Чочо Попйорданов: Вземам 700 лева - това е срам!

<em>Без грам прикритие Чочо дава за &ldquo;ШОУ&rdquo; най-откровеното си интервю. Култовият актьор винаги е директен и болезнено откровен. На моменти, ако се налага - и вулгарен. <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Чочо, как си?<br /> </strong>- Добре съм. Благодаря ти. Само малко съм разочарован, недоволен. От това, което се случва около мен.<br /> <strong><br /> - За театъра или за живота си говориш? Какво се случва около теб?<br /> </strong>- Случва се около всички нас. Жалко е. Тъжно е. Отвратително. Театърът би трябвало да е издигнат в култ, но не е. Но хайде... лято е, а хората са без пари. Но не е вярно, че театърът е в спад, както се говори. Спадът идва единствено от липсата на пари. Как да работи човек, след като получава стотинки...? Качваме се на сцената, на пиедестала, героите оживяват, сцените също и накрая си тръгваме с празни джобове. Тъжно е. Има млади хора, актьори, които напуснаха театъра. Излязоха на свободни договори. Действителността е точно такава, каквато ти я описвам. Тъжна и жалка. <br /> <strong><br /> - Притаил си много, твърде много разочарование в душата си &ndash; не без основание, разбира се, но все пак никакъв лъч светлина ли няма в тунела?<br /> </strong>- В тази държава съм разбрал едно-единствено нещо &ndash; <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> раждаш се обиден и си отиваш обиден <br /> </strong></span><br /> И тъжен. И никога не получаваш това, за което наистина работиш. Актьори от всякакъв мащаб, с които съм работил, живеят мизерно. А би трябвало да са милионери!<br /> <br /> Знаеш ли за какъв щат работя аз? Не се притеснявам, ще ти кажа директно цифрата. Точно за 700 лв.! Това е срам! За един актьор, който е работил 30 години и се е доказал като такъв &ndash; и в театъра, и в киното, и в телевизията, и в шоубизнеса, това е срамота!<br /> <br /> <strong>- Да, така е. Но кой е отговорен за това?<br /> </strong>- Този срам го е довела действителността в България. Държавата и всичко, което бива допуснато да се случи &ndash; и с културата, и с талантите, и с емблемите в театъра. Всеки да пази сам себе си, ако може. Аз съм вярващ човек и знам, че мен има кой да ме пази.<br /> <br /> <strong>- Същите думи ми каза и Андрей Баташов. Разговорът ни се случи броени седмици преди той да си отиде от този свят. Попитах го има ли нещо, от което се притеснява, а отговорът му беше: &bdquo;Не. Мен има кой да пази&rdquo;, и посочи с пръст нагоре, към Бог.<br /> </strong>- Каквото е писано, писано е... Той беше вярващ човек, мой приятел, добър професионалист, велик актьор. В тази абсолютно селска и нецивилизована държава все още хората си тръгват обидени. И той е бил един от тези хора независимо от духа и от волята си. Това е. <br /> <br /> <strong>- Този срам обаче, за който говорите, за съжаление не е от вчера. Преди време, говорейки с големия български актьор Иван Иванов, за когото можем да кажем, че е една от емблемите и в театъра, и в киното, се оказа, че той живее почти на ръба на оцеляването. Пенсията му е срамно малка...<br /> </strong>- Това е пример за най-недостойното поведение към този човек, който толкова много е направил, толкова много е дал, най-вече в киното. Не знам... Нямам думи! Не съм нито министър, нито икономист, за да знам къде и как отиват и изтичат парите. Но специално към Иван Иванов това е недостойно и нечовешко! <br /> <br /> <strong>- За твърде кратък период от време твърде много емблематични актьори ни напуснаха &ndash; вероятно без да изпитат истинското признание, за което са творили и работили през целия си съзнателен живот на сцената...<br /> </strong>- Много хора ги няма. Отидоха си. Плашещо е наистина. <br /> Аз изгубих твърде много приятели. Всички ми бяха много близки. Отново ще напомня за обидата, с която се раждаме и си отиваме в България. Нелепо е, че се случва, но това е изводът, до който стигнах от всичко, което виждам; от всичко, което се случва. Не знам какъв е строят, за какви преходи става дума... комунизъм, социализъм, демокрация и т.н. Нищо не се случва. Обидно ми е.<br /> <br /> <strong>- Лично ти от какво си обиден?<br /> </strong>- Ох... (въздъхва - б.а.). Много личен въпрос е това за мен. Бил съм обиждан нееднократно и осъзнавам, че може би някои от нещата е трябвало да се случат точно по този начин. Аз съм вярващ човек. