Законът и моралът все по-рядко уравновесяват везните на Темида, която „удря в кантара” обикновените хора. Една от тях е Надя Кирчева. Тя е на 75 и вече не намира смисъл в живота. На заплахите, че ще я убият, отговаря, че държи вратата на жилището си отворена и чака някой да дойде и да сложи край на мъките й. Изгубила е единствения си син, скоро след това и съпруга си, а от 1996 година е подложена на непрестанен съдебен тормоз от страна на измамница на име Елена Симеонова - наемателка на семейно жилище на Кирчеви на столичната улица „Криволак”.
<em>След продължителен тормоз Симеонова е изгонена от апартамента и осъдена от Надя Кирчева. Но само преди няколко дни съдът се е произнесъл във връзка със същия този случай, изнесен публично от Маргарита Михнева в предаването й &bdquo;Конфликти&rdquo; по БНТ, че журналистката е... &bdquo;обидила&rdquo; измамницата и следва да й плати за &bdquo;неимуществени вреди&rdquo;, които й нанесла, като я показала по телевизията! Правният абсурд, в чийто капан може да попадне всеки пишещ разследващи материали журналист, ни накара да потърсим измамената Надя Кирчева и да научим повече за случая с Елена от самата нея. <br /> <hr /> </em><strong>- Разбрах, че сте осъдила Елена Симеонова след дългогодишно ходене по мъките. Говорих с вашата съседка, която също се казва Надя като вас - тя много ви съчувства. Каза ми, че на едно от делата ви като ваш свидетел от възмущение просто оглушала...<br /> </strong>- Страшно беше! Такава наглост като на тази Елена човек трудно може да си представи! Тя искаше да присвои жилището ни на &bdquo;Криволак&rdquo; - не искаше да излезе, почна да ни съди за 100 000 лева - била направила &bdquo;подобрения&rdquo;. След това пък някой я подучи и измисли друго - че сме й дали жилището без акт 16, като че ли някой й го е предлагал за закупуване! <br /> Нямам думи да ви опиша през какво преминах заради тази жена!... В момента, в който подписахме с нея договор за наем, не сме знаели, че тя вече е &ldquo;шетала&rdquo; из &bdquo;Лозенец&rdquo; като наемателка - била е в квартири по съседни улици, буквално срещу нас, и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>навсякъде &bdquo;сценарият&rdquo; й е бил един и същ - <br /> </strong></span><br /> в началото плаща, после се крие и завежда дела за &bdquo;подобрения&rdquo;. <br /> <br /> Когато я видяхме за пръв път, ние не бяхме с акъла си с мъжа ми. Единственото ни дете - синът ни Пламен, беше починал и ни трябваха пари, за да му направим паметник. Така се полъгахме - заради пари от наема. А се оказа, че други пострадали съседи просто са ни я пробутали, като са запознали мъжа ми с нея в едно квартално кафене - уж му правят услуга, че са му намерили наемателка. Те са искали да се отърват от нея. Тази жена не само ни навреди, тя е виновна за смъртта на съпруга ми. <br /> <br /> <strong>- Как така?<br /> </strong>- Като започнаха неприятностите с нея, тя привика съпруга ми уж да се разберат. Той отива на срещата в апартамента, но не отваря тя, а някакви две мутри, които почват да го блъскат и да му се нахвърлят. Той се прибра вкъщи унил, легна на дивана и се разрида... Беше болезнено да го гледам такъв - голям мъж да плаче с глас. Достойнството му беше болезнено наранено. Бездруго страдаше за сина ни. Това го досъсипа. След три дни почина от инфаркт... Останах сам-сама с едно кученце да се боря с тая Елена. След като се стигна до съдия-изпълнител, на самия въвод пак почна с театрите - опитваше да го отложи, после взе да прави въртели - не ще да дава ключа от таванското помещение. Най-накрая с полиция се реши въпросът. И като отключихме на тавана - казвам ви - все едно отворихме пещерата на Аладин - вътре беше пълно с каква ли не стока: официални рокли, дамски и детски обувки, какво ли не...<br /> <br /> <strong>- А къде работеше тази Елена?<br /> </strong>- Информацията беше, че работи в клуб &bdquo;Шехерезада&rdquo;, а съседи шушукаха, че работи към СИК. На онова време това всяваше страх у хората. На един неин рожден ден са видели Илия Павлов. Сега отскоро пък съседи са я виждали да продава на сергия бижута в една от преките на &bdquo;Граф Игнатиев&rdquo; посока църквата &bdquo;Св. Седмочисленици&rdquo;. Тъмна личност е. Тука е била наемател на няколко места в квартала, и навсякъде се е опитвала да завлича. Мога да ви дам телефоните и на други пострадали. Учудена съм, че след като истината излезе на бял свят чрез предаването на Маргарита Михнева през 1997 година и тя показа репортажно всичко, с факти, сега тая Елена я била осъдила да й плати за &bdquo;вреди&rdquo;!!! Как е възможно такова безобразие!!! Аз бих отишла да свидетелствам пред тоя съд - да ги питам тия съдии кого защитават - измамницата, или пострадалите хора?! Че то така всеки мошеник може да ви съди вас, журналистите, за това, че ги показвате!... И мен ме заплашваха по телефона. Тя има връзки тая Елена...<br /> <br /> <strong>- Как ви заплашваха?