Преди 30 г. съветската ПВО сваля над Сахалин южнокорейски Боинг 747

&bdquo;Боингът&rdquo; извършва рейс KAL-007 по маршрута Ню Йорк &ndash; Сеул (с дозареждане с гориво в Анкоридж), но навлиза в затворено за полети въздушно пространство на СССР, прелита над няколко съветски военни обекта, поразен е от изтребител-прехващач Су-15 с две ракети, след което пада в океана и се разбива югозападно от остров Сахалин близо до остров Монерон. Загиват всичките 246 пътници и 23-членен екипаж. Сред жертвите е членът на Камарата на представителите на САЩ Лари Макдоналд.<br /> <br /> <strong>Предистория<br /> </strong><br /> Това е втори пореден инцидент с южнокорейски самолет &bdquo;Боинг&ldquo; над въздушното пространство на СССР. Първият е на 20 април 1978 г. над Карелия, в близост до база на Северния флот на Бяло море, когато Боинг-707 е поразен от изтребител с ракета Р-60 и аварийно каца на съветска територия.<br /> <br /> На 4 април 1983 г. американска авионосна група начело с авионосеца &bdquo;Ентърпрайз&rdquo; на 300 км. от Южните Курили изпълнява планови полети. Тогава звено от 4 палубни изтребителя F-14 се отправя за Южните Курили и нарушава преднамерено държавната граница на СССР, като изпълнява боен завой над спорните с Япония територии и веднага се отдалечава. Независимо че съветските изтребители не са имали теоретична възможност да реагират, цялото командване на ПВО в Далечния Изток е наказано. Това предварително изостря обстановката.<br /> <br /> В добавка през цялото лято в района непрекъснато курсират американски военни самолети: разузнавателни RC-135 и противолодъчни &bdquo;Орион&rdquo;, а понякога съветската ПВО я &bdquo;опипват&rdquo; стратегическите скоростни самолети SR-71.<br /> <br /> <strong>Начало на инцидента</strong><br /> <br /> &bdquo;Боингът&rdquo; изобщо започва полета си с отклонение на север от зададената пътна линия. Рейсът трябва да тръгне от радиомаяк Бетел, но вместо това той минава 20 км. северно. Това трудно е могло да остане незабелязано от екипажа и съветските радиолокационни постове са обърнали внимание на тази нередност.<br /> <br /> По това време във въздуха се намира американски самолет-разузнавач RC-135, който започва да се сближава с &rdquo;Боинга&rdquo;. Те се събират толкова близко, че отметките на радарните екрани се сливат.<br /> <br /> След като се разделят единия взема курс към територията на СССР, а другият поддържа курс близо до международното въздушно трасе. Това е моментът, в който съветската ПВО разменя целите, като взема пътническия самолет за разузнавателен. За това спомага и обстоятелството, че самолетите са със сходни габарити и конфигурация, като дават почти еднакви по големина и яркост радарни отметки.<br /> <br /> На територията, над която преминава, се намират военни обекти, поради това в този район са забранени полетите на чужди самолети. При приближаването на Камчатка за прехват излитат 6 изтребителя МиГ-23. Те многократно предават на лайнера радиосъобщения за нарушаване на въздушните граници на СССР, но реакции не последват.<br /> <br /> Следваната пътна линия излиза в международно въздушно пространство над Охотско море и изтребителите се връщат в авиобазата.<br /> <br /> За 4 часа след излитането от Анкоридж самолетът вече се е отклонил на 300 км. от курса, като се насочва към остров Сахалин.<br /> <br /> Срещу &rdquo;Боинга&rdquo; излитат два изтребителя-прехващача Су-15 съответно в 3:42 и 3:54 ч. местно време.<br /> <br /> В 4:16 ч. лайнерът повторно навлиза във въздушното пространство на СССР над остров Сахалин. Земна радиостанция го информира на аварийна международна честота за нарушението. Тук отклонението от маршрута достига 500 км.<br /> <br /> Тежкият жребий да свали &rdquo;Боинга&rdquo; се пада на земестник-командира на 777-и изтребителен авиополк подполковник Генадий Осипович. Той настига нарушителя и известно време го съпровожда. Когато получава команда да стреля на поражение, той се бави около 15 сек. с надежда да се случи чудо. Чудото наистина става, командата за стрелба е отменена, но летецът получава нова: да застави нарушителя да кацне на съветска територия.<br /> <br /> Осипович доближава кабината на лайнера до пределно възможно разстояние (все още е нощ!), но не вижда осветените илюминатори, защото щорите им са спуснати. Той подава международно установените сигнали на самолет-нарушител чрез аеронавигационното си осветление и последователни странични наклони. Реакция не последва.<br /> <br /> След това Осипович получава команда да открие предупредителен огън. Той пуска няколко серии с оръдията, като изстрелва 243 снаряда (по 82 на секунда). Сред снарядите няма трасиращи, а само бронебойни и осколочно-фугасни, затова пък заревото нощем от четирите цеви е впечатляващо. Отново няма реакция.<br /> <br /> В това време самолетът-нарушител започва да намалява скоростта до 400 км/ч (приборна), която е извън възможностите на тежкия изтребител, заплашва го влизане в свредел. Осипович докладва, а в земния команден пункт това е оценено като опит да се измъкне. (По-късно е установено, че &rdquo;Боингът&rdquo; същност започва да набира височина, за да премине в друг височинен коридор.)