На 2 февруари 1974 г. извършва първия си полет американският многоцелеви изтребител Ф-16 Fighting Falcon (Боен сокол) за завоюване на въздушно превъзходство. Произведен е от Дженерал Дайнамикс и влиза в експлоатация на 17 август 1978 г.
<strong>Производство</strong><br /> <br /> В началото на 1970-те години ВВС на САЩ обявяват конкурс за нов реактивен изтребител (LWPF &ndash; Light Weight Fighter Program), който да допълни бойните възможности на тежкия F-15 Eagle.<br /> <br /> Първият изпитателен полет на прототипа Модел GD401, обозначен от ВВС на САЩ като YF-16, е осъществен инцидентно на 20 януари 1974 г. При пробно засилване по пистата прототипът неочаквано се оказва във въздуха и на изпитателя Фил Арчър не му остава друго освен да изпълни полет по кръга над летището и след 6 непредвидени минути полет да се приземи благополучно. Първият &bdquo;официален&rdquo; полет обаче става на 2 февруари.<br /> <br /> Ha 9 май същата година излита и прототипът (YF-17) - бъдещият F/A-18 Hornet на участващата в конкурса фирма Нортроп.<br /> <br /> След около година целеви изпитателни полети в началото на 1975 г. Дженерал Дайнамикс получава одобрение и договор за развитие на проекта до серийно производство. Първият предсериен Ф-16 излита на 8 декември 1976 г. Серийното производство на самолета започва чак през 1978 г.<br /> <br /> Модификациите с допълнително радиооборудване и специализирана навигационна система допринасят за отлично прехващане, координация и водене на огън по наземно разположени цели, без значение от метеорологичните условия. В такова изпълнение самолетът е добър изтребител-бомбардировач, но това е постигнато с компромис относно маневреността, тъй като допълнителното оборудване увеличава общото тегло на самолета.<br /> <br /> Ф-16 е приет на въоръжение в 24 страни, като в 19 от тях е основен тактически изтребител. Сега над 4000 самолета от този тип са на активна служба по света. Някои от модификациите на F-16 (С и D) са произвеждани по лиценз в Турция (заводите на TAI) и Южна Корея (от корпорацията &quot;Самсунг&quot;). Предвиденото спиране на производството му, вече от Lockheed Martin (Локхийд Мартин), няколкократно е отлагано поради постъпили заявки за покупки.<br /> <br /> Една от основните слабости на Ф-16 е разположеният въздухозаборник ниско под тялото. Това налага преди излитане старателно почистване на пистата и от най-дребните камъчета, за да не разбият компресора на двигателя. Поради тази причина бившият шеф на Генщаба ген. Никола Колев наричаше Ф-16 &bdquo;най-скъпата прахосмукачка в света&rdquo;.<br /> <br /> Първоначалните модификации (F-16A/B) струват по 14,6 млн.$, но впоследствие след модернизирането цената достига 60 млн. долара.<br /> <br /> <strong>Бойно използване</strong><br /> <br /> Първото бойно кръщение на Ф-16 се провежда, когато Израел с 8 машини бомбардира иракската ядрена централа &bdquo;Озирак&rdquo; на 7 юни 1981 г., ескортирани от 6 изтребителя Ф-15. Самолетите прелитат 1100 км над Йордания и Саудитска Арабия, бомбардират и разрушават &quot;Озирак&quot; и се връщат безпроблемно в базата си. При атаката загиват 10 иракски войници и един френски изследовател.<br /> <br /> В Ливан Ф-16 е ползван срещу сирийските военновъздушни сили в яростни въздушни схватки през 1982 г.<br /> <br /> В редовете на коалицията са използвани стотици самолети Ф-16 по време на войната в Кувейт през 1991 г.<br /> <br /> По време на войните в бивша Югославия през 90-те години на 20 век самолетите Ф-16 на коалицията извършват многобройни разузнавателни мисии и рейдове в Босна и Херцеговина. По-масово самолетът е използван в Косово по време на войната през 1999 г., където Ф-16 свалят няколко МиГ-29 на югославската армия.<br /> <br /> В Афганистан Ф-16 се използва от края на 2001 г. в редовете на американците и впоследствие от холандския контингенти.<br /> <br /> От 2003 г. Ф-16 се използва и от коалицията в Ирак.<br /> <br /> <strong>Серийни модели</strong><br /> <br /> F-16A (едноместен) и F-16B (двуместен) са първоначално произвежданите варианти. Те включват блок версии 1, 5, 10 и 20. Блок 15 е първата значителна промяна, включваща по-големи хоризонтални стабилизатори.<br /> F-16C (едноместен) и F-16D (двуместен) са следващите варианти, като тяхната продукция започва през 1984 г. Първата C/D версия е блок 25, с подобрена авионика и радар, включващ поразяване на целите отвъд пределите на визуалното откриване при всякакви метеорологични условия. Блок 30/32, 40/42, и 50/52 са следващите версии на C/D варианта. Цената на един F-16C/D през 1998 е 18.8 милиона щатски долара.<br /> F-16E (едноместен) и F-16F (двуместен) са по-нови варианти, базирани на F-16C/D блок 50/52. Блок 60 е специално произведен за ВВС на Обединените арабски емирства. Тази блок версия включва подобрения в радарната система тип AESA и авиониката, както и по-мощен двигател.<br /> F-16V - самолет с по-добри характеристики от Block 60. Плановете за обновяване са съобщени от вицепрезидента на Lockheed Martin по време на авиошоу в Сингапур през 2012. Новият вариант ще включва нов AESA радар, нов бордови компютър, подобрения в кокпита и др.<br /> <br /> <strong>Характеристики на Ф-16 и сравнение с МиГ-29 (Fulcrum-F)</strong><br /> <br /> Ф-16 е от един клас със съветските МиГ-29, които също са масово произведени и реализирани по света. Сравнението се прави и по причина, че по време на управлението на ГЕРБ бе сторно всичко възможно да закупим втора ръка Ф-16 от старите версии, но осъвременени, които да заменят нашите МиГ-29.<br /> <br /> <strong>Тип</strong>: Едноместен<br /> <strong>Двигател</strong>: - за двигателите на General Electric: 76.3kN (срещу 107.8 kN при МиГ-29);<br /> - при форсаж за двигателите на General Electric: 127 kN (срещу 162.8 kN при Миг-29).<br /> <strong>Тяговъоръженост</strong>: 1.095 (при 1.13 за МиГ-29)<br /> <strong>Максимална скорост: </strong><br /> - на максимална височина: Mach 2 или 2410 км/ч (срещу Mach 2.35 или 2500 км/ч при МиГ-29)<br /> - при земята (на морското равнище): 1470 км/ч (при 1500 км/ч за МиГ-29)<br /> <strong>Размах на крилото</strong> :9.80 м (при 11.36 м на МиГ-29)<br /> <strong>Височина</strong>: 4.80 м (при 4.73 м при МиГ-29)<br /> <strong>Тегло</strong>(празен): 8921 кг (срещу 10 900 кг при Ми-Г29)<br /> <strong>Максимално тегло при излитане</strong>: 16 875 кг (при нормална излетна маса за МиГ-29 16 800 кг и максимална излетна 21 000 кг)<br /> <strong>Скороподемност</strong>: 254 м/с (срещу 330 м/с при МиГ-29)<br /> <strong>Далечина на полета </strong><br /> - без допълнителни резервоари: 550 км (при 1800 до 2000 км при МиГ-29)<br /> - с допълнителни резервоари: 4220 км (при от 3000 до 6000 км при МиГ-29)<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />