Мика Стоичкова: Не съм виждала баща си отдавна

<em>За вестник &bdquo;ШОУ&rdquo; направи изключение, защото сме такива, каквато твърди, че е и самата тя &ndash; истински! Ето и нейната откровена изповед:</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Мика, хващам те направо от тренировка, задъхана &ndash; как се чувстваш? Даваш ли си реална сметка къде попадна, влизайки в &bdquo;Денсинг старс&rdquo;?</strong><br /> - (смее се) В никакъв случай няма да се оплача за болките, които чувствам, и от умората. Защото в крайна сметка всичко това, което се случва, е безкрайно позитивно за мен. В момента, в който изляза на сцената, ми е толкова готино и вълнуващо, и емоционално, че просто не искам да спра да го правя! Да, трудно е. Бяха ми казали, че е по-лесно&hellip; Явно не е така. Но е голямо вълнението.<br /> <br /> <strong>- Мисля, че са те излъгали от гледна точка на степента на трудност и умората след тренировки! В миналия сезон даже имаше участници, които припадаха, кълчиха си краката и какво ли още не&hellip;</strong><br /> - Аз не съм стигала чак до припадък, но съм пълна със синини! Хвърлям се навсякъде, за каквото и да трябва да се прави, каквито и поддръжки да правим. И падам, въргалям се, ставам, пак го правя и докато не стане - не спираме.<br /> <br /> <strong>- Какво изпита, когато Илиана Раева ти се закани с усмивка и с думите: &bdquo;Тежко ти и горко, ако не показваш това, което очаквам от теб, защото те познавам от малка! Очаквам от теб много. И, ако се наложи, ще си позволя да викна и баща ти в залата!&rdquo;?</strong><br /> - Ами супер, да го викне, тъкмо и аз да го видя, че не съм го виждала отдавна! Какво изпитах... - нормално е да има такива коментари. Със семейството на Илиана се познаваме не отсега. Нормално е да изисква повече от мен. Научена съм да приемам критика, така че няма да се разочаровам или ядосам, ако от журито не ми дадат добра оценка. Напротив &ndash; ще я приема и ще се старая да бъда по-добра. <br /> <br /> <strong>- Критичен ли беше баща ти към теб, когато беше по-малка? Имало ли е например някакви наказания?</strong><br /> - Не, никога. Даже смея да кажа, че със сестра ми никога не сме били наказвани. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Нашето семейство не е нормално </strong></span><br /> <br /> и всички сме приятели. Когато има проблем, сядаме и четиримата на масата, обсъждаме го и търсим разрешаването му. Никога не е имало крясъци или &bdquo;Отивай в стаята, наказан си!&rdquo;. И това държание от моите родители към мен и сестра ми много ни е помогнало да градим хората, които сме днес. <br /> <br /> <strong>- Бяха ли изненадани те от решението ти да участваш в &bdquo;Денсинг старс&rdquo;?</strong><br /> - То всичко се случи много бързо. Защото аз в момента работя за една мексиканска телевизия в Щатите. Иво (актьорът и нейно гадже Иво Аръков - б.а.) си приключва неговите ангажименти тук, в България, аз започнах да снимам това предаване, което предстои да се излъчва по американската телевизия, а дай Боже и в Европа да се излъчи. Имахме един период от 2-3 месеца, подготовката на снимките, на интервютата, които ще правя, Иво да си приключи с неговите ангажименти, и просто видях едно местенце, и си казах: &bdquo;А, защо пък не! Така и така продуцентите от доста време ме канят да участвам в техни формати&rdquo;. И реших спонтанно да участвам, защото имам свободно време сега. Споделих го с нашите, които първоначално се изненадаха, но ми казаха просто да се забавлявам. Така и така имам този малък период, поне докато не започне най-грандиозният ми проект в живота.<br /> <br /> <strong>- Хубаво е, че каза за мексиканската телевизия, защото ако човек трябва да разчита на достоверност от това, което чете във виртуалното пространство, значи да обяви най-грандиозния ти проект, както ти го определи, за пълен провал! Защото това се пише &ndash; че предаването ти в Щатите се е провалило и едва ли не ти затова участваш сега в танцувалното шоу?!