№1 в света сме по износ на слънчоглед

Най-голяма част от българския слънчоглед заминава за Холандия, Турция, Франция и Португалия. Най-добри цени пък постигаме в Германия и Великобритания. С изключение на тях двете българският слънчоглед се продава по около 530-580 долара/тон, което е близо до средните цени на конкурентите ни - 600 долара/тон, показват пък данните на Българската стопанска камара. Печелим пазарни позиции в почти всички страни, като губим само в Турция и Румъния.<br /> <br /> Ръстът в износа на слънчоглед през 2013 г. спрямо 2012 г. е 46%, а усреднено за периода 2009-2013 г. - 21%, сочи още статистиката. България държи дял от 17,8% от световния износ на слънчоглед.<br /> <br /> Годишно у нас се засяват 7-8 млн. дка със слънчоглед. Реколтата ни за миналата година е около 1,4 млн. тона. Над 2/3 от нея заминават за чужбина като семе, а останалото се преработва от българските маслари. Слънчогледът е втората по значимост земеделска култура у нас след пшеницата, която заема около 12 млн. дка.<br /> <br /> Достигнали сме максимума на площите със слънчоглед, дори в следващите години площите трябва леко да спаднат, за да имаме един &ldquo;здравословен&rdquo; баланс на културите, коментира Ангел Вукодинов, зам.-шеф на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Увеличението на слънчогледа се получило, след като някои фермери се отказаха от рапицата и вместо традиционните 3 млн. дка са засели наполовина, а другите 1,5 млн. дка отишли за слънчоглед.<br /> <br /> Тази година очакваме добра реколта от слънчоглед въпреки капризите на времето, заяви Вукодинов.<br /> <br /> Най-вероятно количествата дори ще минат миналогодишните и ще са поне 1,5 млн. тона.<br /> <br /> Заради дъждовете се е увеличила себестойността, защото се наложили повече пръскания. За последните 10 години реколтата от слънчоглед в България се е удвоила.<br /> <br /> Например през 2003 г. е била едва 788 763 тона. Според агроспециалистите увеличението не е само заради по-големите площи, но и заради по-високите добиви.<br /> <br /> В последните години в България се вкарали нови технологии на световните лидери в земеделието. Така ако през 2003 г. средният добив от декар слънчоглед е бил 120 кг, то през 2010 г. вече е достигнал до 210,5 кг/дка.<br /> <br /> Износът на жито също продължава да чупи рекорди и бележи стабилен ръст от 33% за периода 2009-2013 г., показва агростатистиката. България се е изкачила с едно място нагоре и е на 11-о място в света по износ на пшеница, като всички държави преди нас имат поне 3-4 пъти по-голяма територия, пише в анализа на стопанската камара.<br /> <br /> Водещи пазари за българското жито са Испания с 23%, Румъния - с 11%, Либия, Италия, Гърция и Сирия. Най-добри цени обаче постигаме в арабските страни - ОАЕ, Ливан и Египет - средно около 320-330 долара/тон.<br /> <br /> До тази година сред водещите експортни стоки не е попадала царевицата. Ръстът на износа обаче са внушителните 125 на сто за миналата година, а средно за 2009-2013 г. - 42%, при увеличение на световния внос за същия период от само 17 на сто. По износ на царевица вече също сме на 11-о място в света. Пазарите ни са диверсифицирани - повечето страни от ЕС и държавите от Средиземно море.<br /> <br /> Над 50% от пшеницата ще е с добро качество, показват предварителните данни за реколтата на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Затова и щяло да има предостатъчно хубаво жито за хляб.<br /> <br /> Количеството пшеница обаче ще е по-малко от миналата година, някъде малко над 4 млн. т, каза Ангел Вукодинов от асоциацията на зърнопроизводителите. На много места жътвата е изостанала заради валежите. Най-зле били фермерите в Северозападна България, където дъждовете не спирали. Там количеството е 50% от миналогодишното.<br /> <br /> На много места след бурите има и сериозно полягане на класовете. Жътвата на тези площи ставала много бавно, с 3-4 пъти по-ниска скорост от обичайната.<br /> <br /> Годишно за хляб трябват 1,1-1,2 млн. тона пшеница. Заедно с фуража вътрешното потребление е около 2 млн. тона.<br /> <br /> 27-28 млн. дка са площите със земеделски култури у нас. Половината са със зърнени култури - пшеница, ечемик, тритикале, ръж. Традиционно в България около 5 млн. дка е царевицата и 7-8 млн. дка - слънчогледът. Около половин милион декара има със соя и люцерна, а 3 млн. дка е рапицата.<br /> <br />