Петър и Вероника Въчкови: Ганеца крадеше дрога за Нона Йотова, когато беше на 12

На 6 юни 1999 г. около обяд МВР започва най-бясното преследване на престъпник в историята на държавата. Из софийските улици свистят гуми на коли и куршуми. Преследваният като диво животно Ганчо Въчков-Ганеца, който е обявен за най-бруталния и опасен автокрадец и бандит №1 на републиката, намира смъртта си на тавана в кооперация на ул. &ldquo;Мърфи&rdquo; № 10. <br /> <br /> Митовете и историите около Ганеца са безчет - и за живота му, и за смъртта му. Полицейските сводки му приписват десетина престъпления в един ден в различни краища на страната! Легендарна е и ученическата му любов - неговата спътница до самата му смърт Ани Чакърова, по-голямата дъщеря на бившия политически съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров. Двамата са обявени за българските Бони и Клайд. <br /> <br /> <em>Кое всъщност е момчето от кв. &ldquo;Редута&rdquo;, превърнало се в легенда? Каква е истината за него? Пред &ldquo;ШОУ&rdquo; родителите му Вероника и Петър Въчкови за пръв път се съгласиха да разкрият таени досега епизоди за необяснимия път на сина им от детството към смъртта, подпомогнати и от спомените на най-добрата му приятелка в махалата Мариела. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Откъде тръгна всъщност тази невероятна история със сина ви? </strong><br /> <em>Майката:</em> Беше 1995 г. На Ани й предстоеше изпит на другия ден. Бяха ходили до една библиотека, за да вземат някакви материали, някакъв сборник за темите, да ги види Анито, щото тя беше глезана и не четеше много. Пристигат с едно такси пред блока и изведнъж тя почва да се опъва - не иска да влезе, не искала да се яви на изпита, искала да се прибере при техните си, да се изкъпе, да се види с майка си и баща си и да поговори с тях по въпроса за изпитите. Ганчо обаче я дръпнал за ръката: &ldquo;Аре, бе, аре, къде ще ходиш, влизай да четеш!&rdquo; Тя влязла. Те живяха тука, в ей тая стая, година и половина. Мен ме нямаше в този момент, но така е било според свидетели и съседи. Докато я дърпа, от задния му джоб изпада пистолетът, който момчетиите от махалата го бяха намерили тука на някаква площадка и го носеха поред, така - да се фукат. Пръв беше Емил, като най-голям. Тогава е било ред на Ганчо. Обаче някакъв комшия веднага звъни в Първо РПУ, копелето му недно, и съобщава: &ldquo;Тука един бандит отвлече момиче!&rdquo; И те веднага пристигат, обградиха къщата, беше страшна работа! Арестуваха &ldquo;големия престъпник&rdquo; заедно с Анито. Прибраха го заедно с Бобо и другия му приятел, с които играеше шах на пода у нас. Арестуваха всички, нямаха дори прокурорско разрешение. След един час, понеже не ги пуснах, показаха някакво постановление от прокурор Иванов, където пишеше само, че е уведомен за акцията и нищо повече. Строшиха вратата, обърнаха всичко наопаки. Лошото при него беше, че се шегуваше с полицаите, а той имаше много гаден черен хумор, а полицай от шега не разбира.<br /> <br /> Всъщност хем ги обичаше, хем не ги обичаше. Но след като избяга от ареста на Първо РПУ, го намразиха още повече и се превърна в мишена за тях. Eстествено, започна да се крие. <br /> <br /> <strong>- А Ганчо, след като е арестуван по недоразумение, а пистолетът е бил просто една момчешка история, защо бяга от ареста? </strong><br /> <em>Майката:</em> Ами те те утрепват там, дори още преди да влезеш в ареста. Другите двама, които ги пуснаха на другия ден, бяха пребити, естествено, Ани я пуснаха още вечерта, защото на другия ден имаше изпити. И Ганчо остана, така да се каже, на мушката. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Избяга, да. Обаче знаете ли срещу какво? Срещу един златен пръстен </strong></span><br /> <br /> Полицаят вика: дай тоя пръстен и ще ти отворя прозореца да бягаш по стълбището на първия етаж. Това ми го разказва Ганчо после. Сваля пръстена, дава му го, оня му отваря прозореца и Ганчо бяга. Тука на Румяна Гунинска синът и снахата са му оправяли раните по главата, защото е бил пребит там. <br /> <br /> След бягството го намразват и почват да го гонят и той се превръща в подвижна мишена. Е, как няма да се криеш при това положение! И така от 1995 г. до убийството му през 1999 г. <br /> <br /> <em>Мариела: </em>Лельо Вере, може ли и аз да кажа? За Ганчо тогава се носеха какви ли не легенди. Ние сме отраснали с него от деца, в