<br /> <br /> В 4:26 ч подполковник Осипович получава повторна заповед за ракетен пуск. С форсиран завой Су-15 излиза зад &rdquo;Боинга&rdquo; на около 2 км и изстрелва две ракети: дясната е с радиолокационна глава и улучва опашката с кормила за управление, а лявата, с инфрачервена глава, попада в крайния ляв двигател и го откъсва заедно с част от крилото.<br /> <br /> Самолетът планира 7-8 мин. от височина 9000 метра и пада в океана.<br /> <br /> <strong>Последици</strong><br /> <br /> След като става известно, че е свален пътнически &bdquo;Боинг&rdquo; и е определено ориентировъчно мястото на падане, започва търсене на отломките от съветски, американски и южнокорейски съдове. Поради изострените отношения между страните, действията не са координирани. Всяка страна се надява да намери улики да защити своята теза, като взаимно се дезинформират.<br /> <br /> След два месеца търсене съветски водолази намират всички бордови прибори, включително бордовите самописци (&rdquo;черните кутии&rdquo;), обаче те стават публично достъпни чак при второто разследване на Международната организация на гражданската авиация (ИКАО) през 1993 г.<br /> <br /> Още на 2 септември 1983 г. Федералното управление за гражданска авиация на САЩ закрива пряката авиолиния R-20 от Анкоридж за Сеул, обаче под натиска на авиокомпаниите, губещи един от най-кратките маршрути между Аляска и Източна Азия, я открива на 2 октомври.<br /> <br /> През 1986 г. СССР, САЩ и Япония създават единна система за следене на движението на авиационния транспорт над северната част на Тихия океан. Освен това е установена пряка връзка между диспечерските служби на трите страни.<br /> <br /> ИКАО провежда първото си разследване веднага след произшествието. Второто стартира след като президентът Борис Елцин в началото на 1993 г. предава копия от всички записи на &rdquo;черните кутии&rdquo; и копия на всички разговори между командните пунктове в Далечният Изток през нощта срещу 1 септември.<br /> <br /> Бордовите самописци показват, че &rdquo;Боингът&rdquo; през цялото време е летял с постоянен магнитен курс 245&deg;, вероятно с включен автопилот. До попадането на ракетата в самолета пилотите са били спокойни и са водели делнични разговори. Нищо не свидетелства, че те са знаели за отклонението на самолета или са видели прехващача Су-15.<br /> <br /> Втората комисия идва до извода, че най-вероятната причина за отклонението по маршрута е неправилното настройване на автопилота на &rdquo;Боинга&rdquo; и след това екипажът не е изпълнявал съответните проверки за уточняване на текущите координати. От това следва, че нарушаването на въздушното пространство не е умишлено. Този извод обаче предполага недостатъчна компетентност или небрежност на южнокорейския екипаж.<br /> <br /> На 7 ноември 1988 г. окръжният съд на окръг Колумбия в САЩ отказва да ограничи горния таван на компенсациите, искани от роднините на американските пътници от авиокомпанията Korean Air. Съдът счита, че съответната конвенция не може да бъде приложена, тъй като в действията на пилотите са налице признаци за съзнателно пренебрегване на задълженията им (willful misconduct). Съдът указва, че след инцидента с южнокорейския &rdquo;Боинг&rdquo; през 1978 г. пилотите на компанията трябвало да се запознаят с методите на действие на съветските прехващачи.<br /> <br /> <strong>Алтернативни версии</strong><br /> <br /> Алтернативна версия може да бъде прочетена на линка en:Korean Air Lines Flight 007 alternative theories<br /> <br /> На линка https://www.airforce.ru/history/kal007/ може да бъде намерена в превод на руски книгата &bdquo;Сахалинский инцидент. Истинная миссия рейса KAL 007&rdquo; от Мишел Брюн.<br /> <br /> Брюн твърди, че на 1 септември 1983 г. въздушното пространство на СССР са нарушили и са свалени от съветската ПВО минимум девет самолета. Там се твърди, че южнокорейският Боинг-747 от рейс KAL 007 всъщност е свален много по-южно от точката, призната в официалната версия (примерно с около 400 мили или 640 км.), тоест над територията на Япония и то не от съветските ВВС.<br /> <br /> Като обосновка се сочи фактът, че при издирвателните работи около остров Монерон не е намерен нито един труп на пътник, вдигнат е обаче стабилизатор на свръхзвуков самолет.<br /> <br /> Авторът твърди, че отломките не могат да бъдат отнесени на юг, тъй като в тази местност има постоянно течение от юг на север. Едновременно с това Брюн твърди, че многократно е намирал парчета от материал с клетчата структура (от която е изработена обшивката на &rdquo;Боинга&rdquo;) в зоната на прибоя в рибарските села в околностите на Ниигата.<br /> <br /> Също така се твърди, че &rdquo;сваленият Боинг&rdquo; е влизал във връзка с Ниигата 50 мин. с`лед своята гибел от ракетите на Г. Осипович, след което той действително изчезнал. В района на Ниигата, според твърдения не Брюн, са намерени отломки от американска ракета.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />