Писменият език, който Кирил и Методий са започнали да разпространяват от Македония, е трябвало да помогне на Византия в защитата й от българите, които нападат границите й. Този език, който се е развивал с хилядолетия, и неговата писменост, са се разпространили след всички православни славяни, а в Охрид е създаден славянски Ерусалим – книжовен и културен център, който по-късно съхранява македонската идентичност през дългото османско владичество. Това твърди академик Блаже Ристовски, лингвист и историк и главен редактор на Македонска енциклопедия в интервю за македонския “Дневник”.
“Както и всички народи, и македонският народ се е създавал с хилядолетия и е включил в себе си различни ентокултурни компоненти. Доскоро се говореше, че ние сме славяни, нашият език е славянски и неговите корени трябва да търсим най-далеч през 6 век. А аз, за съжаление, не знам докъде назад стигат моите корени и корените на моя език. Историята формулира и дефинира македонския като славянски език. Вярно е, че в него има много компоненти, както впрочем и в останалите съвременни езици, от различни народи и племена и всички, които са идвали, са минавали или са оставали по тези земи, но се е диференцирал един стар славянски диалект, който Кирил и Методий са взели от своята среда, от Солунско, и са създали един писмен език, който нарекли славянски. Този език е бил създаден за нуждите на самата Византия и по искане на Византия. Не мисля, че и преди това е имало славянско писмо в Македония, защото пратеникът на моравския княз Ростислав е казал на византийския император Михаил ІІІ, че в Македония има такива учители, каквито са им нужни, за да могат да се преборят с франките и латинството”, казва Ристовски. Запитан защо е създаден писменият език на Кирил и Методий, той продължава: “Тъй като по онова време българската държава е имала договор за защита с франките за борба срещу Византия, тя сключва такъв договор с Моравското княжество, за да може да се защити от нападенията на българите, които започнали да проникват в Македония. Всъщност създаването на първия славянски писмен език въз основа на солунското наречие в основата си представлява антибългарски акт на Византия. По-късно, когато се създава литература, голяма писменост, този език става културно оръжие на славяните в защита на славянската идентичност и интегритет. Тъй като славянският език е признат от Рим, от папата, той става четвъртият официален език на Църквата, следователно и на държавата”, твърди Ристовски.
На въпроса “При някои от съседите съществуват твърдения, че македонският е само диалект на някой от съседните славянски език”, Ристовски казва: “Как може да бъде диалект например на българския! Когато се е създавал старославянският писмен език Македония не е имала никакви допирни точки с България, която в продължение на около два века е била друга, неприятелска държава. Самият Методий като стратег е защитавал границите точно от българите. Как може да се говори за общ корен, ако се знае, че в България са отишли част от славяните от клона на антите, а в Македония главно от склавините /славяните/, които сами по себе си са различни”, твърди той. “Какво сходство, след като в Македония е имало християнска славянско-византийска култура, а там е имало поганска славянско-протобългарска култура и цивилизация. Това е голямо различие”, твърди Ристовски.
Като че коментар е излишен, може би само да кажем, че това е нагледен пример за пълно изкривяване и изопачаване на историята. /БЛИЦ