</strong><br /> - Важното е, че аз и близките ми хора знаем истината и всички глупости, които се изписаха, изобщо не ни интересуват. Но скоро, скоро предаването ще се види и тези, които са написали тези глупости, ще трябва да си върнат думите, защото ще излезе, че е поредната им лъжа!<br /> <br /> <strong>- Ти имаше рубрика и при Росен Петров &ndash; в bTV. Защо напусна?</strong><br /> - Просто приключих там. Аз си свърших работата там, благодарих на продуцентите, за които работих, и това е &ndash; животът продължава. Аз винаги съм казвала, че не съм дошла в България за постоянно. Обичам да пробвам нови неща. Даде ми се шанса, направих го, благодарих им. Сега работя за една американска телевизия, която ми даде друг шанс.<br /> <strong><br /> - Означава ли това, че когато започнеш активно да работиш в американската телевизия, ще напуснеш България?</strong><br /> - Ами аз цял живот живея&hellip; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>даже и аз не знам къде живея </strong></span><br /> <br /> (усмихва се). Честно казано - да, повечето време със сигурност ще прекарвам там. Но това не означава, че напускам завинаги и никога повече няма да се върна. Благодарение на самолетите мога да се върна, после пак да отида. <br /> <br /> <strong>- Мика, ти доста се подразни неотдавна на новоизлюпената водеща Николета Лозанова за това, че папараците й те следят. Написа гневно, но пълно с директност писмо към нея. Как изобщо се стигна до такъв развой на ситуацията?</strong><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><em><br /> /А ето и дословното писмо, което Мика Стоичкова публикува в своята фейсбук страница: &bdquo;Уважаема госпожо Лозанова тире Божинова тире Еламеритни, с риск да не оцелея след сблъсъка с вашата ценностна система и с вашите тъжни представи за реалност, искам да Ви кажа няколко думи. Виждам, че сте потънала до уши в мисията си да извисите духовното равнище на нацията ни, виждам и че нацията ни много не се дърпа на това душевно изнасилване. Виждам и папараците Ви пред моя дом всеки ден. Не разбирам обаче защо трябва да съм тема на вашето &ldquo;Two thousand and late&rdquo; предаване? Нито съм &bdquo;звезда&rdquo;, нито пък съм звезда. Доста ми е смешно, като навън видя папараци, развълнувани от това, че ходя по тротоар. Доста ще е смешно и като го излъчите. Но пък няма да се различава много от останалите ви &bdquo;папарашки&ldquo; видеа от типа на &ndash; &bdquo;Човек се качва в кола&rdquo;, &bdquo;Човек говори по телефон&rdquo;, &bdquo;Човек стои и мисли&rdquo;. Мисля, че е време фотографите Ви да се преместят на друг тротоар. В България е пълно със звезди, които работят по тротоарите, подсвиркват и махат палаво на минувачите. По-добре е в познати води да се плува.&rdquo;/</em></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"><em><br /> </em></span><br /> - Стана ми наистина много смешно, че има такъв интерес към това как човек говори по телефона, как човек се качва в колата, как човек седи и си мисли нещо&hellip; такива глупости! Реших да напиша писмото, защото лично аз не се смятам за известен човек. Просто за мен разликата е много голяма &ndash; може хората да те познават, защото си спал с еди-кой си, правил си еди-какви си неща, събличал си се по някакви списания &ndash; хората ще те знаят с ей такива неща. А за мен известен човек е човек, който е направил нещо за държавата. Човек, който е постигнал нещо, който е печелил награди, който го знаят по цял свят! Аз самата не се смятам за такъв човек. Така че за мен това, че ме снимат как вървя по улицата и след това си измислят разни истории, защото, доколкото разбирам коментарите на тези кадри, са доста елементарни и примитивни (усмихва се). Не е допустимо! Не е допустимо да снимат мен или моя дом, къде живея! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Това е много грозно!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Даже в пристъпа си на емоция завършваш писмото си с това, че е по-добре папараците й да се преместят на друг тротоар, &bdquo;...където се подсвирква и се маха палаво на минувачи, защото в познати води се плува по-добре&rdquo; - а това си е недвусмислен пренос към магистралата и най-древната професия, която се практикува от някои там!&hellip;</strong><br /> - (усмихва се) Ами&hellip; емоционален човек съм. Какво да кажа&hellip; Така го почувствах просто. Това е.<br /> <br /> <strong>- Имаше ли реакция от Николета Лозанова към теб?</strong><br /> - Не знам и изобщо не ме вълнува даже. Не знам, но с такива глупости се сблъсквам всеки ден, че просто е нереално!<br /> <br /> <strong>- Доколко определящ е фактът, че баща ти е популярна личност в България, а и по света? На това, че може би някои винаги ще гледат на теб като на &bdquo;дъщерята на Христо Стоичков&rdquo;, не като на индивидуална личност&hellip;</strong><br /> - Нямам изобщо такива притеснения! И това също ми се случва само в България. Работила съм на много добри места &ndash; и предаване съм водила в Испания, и никога не са ме определяли така: Ето я дъщерята на Христо Стоичков, леле Боже, трябва да гледаме какво прави, къде ще сгреши най-вече и т.н. Това си е чисто български манталитет! Чисто българска му работа! Тук това го правят чисто от злоба или от завист! И е много тъжно, че говоря по този начин. Аз много мразя да говоря така, ужас&hellip; Но е така. Осъзнах, че е така. <br /> <br /> <strong>- Някои българи наистина биха отвърнали така &ndash; ами да, точно защото е негова дъщеря, затова й се отварят така лесно вратите&hellip;</strong><br /> - Във визитката на &bdquo;Денсинг старс&rdquo; казах нещо, което е много голяма истина: Да, за щастие съм се родила в това семейство! Не съм го избрала аз. Просто Господ така го е решил. Вратите за мен винаги са били отворени, да, обаче, тук в България не знам как е, но навсякъде по света, независимо кой си, как се казваш, каква ти е работата или тази на баща ти, ако ти самият не си вършиш работата, вратата знаеш ли как бързо се затваря. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>В лицето ти се затваря! </strong></span><br /> <br /> <strong>- Какво тогава е успяло да те кали така, че да разчиташ предимно на себе си в моментите, за да не ти се затръшва вратата в лицето?</strong><br /> - За щастие моите трудности не са били толкова сериозни до момента. Може би фактът, че винаги съм знаела, винаги съм успявала да усетя хората само с един поглед. Дали защото съм се срещнала със стотици хора през целия ми живот, живяла съм на много места, запозната съм с различни религии, култури, хора... - и това ме е направило един доста предпазлив човек. Не се давам лесно. Не споделям лесно. Не допускам много хора до себе си лесно.<br /> <br /> <strong>- Имала ли си загуби някога във всеки смисъл на думата?</strong><br /> - Може би да&hellip; През годините всичките различни училища, в които съм учила, съм се запознавала с такива страхотни деца, просто нямам думи! И вече като се преместим на друго място, става лошо - губиш ги. И може би с децата, с които съм учила &ndash; в Италия и в Щатите &ndash; тях съм загубила и те вече не са ми толкова близки. <br /> <br /> <strong>- Имаш ли страхове от нещо?