никакъв случай не съм пристрастна. Докато е бил жив, сме се виждали постоянно, поддържахме връзка до самата му смърт, били сме близки приятели, но не любовници. <br /> <br /> Те просто търсеха повод да го убият. Просто в ония времена имаше страшни банди и понеже не можеха да се справят с тях, си измиха политически ръцете с едно обикновено момче. Тогава вилнееха мутрите, те си плащаха на полицията, работеха заедно и нали разбирате - едно будно момче на 21 години, което им се опъва, става удобна мишена и за едните, и за другите... <br /> <br /> <em>Бащата: </em>В действителност има някакъв скрит мотив за убийството на Ганчо. Някой е решил, че трябва да го убият. Той може да има някакви прегрешения. Но като е бил такъв голям автокрадец и бандит, защо никога не е имал собствена кола, защо не докара тука една кола поне веднъж, къде му бяха парите, защо не дойде един път да ми каже: ето ти десет хиляди лева, пет хиляди, две хиляди?! Два лева не ми е дал, аз съм му давал пари. Нека ген. Богомил Бонев докаже, че Ганчо има 17 престъпления и 3 убийства, както заяви на парламентарния контрол след убийството на сина ми. Когато поискахме разследване за смъртта му, Военна прокуратура ни предостави материалите след стотина дни, аз съм изчел всичко лист по лист. Бяха изискали сведения от всички окръжни дирекции на МВР и всички РПУ-та в страната. И никъде, ама в нито един материал нямаше нищо за Ганчо! Всички преписки за престъпленията, които му приписваха, завършваха с едно и също заключение &ndash; &ldquo;извършител неизвестен&rdquo;. Оная преписка с пистолета навремето прокуратурата я приключи след година-две. Къде са му тогава престъпленията?<br /> <br /> <strong>- Щом не е вършил престъпления, защо не се е предал, след като знае, че е обявен за общодържавно издирване?</strong><br /> <em>Майката: </em>Аз също съм му го казвала, но той знаете ли какво ми отвръща: &ldquo;Маме, ако се предам, докато ме откарат с патрулката в РПУ-то, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>вече ще съм мъртъв!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> <strong>- И защо мислеше така? </strong><br /> <em>Майката: </em>Знам ли? И аз се опитвам да гадая. Най-необяснимото е, че през тия няколко години много пъти са могли да го задържат, но не са го правили. Те просто си играеха с него. Веднъж на &ldquo;Калиманци&rdquo; се разминават с една кола на Първо РПУ, отвътре един пиян полицай го прострелва в рамото и си отминават. Друг път си е пиел какаото в едно кафене отвън, минават полицаи от Първо РПУ, поколебали се за момент и отминават...<br /> <br /> Всичко започна половин година преди да го убият. Изведнъж всички вестници всеки ден започнаха да пишат за него - какви страшни престъпления е извършил, какви коли е откраднал, не минаваше и ден, без пишат страхотии за него. Пишеха невероятни глупости &ndash; имал имот на Карибите и други подобни. <br /> <br /> Няколко неща ми идват наум, но сега да ви разкажа за основната си версия откъде тръгва всичко и защо изведнъж почват така да се заяждат с него. Нона Йотова беше от махалата и живееше на светофара, първа приятелка на Елена Коцева, която беше тука, срещу блока. Ганчо беше още 12-годишен и Нона, която беше по-голяма от тях, ги праща с брата на Елена да разбиват шкафове в 22-ра поликлиника и да крадат лекарства. Последния път ги хванаха, те бяха хвърлили плика и избягаха в парка.<br /> <br /> <strong>- Какви лекарства крадяха?</strong><br /> <em>Майката: </em>Ами тя, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Нона, беше наркоманка. Смъркаше си още като ученичка </strong></span><br /> <br /> <em>Мариела: </em>Пращаше и други по-малки деца, на които можеше да въздейства по някакъв начин.<br /> <em>Бащата:</em> Имах приятел лекар и той ми се оплака, че не могъл да си отчита лекарствата. Вика: &ldquo;Твоят обра шкафовете.&rdquo; Аз го хващам моя и му викам: &ldquo;Ще ти счупя главата!&rdquo; Ганчо ми казва: &ldquo;Ама аз правих услуга на една приятелка.&rdquo; <br /> <br /> <em>Майката: </em>Нона и пари им даваше. Та нали ви казах, че Ганчо имаше гаден черен хумор. И някъде през май 1999 г., в която го убиха, среща тука Нона Йотова и решил да се пошегува по неговия си начин. Казал й: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Ама ти кога остави дрогата и залюби Богата?