Руският президент Владимир Путин е казвал, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на XX век. Той гледа на Запада като на виновник и заплаха за визията на Москва за възстановяване на руското господство над бившите страни на Съветския съюз, ако е необходимо и със сила. Руската военна операция срещу Грузия от 2008 г., окупацията на Крим през 2014 г. и продължаващите военни действия в Украйна отразяват тази визия. Това коментира във в. „Вашингтон таймс”, цитиран от БГНЕС, Кийт Б. Пейн. Той е президент на Националния институт по публична политика, Вашингтон, и е бивш заместник-министър на отбраната на САЩ.
Русия очевидно сложи ядрените си сили в повишена готовност по време на военните си операции срещу Грузия и президентът Путин смяташе да направи това отново през 2014 година. Русия модернизира конвенционалните си въоръжени сили в продължение вече на десетилетие и се стреми да предотврати всяко възможно колективно защитно западно противопоставяне като заплашва с ограничен първи ядрен удар. <br /> <br /> Руски военни говорят само за превантивно разполагане на ядрени оръжия при конвенционална война и Москва често отправя директни ядрени заплахи към американските съюзници и партньори. Руските заплахи за първи ядрен удар всъщност осигуряват прикритие на военните акции на Москва, които разрушават решението след Студената война и утвърдените европейски граници. Принудителната употреба на ядрени оръжия заради Русия е една нова реалност, по-опасна от Студената война. <br /> <br /> Ако руското планиране следва тази обявена стратегия за първи ядрен удар, тогава политиката на сдържане на САЩ и НАТО вече се проваля из основи, и последиците от този провал може да бъдат катастрофални. <br /> <br /> Според съобщенията Русия произвежда специализирани, с малка поразяваща мощ ядрени оръжия, за да направи реални своите заплахи за първи ядрен удар. През декември 2002 г. Виктор Михайлов, тогава директор на руската лаборатория за ядрени оръжия &bdquo;Саров&rdquo;, съобщи, че се върши значителна работа, за да бъде създаден &quot;ядрен скалпел&quot;, способен &quot;хирургически&quot; да унищожава локални военни цели. <br /> <br /> По думите на Михайлов оръжия с ниски разходи могат да се използват в случай на мащабен конвенционален конфликт. Такива възможности са дестабилизиращи, когато са създадени за поддръжката на териториално разширение и стратегията на ядрената принуда. <br /> <br /> Обиграната пропаганда на Москва допълва тази стратегия. Тя злослови по адрес на САЩ и НАТО с това, което може да бъде описано само като повторение на големи лъжи. Руският експерт в областта на отбраната Алексей Арбатов е наблюдавал, че руските отбранителна и външна политики сега се основават на консенсусна вяра в Москва, включително и на идеята, че САЩ използват продемократичната опозиция вътре Русия, за да подрият режима на Путин, и че САЩ със свои съюзници могат във всеки момент да нахлуят за завладяване природните богатства на Русия. <br /> <br /> Известният руски журналист Александър Голц с право нарича такива мнения опасна и самоиндуцирана &quot;параноя&quot;. Голямата стратегия на Русия също така включва всеобхватни програми за ядрена модернизация и отбранителна подготовка за ядрена война, повечето от които предхождат новоизлюпените програми за ядрена модернизация на администрацията на Обама. <br /> <br /> Тези способности са дестабилизиращи, когато са разработени, за да унищожат установения международен ред чрез стратегия на ядрената принуда. Независимо от това, начините на възприемане в САЩ остават разделени по отношение по отношение на Русия и съответните западни политики в този момент. Някои твърдят, че Русия не представлява сериозна заплаха и че твърдата реакция на САЩ ще служи само за да провокира Русия. <br /> <br /> Високопоставени американски цивилни и военни лидери, обаче, вече не се съмняват, че Русия е &quot;антагонист&quot;, който представлява &quot;много, много значителна заплаха&quot;, както и че липсата на стабилна реакция на САЩ ще предизвика по-нататъшна руска агресивност. Ключовият въпрос е, какъв трябва да бъде отговорът?<br /> <br /> Първо, трябва да признаем, че оптимистичните очаквания за Русия след Студената война не отразяват действителността, съответно коригират политиките в САЩ. Многобройните уверени претенции, че сериозна военна криза и евентуален конфликт с Русия бяха нещо от миналото, са доказали, че са фалшиви, тъй като има планирано предположение на САЩ, че Русия ще се съобрази с договорите за контрол на оръжията. <br /> <br /> Второ, трябва да реинвестираме в разузнавателни възможности, за да разберем по-добре днешна Русия, включително развитието в нейната ядрена област. Ген. Филип Бредлав, командващ обединените сили в Европа, наскоро каза, че след като в продължение на две десетилетия на Русия е било гледано като на потенциален съюзник, сега разузнавателната общност трябва да се пренастрои, защото &quot;Сега виждаме, че, може би, не разполагаме с партньора, който си мислехме, че сме имали&quot;. Разузнавателната общност на САЩ, според сведенията, е до голяма степен лишена от способността да разбере руската политика в областта на ядрените оръжия, програмите и военното планиране. Това е опасен и дори дестабилизиращ дефицит. Ако ние се надяваме ефективно да възпираме, интелектуалните ресурси, необходими за разбиране на противниците, трябва да се изградят отново. <br /> <br /> Трето, декларативните политики на Запада трябва да са ясни и координирани, за да помогнат да сме сигурни, че Путин разбира, че всяка употреба на ядрено оръжие срещу нас или наши съюзници ще бъде най-лошата от всички възможни опции за Москва. Четвърто, ние трябва да установим наново доверието във възможностите на САЩ за възпиране на опасностите и червените линии, особено срещу руския първи ядрен удар. Ядрените възможности на САЩ и НАТО трябва да помогнат да се отрече очевидната увереност на Москва, че Западът ще бъде принуден да отстъпи, след като руснаците първи използват ядрено оръжие. Тази празнина в способностите на САЩ по сдържане трябва да бъде запълнена. Модернизиране на ядрено оръжие на САЩ за сдържане най-вероятно ще помогне в това отношение, поради което са критични обявените програми на администрацията на Обама за възстановяване на ядрените сили на САЩ след десетилетия на движение по инерция и намаляване. <br /> <br /> Всяка републиканската и демократическа администрация в продължение на пет десетилетия в крайна сметка отхвърляше все по-малкото сдържане от страна на САЩ чрез ядрено оръжие, препоръчвано от антиядрени активисти в полза на по-надеждно американско възпиране с разнообразни възможности. <br /> <br /> &nbsp;В заключение, за да убеди нашите нервни съюзници, волята и конвенционалните способности на НАТО трябва да са достатъчно единни и силни, за да оспорят твърдението на Путин, че руските войски биха могли да бъдат в пет столици на НАТО в рамките на два дни. Това е трудна задача, но предвид ревизионистката външна политика на Москва и ядрените заплахи, приемането на разединението в НАТО и конвенционалните слабости са силно провокативни и дестабилизиращи. <br /> <br /> Ние не може да се намираме, макар и метафорично, отново в 1983 г. , но много от сегашните прилики с опасните времена са тревожни. Ядрени политиките на САЩ и способности на НАТО сега трябва да се противопоставят на съвременните реалности, особено включително на дестабилизиращата ядрена стратегия на Москва. <br /> <br /> <strong>Източник: <a href="https://Прочети още на: https://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4405075/" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);">БГНЕС&nbsp;</span></a></strong><br />