</strong><br /> - Страхове&hellip; всеки има, колкото и да казва, че не е така. Може би един от най-големите ми страхове е този да не би да не успея. <br /> <br /> <strong>- Ходиш ли на мачове в България? Родният футбол доста погрозня, меко казано&hellip;</strong><br /> - Не, не. Последните мачове, на които присъствах, бяха когато баща ми беше треньор на &bdquo;Литекс&rdquo;. Не съм ходила след това. И да ти кажа откровено &ndash; наистина не ме вълнува българският футбол, защото за жалост&hellip; ще го кажа с риск да имам много негативни коментари, но <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не го виждам чист!</strong></span><br /> <br /> И аз нещо, когато не го виждам чисто, за какво да го гледам?! За какво да гледам една лъжа?! Всички тези момчета, които познавам и знам колко много влагат&hellip; просто не виждам светлинка в тунела, че това ще се оправи скоро!<br /> <br /> <strong>- Изглеждаш много влюбена в актьора Иво Аръков, въпреки че до един момент това помежду ви изглеждаше повече като закачка, не като любов. От колко време сте заедно?</strong><br /> - Ами вече повече от половин година. Истината е, че го чувствам като човек, с когото искам да бъда. Спокойствието, което Иво ми дава, енергията, която си предаваме един на друг, креативността, начин на живот и диалог, който водим, са много позитивни и за двама ни. <br /> <br /> Наскоро даже казах, че не очаквах в България да срещна такъв човек. За съжаление нашето обкръжение е доста фалшиво, но аз успях да намеря и да се запозная с човек като Иво. И със сигурност бих искала да си го запазя завинаги, защото има прекрасна душа и е страхотен човек!<br /> <br /> <strong>- Какво точно те спечели в него?</strong><br /> - Беше искрен. Беше истински. Не се правеше на това, което не е. Показа си истинската същност. Показа ми много неща. Аз съм човек, който живее с краката на земята. Не позволявам да се държа по такъв начин, че да гледам хората отвисоко, понеже &bdquo;аз съм дъщерята на Стоичков&rdquo;. Не! Никой не е по-добър от другия.<br /> <br /> <strong>- Добре, но когато заминеш скоро за Америка, Иво ще те последва ли?</strong><br /> - Той имаше някакви срещи по празниците там &ndash; с хора, които имат желание да работят с него. В момента си приключва ангажиментите тук, в България, а горе-долу по същото време и аз ще приключа с участието си в &bdquo;Денсинг старс&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И заминаваме &ndash; <br /> </strong></span><br /> аз да продължа с предаването си по мексиканската телевизия, а той - да си работи в неговата област.<br /> <br /> <strong>- Баща ти одобри ли избора ти? Знаем, че женските татковци са много ревниви в това отношение, и с право!</strong><br /> - (смее се) Така е, обаче в моя случай даже е обратното. Баща ми винаги е одобрявал моите приятели и приятелки. Никога не е имал лош коментар за абсолютно никого. В момента, в който се наложи да го запозная с Иво, всъщност се получи много смешно, защото и двамата суперусмихнато си започнаха един диалог, който продължи доста дълго. Харесаха се веднага.<br /> <br /> Всяко едно момиче би искала баща й да приеме приятеля й, а в нашия случай дори не остана време да го мислим, случи се напълно естествено и хубаво.<br /> <br /> <strong>- Ще спечелиш ли &bdquo;Денсинг старс&rdquo;? Какво ти подсказва интуицията?</strong><br /> - Моят спортен дух няма как да ме накара да спра да вярвам в себе си! Вярвам и във възможностите си, и в моя партньор Тодор, който е страхотен. Той е по-млад от мен, обаче е много строг, много амбициозен, страхотен професионалист. Много добре се разбираме и мисля, че имаме потенциал да стигнем до финала. Обаче пак казвам &ndash; за мен това не е някакво състезание на живот и смърт. Да, ще се боря да спечеля, но няма да е на всяка цена, злобно, няма да бия никого, както наскоро бяха написали за Радост Драганова. Така че &ndash; ако спечеля &ndash; страхотно! Ако не спечеля &ndash; пак страхотно! Ще се радвам и в двата случая!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />