Треска за 3,6 тона злато край Седефче

По време на възродителния процес в Турция се изселили половината, следващата вълна пък се насочила към Белгия. В Седефче допреди петнайсетина години над 40 семейства гледали тютюн, работа давал и шивашки цех. &quot;Тютюнът окончателно умря, не остана кой да го гледа&quot;, допълва кметът.<br /> <br /> Миналия вторник в залата на община Момчилград &quot;ГОРУБСО-Кърджали&quot; АД представи публично Доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) за откриване на открита златна мина край Седефче, разположена между Момчилград и Крумовград. Находището, което &quot;крие&quot; 3,6 тона злато, се намира съвсем близо до някогашните мини &quot;Звездел&quot; и &quot;Пчелояд&quot;. ГОРУБСО започва добива там в края на 60-те и миньори от цялата страна се стичат към Източните Родопи. <br /> <br /> Оловно-цинковият рудник &quot;Пчелояд&quot; е открит от промишления министър Тодор Божилов през 1982 г. В него&nbsp;830 души на три смени копаят руда&nbsp;ГОРУБСО държи общежития в Момчилград и ведомствен стол, а рудокопачите са сред най-добре платените и уважавани професии у нас по времето на соца. &quot;Даваха надница между 16 и 27 лв. или месечно над 500 лв. Отделно имаше надбавки за вреден труд, силикозни и други. Когато вземахме заплати, отивахме да празнуваме в Момчилград. Келнерите опразваха трите кръчми - &quot;Осетия&quot;, &quot;България&quot; и &quot;Воденицата&quot;, и цяла нощ летяха пачки във въздуха&quot;, спомня си Юмер, миньор с 37-годишен стаж. Заедно с колегата му Метин вече 10 г. сондират находището край Седефче. Пробили са точно 466 сондажа на дълбочина 150-200 м по баирите между селата Седефче, Конче и Ралица.<br /> <br /> В края на 80-те рудокопачите рязко намаляват - първо, заради изселническата вълна, а впоследствие и заради трусовете през 90-те - стачки и намаляване на добива. В края на 90-те &quot;ГОРУБСО-Кърджали&quot; е приватизирано от работническо-мениджърско дружество и през 2004 г. рудник &quot;Пчелояд&quot; е затворен. &quot;Находището се изчерпа&quot;, посочи причината зам. изпълнителният директор на компанията Димитър Лазаров. Днес ГОРУБСО експлоатира златната мина Чала край Хасковските минерални бани, в която работят 210 миньори, и флотационната фабрика в центъра на Кърджали. <br /> <br /> Минната компания и общината водиха тежки дела заради цианидната инсталация на ГОРУБСО. &quot;Съдебните процеси са минало, днес нямаме проблеми с общината&quot;, отбеляза Лазаров. Рудникът край Седефче&nbsp;ще открие 50 работни места&nbsp;от които 20 за миньори и 10 за охранители.&nbsp;Пред две седмици изпълнителният директор на компанията инж. Живка Ковачева проведе среща с кметовете на близките села и общината, вследствие на което се наложи да бъде преработен проектът. Например в ДОВОС-а беше пропуснат водопроводът на село Конче, което минава под находището. Впоследствие той беше заснет и описан в доклада. Ковачева обеща, че ГОРУБСО ще заплати изграждането на заобиколен водопровод към селото. Компанията се отказа от взривовете в участък &quot;Южен&quot;, който се намира на стотина метра от махала Снегово. Там рудата ще се копае с багери и ще бъде вдигната шумоизолираща стена.<br /> <br /> Кметът на другото близко село Конче - Сабахатин Кадир, не скри тревогите си от мощните експлозии, заложени в проекта. По план трябва да се гърмят 66 т експлозиви годишно, за които експертите, подготвили ОВОС-а, гарантират, че ще са безвредни. &quot;Предвидили сме максимум един взрив на месец, но ако се вдига прекалено много шум, ще ги правим на по-чести интервали и с по-малка мощност - например веднъж седмично&quot;, обеща инж. Живка Ковачева.<br /> <br /> Най-остри възражения срещу мината изложи Хасан Пашалъ, бивш директор на училището в Седефче. Той изрази тревога от газовите и праховите емисии при взривовете, тъй като нивите и къщите на махала Пашаллар са на стотина метра от находището. Учителят не скри и недоволството си, че сондажите през 90-те години са пресушили няколко чешми в селото.&nbsp;&quot;Тогава е сондирала фирмата &quot;Геоложко проучване&quot; - Асеновград, ние нямаме нищо общо с тези поражения&quot;, заяви Ковачева. Тя се ангажира да сключи меморандум с община Момчилград и да изпълни всички техни претенции. ГОРУБСО вече ремонтира участък от пътя в Седефче по искане на кмета.<br /> <br /> В махала Снегово живеят роми мюсюлмани, които се самоопределят като турци. 25-те фамилии не притежават земя и ходят да обработват ниви на чорбаджии в Свиленградско. Шенол е бивш миньор и няма търпение рудникът да отвори врати. &quot;Мога да буря (пробивам с пистолет) скалата, умея и да взривявам. Със сигурност ще имат нужда от хора като мен&quot;, надява се той. Зетят на Шенов - Неджатин Местан, е намерил смъртта си в рудник Пчелояд. Премазала го 10-тонна машина през 2000 г. Вдовицата му Назми заяви, че ГОРУБСО са плащали обезщетение, докато децата им навършили 18 години, и след това спрели. Някои от жителите на махалата обаче се притесняват, че вторият участък - &quot;Южен&quot;, ще бъде съвсем близо до техните къщи и разчитат на обещанията да няма взривове и да се вдигне шумоизолираща стена.<br /> <br /> Някои от местните хора подкрепят рудодобива с две ръце, особено онези, които имат земи под находището и очакват&nbsp;да получат за тях прилични суми.&nbsp;Общината също разчита на изгодни сделка за общинските земи в находището. Кметът на Конче Сабахатин Кадир обаче е настроен скептично към златодобива. Според него старият рудник &quot;Звездел&quot; е отровил трайно река Коджадере, която продължава да тече мътна и киселинна, без никой да носи отговорност. Мината е била експлоатирана последователно от &quot;Геоложко проучване&quot;-Асеновград&quot;, ОЦК-Кърджали и после от ГОРУБСО, а накрая се е оказала ничия собственост. Сега никой не носи отговорност за замърсяванията освен &quot;държавата&quot;. Кадир допълва, че повечето от подземните миньори са починали рано от силикоза и белодробни болести. <br /> <br /> На по-различно мнение е кметът на Седефче Селим Мехмед. &quot;Баща ми е на 83 г. и е здрав като канара. Бил е 17 г. майстор в мината - пръв на забоя най-отпред, той буреше скалите&quot;, казва той. По думите му, силикозата е покосявала първите поколения миньори в Родопите. &quot;Те буреха на сухо с пистолет, използващ въздух под налягане. Вдишваха прахоляка и заболяха от силикоза. После обаче въведоха пистолетите с водна струя за бурене и болестите престанаха&quot;, подчертава Мехмед. Кметът на Седефче смята, че рудникът няма да цапа природата и да вреди на хората и поминъка. /БЛИЦ<br />