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Няма да падна <br /> <br /> </strong></span>Остана ми само да си запазя достойнството и честта. А има и една приказка: &bdquo;Човек знае 2 и 200&rdquo;. Всеки да се спасява, както може. Това ни е останало. Едно време, Бог да го прости, светла му памет, Коста Цонев бяха го вкарали в списък на милионерите в България. Той трябва да е милиардер, не милионер! Милиардер! <br /> <br /> <strong>- Познавам се със съпругата на Коста Цонев &ndash; Ели, и тя казва, че въпреки всичко, въпреки болката и може би жестоките душевни травми Коста Цонев е бил човек, който е успял да съхрани и честта, и достойнството си непокътнати...<br /> </strong>- Точно така е. Но за това знаеш ли какво се изисква? Каква воля? Какъв дух? Този човек имаше такава непоклатима воля, такава уникална дисциплина! Не говоря изобщо за таланта му, а за дисциплината, за професионализма. <br /> <br /> Един милион неща се изписаха и за Велко Кънев &ndash; кое от кое по-неверни. Че е жив. Че е здрав. Близките му хора, всички знаехме, че положението е съвсем друго. Ама това, като го прочете един кретен, ще го вземе веднага за чиста монета. Дотук... <br /> <br /> <strong>- Казваш: &bdquo;Побелях от глупостите, които съм направил.&rdquo; Кои са тези глупости?<br /> </strong>- О, да, точно така е. Но за да сме по-близо до истината &ndash; не съм побелял, посребрял съм (усмихва се). Като Ричард Гиър съм &ndash; гледах го наскоро по телевизията. И той е посребрял. Но ще ти кажа следното &ndash; да, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>извършил съм доста глупости през живота си<br /> </strong></span><br /> но всички си плащаме за грешките по един или по друг начин. <br /> <br /> <strong>- Себе си никога ли не си съдил?<br /> </strong>- Непрекъснато. Хора сме и нищо човешко не ни е чуждо, но както казваше един известен български режисьор: &bdquo;Няма човек, който да не боледува.&rdquo; Това е и моята философия. Ти със сигурност имаш или си имала болно зъбче, болно пръстче или каквото и друго да е...<br /> <br /> <strong>- А може би е по-сериозно, когато говорим за болна душа?<br /> </strong>- Да! Това е. Болната душа е нещо страшно. Изпитвал съм го. И сега го изпитвам, и сега ме боли, и боледувам. Защото виждам какво се случва около мен. <br /> <br /> <strong>- Знам, че си обиден и разочарован и от медиите &ndash; заради всички слухове за теб, които се появиха през последните няколко месеца...<br /> </strong>- Много отдавна съм станал безразличен. Научих се. Това, че има твои колеги самозванци... Никой не спазва етиката на професията, а тя е основна. Да не говоря колко поръчкови станаха медиите. Това, че ти, вие, работите така, е нещо добро, но е малко на фона на всичко останало. Пишете истината. Истината. <br /> <br /> Разбира се, че всичко това, което се е писало, ми се е отразило някак. Все пак аз съм и човек, и артист... Изключително много лъжи се изписаха за мен. Свързани и със здравето ми, и с разни злоупотреби. Не ми се коментира, болно ми е. Колко години вече съм поставен на този пангар, на този шиш &ndash; да обслужвам всякакви самозванци. Няма спокойствие в тази държава, а аз не съм за цензура. Пишат се откровени неистини, а мисълта, че влизаш с взлом в нечия чужда душа, е кощунство. <br /> <br /> На същия пангар като мен е Стефан Данаилов. Какво мислиш му е на него, на сина му? Какви ли не неща се изписаха, а животът си е само и единствено негов. На сцената е за всички, но в живота &ndash; само за себе си. Малка държава сме и всеки познава другия. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Станали сме всичките баджанаци <br /> </strong></span><br /> Какво значение има кой от кого има дете, с кого си ляга и с кого става?! Всичко опира до етика. <br /> <br /> <strong>- Болно време!<br /> </strong>- Точно така. Казал го е още откога Антон Павлович Чехов: &bdquo;Живеем в болно време.&rdquo; Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще изчезне. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е.<br /> <br /> <strong>- А своето спасение къде го намираш?<br /> </strong>- В жена си. В Даниела.<br /> <br /> <strong>Интервю на Анелия ПОПОВА<br /> </strong><br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>Простих на Йоана Буковска<br /> </strong></span><br /> Малко след като Йоана Буковска вдигна сватба с друг, актьорът заяви, че е простил на много хора в живота си, включително и на нея. Двамата имаха бурен любовен роман, който завърши с дълго коментирана раздяла &ldquo;по холивудски&rdquo;. &quot;Да, разбира се, простил съм й. На жена се прощава. Според библейските тълкувания сте направени от реброто на мъжа, за да има той приятел до себе си. Прощавам, защото и аз немалко съм наранявал доста хора.&quot; <br /> <br /> <u><strong>ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА И СВЕТСКИ НОВИНИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА &quot;ШОУ&quot;, КОЙТО ЩЕ ИЗЛЕЗЕ НА 14 АВГУСТ, ВТОРНИК<br /> </strong></u>