<br /> </strong>- Ще ме трепят, ще ме убиват... Аз им казах, че животът ми бездруго е утрепан, а ако искат да ме убият, ще ми направят услуга, и че ще държа вратата на жилището си отворена! Затвориха ми слушалката, без да кажат дума. Но това, което им казах, за съжаление е самата истина - не ми се живее! Без Пламен и Сашо животът ми отдавна приключи... Карам тежък диабет, но не взимам никакви мерки -<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>дано по-скоро всичко приключи!<br /> </strong></span><br /> <strong>- Какво се случи със сина ви?<br /> </strong>- Синът ми завърши Медицинската академия - умно, добро момче. Замина за Москва. Върна се оттам някак особен - дразнеше го всеки шум и все реагираше, че съседите говорели много високо, децата им били много шумни и пр. Аз усещах, че с него става нещо, но го отдавах на свръхнапрежение. Един ден обаче той ми сподели, че счита, че съзнанието му било под контрол. Взе да ми говори за някакви генератори и че може да е станал жертва на психо-експеримент в Русия. След време един ден излезе от дома и буквално изчезна. Търсехме го с мъжа ми и се чудехме какво става, а съседи и познати ни успокояваха, че са го виждали и да не се тревожим. Докато на 40-ия ден не го намериха... обесен. Какво го накара да постъпи така, не знам. Беше добър, вярващ, даваха му големи надежди като лекар... След смъртта му дарихме апартамента му в &bdquo;Люлин&rdquo; на църквата &bdquo;Св. Седмочисленици&rdquo;, в която е кръстен. Сега там живеел някакъв млад свещеник, но аз не съм ходила и не искам да ходя там...<br /> <br /> <strong>- Възможно ли е синът ви да е станал жертва на някакво друго отмъщение спрямо вас, по някакъв повод?...<br /> </strong>- И това съм си мислела. Ние бяхме много близки с покойния Иван Башев. Мъжът ми беше журналист, изтъкнат преводач. И двамата бяме преводачи с няколко езика. Благодарение на Башев заминахме на работа в Турция. Той имаше планове да ни помогне да заминем за Америка, и тогава се случи онова с него... Имаше индикации, че и ние сме обект на службите, но дали има връзка всичко това с гибелта на нашия син - един Господ знае!... Знам само, че без него животът ни се обезсмисли, а след като почина и съпругът ми, почнах да мисля само за смъртта... <br /> <br /> <strong>- Въпросната наемателка Елена изплати ли ви сумата по делото, което спечелихте срещу нея?<br /> </strong>- Не. За подробности трябва да попитате адвокатката ми. На мен пари не ми трябват - просто не можех да позволя тази жена да остане тука - аз живея сега в този апартамент. Тя е искала да го присвои - това е сигурно. И как не я е било грях да направи това с хора като нас - току-що бяхме изгубили сина си!...<br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>Маргарита Михнева: Големия Маргин учтиво ме помоли да не закачам Елена<br /> </strong></span><span style="color: #800000"><em>Цигани бяха взели апартамента и на конституционния съдия Борис Спасов<br /> </em></span><br /> Свързахме се и с осъдената по скандалния казус Маргарита Михнева. Ето какво разкри разследващата журналистка пред народното издание: &ldquo;Този репортаж - за Кирчеви, излъчих през далечната 1997 година. Тогава беше нашумяла имотната мафия и едно от първите предавания, които излъчих по БНТ, беше във връзка с откраднатия от цигани апартамент на покойния мой преподавател по конституционно право - проф. Борис Спасов. След излъчването на репортажа жилището му бе върнато, но представяш ли си как на края на живота си проф. Спасов се явяваше в съда, унизен от това, че е ограбен от цигани и разпитван от свои студенти!<br /> &nbsp;<br /> Уверявам те, че това го съсипа! Когато излъчих репортажа за Елена Симеонова, покойният Трайчо Манекена ме извика в Японския хотел. На срещата присъстваше Красимир Маринов-Маргина. Той ми каза, че знаел всичко за Елена - тя работела като крупие в хотела, не отрече, че изнесеното от мен е вярно, но тя щяла да си плати, всичко щяло да се оправи и учтиво ме помоли да не се занимавам с нея. След време обаче започна атаката на Елена. Тя загуби наказателното дело срещу мен и Кирчеви, но странно спечели гражданските дела - т.е. &bdquo;доказа&rdquo; в съда, че сме й нанесли &bdquo;неимуществени вреди&rdquo;, като сме я показали по телевизията. <br /> <br /> Това е един правен парадокс! Излиза, че българският съд веднъж казва, че няма клевета, няма обида, и в същото време ни осъжда, че сме причинили &bdquo;вреда&rdquo; на Елена! Ето защо смятам, че имената на тези съдии трябва да бъдат публично изнесени и аз ще сезирам главния прокурор за този скандален съдебен акт! Парадоксално е, че българският съд в продължение на 17 години излиза с противоречиви съдебни актове по този случай и съсипа съдбата на едно високо издигнато семейство - видяла си до какво изтощение е докарал тази жена, пострадалата. И Кирчева е само една от пострадалите - има още случаи, както си разбрала&rdquo;. <br /> <br /> <strong>Подготви: Еми МАРИЯНСКА <br /> </strong>