Сашо Кадиев, момчето, което винаги намира сили да се усмихне, загуби баща си. Съпругът на Катето Евро - Георги Кадиев или Жорж, както го наричат приятелите му, издъхва от рак на 27 юли. На 62 години. Между смъртта и денят, в който му поставят тежката диагноза, изминават едва 10 месеца.
<em>Дори и накрая, когато вече всички лекари им казват, че няма надежда, всички очакват чудо. Молят се ракът на белите дробове да изчезне така, както е дошъл. Георги Кадиев, когото всички ще помнят като един невероятен и изключителeн чаровник, си отива така, както е живял. Бързо. Сякаш до последния момент се е старал да не притесни близките си. А те са неотлъчно до него. <br /> <br /> Към края Катя Евро дори се страхува да ходи в Нова телевизия, където има свое кулинарно предаване. Сашо Кадиев се оказва невероятен актьор, защото успява да води &ldquo;Преди обед&rdquo; без някой да разбере за дълбоката драма, която преживява &ndash; очакването, че баща му си отива всеки момент. <br /> <br /> Дори само няколко дни след смъртта на Георги Кадиев той намира сили да говори за него пред&nbsp;репортер&nbsp;на &quot;ШОУ&quot;&nbsp;<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Съжалявам за загубата ви, знам, че всички във вашето семейство до последно сте се борили за баща ви...<br /> </strong>- Минаха десет месеца, откакто му казаха, че има рак. Поставиха му диагнозата в първите дни на ноември. Но не искам да пишем за всичко това. Предпочитам да си остане вътре, в семейството ни. <br /> <br /> <strong>- Може би сте прав. Всички написаха, че е бил разделен с майка ви, а аз знам, че тя до последно се е грижела за него всеотдайно. <br /> </strong>- Майка ми се грижеше по цял ден за него, тя беше неотлъчно с баща ми. <br /> <br /> <em>Независимо от слуховете, които се носят по адрес на Катето и Евро и съпруга й, истината е, че те никога не са преставали да се обичат и не са се разделяли. Така твърдят най-близките им. Когато разбират страшната новина, че Георги има рак, всички в семейството стават още по-сплотени. Двамата са заедно още от 1981 г. Самата Катя Евро много рядко говори за мъжа до себе си. Не защото не иска, а защото той предпочита да остане в сянка. В един от редките моменти актрисата разказва: &ldquo;Това е съпругът ми Георги. Всъщност, той ми е голямата любов и човекът, с когото минахме през целия живот. Човек може да има много любови, да си мисли, че гори, да преживява, но всъщност любовта е само една, голямата, истинската. За съжалени, и тя минава. Но дори и да се скараме, пак ще бъдем заедно.&rdquo; Тогава сякаш предрича бъдещето с тези думи. Сякаш знае, че и след смъртта си той ще я чака. Където и да е...<br /> </em><br /> <strong>- Как научихте, че си е отишъл? По същото време сте имали заедно с майка ви участие в представление на театър &ldquo;Българан&rdquo; на 25 юли. <br /> </strong>- Тогава научихме, че не е добре. Защото аз го оставих на 24 юли. Тогава го видях вкъщи, стояхме до късно и си говорихме, после той си легна. Сутринта аз станах рано и заминах за Варна. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>На 25 той се е влошил изведнъж.<br /> </strong></span><br /> Разбрахме, че е паднал и се е ударил. Но изобщо не предполагахме, че се е случило нещо лошо. Успокои ни, че не се чувства зле. Каза, че си лежи. Чувахме се по телефона, говореше си... След това на 26 аз заминах за Созопол &ndash; там имаше фестивал, в който трябваше да участвам. Тогава разбрах, че той се е влошил много и си тръгнах веднага за София. Докато пристигна, на баща ми вече му беше станало ужасно зле и са го закарали към болницата, приели са го в 1-ва градска в интензивното. Веднага отидох при него. Видях го, казахме си няколко думи. Той вече трудно говореше, погали ме по главата. След това около 18 вечерта трябваше да си тръгна, защото не ми даваха повече да стоя там. Прибрах се вкъщи. В 23. 30 ми се обадиха, за да ми кажат, че баща ми е починал. <br /> <br /> <em>Ако човек не го е преживял, трудно може да си представи какво се случва със сина, когато осъзнае, че баща му вече го няма. Сашо Кадиев може би е намерил най-точните думи да опише този, който винаги е бил до него и споделя в единственото интервю, в което говори за баща си: <br /> </em><br /> &ldquo;Той не е традиционният тип баща, който в събота и неделя извежда сина си и са само двамата по мъжки. С него си говорим дълго и много. Сядаме в хола, пускаме си музика и говорим, говорим. Компютрите са наша обща страст. Спомням си, че в началото на демокрацията той имаше бизнес и беше поръчал едни компютри. Имаше офис на &bdquo;Раковски&rdquo;, пълен с компютри, аз се побърквах, като влизах там, защото в България тогава нямаше никъде компютри. Та това ни обединява, разменяме програми, информация... По интелектуалните занимания сме ние. Баща ми е класик. Него например рядко можеш да го видиш да се смее.&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Минали сте всички през цял ад &ndash; кислородни апарати, обгрижване, сигурно сте се измъчили много</strong>.<br /> - Не, не сме използвали кислороден апарат. Баща ми си беше много добре. През цялото време си беше на крака, ядеше си, пиеше, говореше.... всичко. До последно беше много добре. Тези два дни, в които той се влоши и на третия вече си отиде... слава богу, че не се е мъчил. Самият той ми каза. Докато бях в болницата, го питах: &ldquo;Боли ли те нещо?&rdquo; Той каза: &ldquo;Не&rdquo;... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Просто организмът му е започнал да отказва....<br /> </strong></span><br /> &nbsp;белият му дроб и останалите органи. <br /> <br /> <strong>- Дано не го е боляло много...<br /> </strong>- Не, мисля, че не, защото той самият през цялото време намираше сили и отказваше. Всъщност той самият ... (гласът му пресеква, опитва се да намери точните думи &ndash; б. а.) през цялото време, докато беше с рак, някак си се държеше и се влоши едва накрая. Единственото, което беше тежко &ndash; тези два дни последни вкъщи и часовете в болницата, в които се влоши. И аз много съжалявам. 62-годишен човек да си отиде така... толкова млад. <br /> <br /> <em>Когато обичаш, намираш начин да признаеш това. И Александър Кадиев вече го е направил. Месеци преди баща му да почине, той се разкрива: &ldquo;Татко, аз те обичам, макар че понякога съм показвал неуважение. Обичам те и те ценя за всичко, което си, макар че в много отношения не съм съгласен с теб. Но ти си мой баща и не бих те заменил с друг.&rdquo;<br /> <br /> </em><strong>Мария НИКОЛАЕВА<br /> <br /> <u>ОЩЕ РАЗТЪРСВАЩИ ИНТЕРВЮТА И ЖИТЕЙСКИ ИСТОРИИ ЧЕТЕТЕ В</u> <a href="https://www.blitz.bg/news/article/148714">НОВИЯ БРОЙ НА &quot;ШОУ&quot;</a><br /> </strong>