, Ахмед Доган реагира остро, обвиниха бившия вътрешен министър в престъпление, Ахмед Емин се самоуби... Какво става?
- Престъпността е проникнала много на дълбоко в държавните органи, това е. Аз съм убеден, че в една малка страна като България тая престъпност може да бъде овладяна много бързо. Ако иска, повтарям. Но няма - не иска властта. По-голямата част от брутния вътрешен продукт на България идва от контрабанда. Контрабанда и трафик - на Изток оръжие, на Запад - наркотици. Къде отиват тия пари? Осчетоводяват ли се, влизат ли в бюджета? Я да направим една проста сметка. В строителството у нас за една година са инвестирани над дванайсет милиарда лева. Айде да попитаме - откъде са тия пари? Това са черни пари. Впрочем след падането на Чаушеску се оказа, че имал в чужди банки над дванайсет милиарда долара. Нашият Тодор Живков колко е имал?
Да, кърпела му е чорапите Ани Младенова, да. Сега внучката му е милионерка, понеже плете много хубави пуловери. Виж, кълбото се разплита. Западните ръководители поставиха сериозно въпроса с разкриването на банковата тайна. И ще го направят. Не само заради парите на Ал Кайда. И заради разните банки по Аруба, по разни острови, ами в Швейцария още има пари на Хитлер...
Капитализмът също се ремонтира!

- Имаш дух да го дочакаш да се ремонтира. На колко години всъщност ставаш?
- На деветнайсети февруари навършвам деветдесет години. Деветдесет! Знаеш ли какво значи това? Това е една патриаршеска възраст. И съм решил този път да направя един страхотен купон, сигурно в НДК ще го направя. Каня те и теб, да знаеш. Но не ме питай за личния ми живот. Заключил съм го и не пускам никого там - това е положението. Няма да ти кажа. Имам късмет, че съдбата ми е пратила такава жена, каквато имам - толкова.

Едно интервю на Лазар Ильов

ДОСИЕ
Петко Бочаров е роден през 1919 г. и е кръстен на дядо си Петко - знаменосец в четата на войводата от Априлското въстание Цанко Дюстабанов. Завършил Американски колеж и право. Работил и в тухларна, и като арматурист. От 1952 г. до пенсионирането си през 1983 г. е на щатна работа като преводач от английски език, редактор и зам.-главен редактор в Българската телеграфна агенция. За "наднормена работа" награден с тенджера за гювеч от йенско стъкло. Той е първият журналист в България, който прави коментар по Българската национална телевизия през 1962 г.