&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Те вече бяха отскоро женени с Богомил Бонев. Нона го ударила с чантата и му казала: &ldquo;Ти си боклук&rdquo;, той й отвърнал: &ldquo;Ти си боклук&rdquo;. И се сбили. Когато ми разказа тая история, вика: &ldquo;Маме, сигурно сгреших, май тоя път прекалих.&rdquo; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Явно младоженката се оплакала на мъжа си и...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Всъщност официалното заключение е, че синът ви се е самоубил, и в такъв случай всичките ви версии и догадки увисват?</strong><br /> <em>Бащата: </em>Тази версия за самоубийството е пълна глупост! Аз съм изчел показанията на 23-ма свидетели, трима са засекретени. В показанията на сем. Халачеви от първия етаж на кооперацията на ул. &ldquo;Мърфи&rdquo;, където Ганчо се е скрил, знаете ли какво пише? Ганчо влиза и се качва нагоре към таванската стая. Една съседка го видяла и насочила баретите. Влизат четирима с калашници и ги натикали в банята, цялото семейство. След това веднага се чува стрелба нагоре по стълбите. Лично аз съм преброил 60-70 куршума по стълбището. Имаше дупки и от пушки-помпи и нито един от ПСМ &ndash; това е военен пистолет, с който Ганчо бил водил престрелка и после с него се самоубил. Когато всичко утихнало, семейство Халачеви излезли от банята и през прозореца виждат как ония влачат по пътеката трупа на сина ни, окървавен и с белезници на гърба. Какво да говорим повече...<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Ген. Богомил Бонев:</strong><br /> <span style="font-size: small"><span style="color: #800000"><strong>РОДИТЕЛИТЕ МУ ИЗКАРВАТ ЕДИН КРИМИНАЛЕН ТИП СВЕТЕЦ </strong></span></span><span style="color: #800000"><strong><br /> </strong></span><hr /> <em>В името на обективността &ldquo;ШОУ&rdquo; се свърза с ген. Богомил Бонев, който на 6 юни 1999 г. още е министър на МВР и, естествено, е поел отговорността за &ldquo;смъртоносната&rdquo; акция по залавянето на Ганеца. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Ген. Бонев, ако оставим настрана министерската ви отговорност за начина, по който беше проведена акцията за залавянето на Ганчо Въчков, родителите му намекват и за лични мотиви за кампанията срещу сина им през последната половин година, преди да бъде убит или самоубит...</strong><br /> - Хм, той се е самоубил. <br /> <br /> <strong>- Извинявайте за деликатния въпрос, но знаете ли, че между съпругата ви и Ганеца е имало спречкване, меко казано, малко преди въпросната акция?</strong><br /> - Няма такова нещо! Нито го познавам Ганеца, нито пък тя го познава. Това са глупости на търкалета. <br /> <br /> <strong>- Как да не се познават, като са били от една махала?</strong><br /> - А! Хората от един блок не се познават, а от една махала...<br /> <br /> <strong>- Родителите му и приятелката му Мариела твърдят, че Нона навремето е карала Ганеца и други по-малки от махалата да я снабдяват с опиати от 22-ра и 19-а поликлиника. </strong><br /> - Това са глупости, много сериозни глупости! <br /> <br /> <strong>- Те обаче твърдят друго...</strong><br /> - Могат да си твърдят, каквото си искат. На родителите - не ги познавам лично, но много пъти им беше казвано, бях наредил да се говори с тях: синът ви е издирван за много тежки престъпления, да го убедят да се предаде. А той им се обаждаше по телефона, поддържаше контакти с тях, като им е заявил, че никога няма да се предаде жив на ченгетата. Ако те не го поощряваха, тогава нямаше да се стигне до всичко това, а сега със задна дата се опитват да спасят паметта му. Съжалявам тези хора, съжалявам за смъртта на сина им, не го познавам лично и не съм имал никога личен мотив, но нека още малко продължат да плещят глупости и ще им потърся съдебна отговорност. Нормално е родителите да си тъгуват по сина, но не е нормално да изкарват един отявлен криминален тип светец. <br /> <br /> После вие забравяте нещо много сериозно. По това време главен прокурор беше Татарчев, ние бяхме в открита война. Ако е имало доказателства или и най-малкото съмнение, че аз съм наредил да го убият, Татарчев щеше да ме вкара в затвора. Иначе моите опоненти от Военната прокуратура се възползваха тая история. Военен прокурор беше ген. Карамфилов, но въпреки това не намериха и грам вина в действията на полицаите. Затова хайде и вие престанете да се правите на много големи правозащитници! <br /> <br /> <br /> <strong>Интервюта на Славей КОСТАДИНОВ</strong>