На този ден: През 1945 г. започва Ялтенската конференция на „тримата големи”

<strong>Конференцията</strong><br /> <br /> При планиране и организиране на конференцията Сталин набляга на това, че докторите му не му позволяват дълги пътувания и отказва предложението на Рузвелт срещата да се състои някъде в Средиземноморието. Вместо това той предлага среща в черноморския курорт Ялта на Кримския полуостров.<br /> <br /> Ялтенската е втората от трите военновременни конференции между &bdquo;тримата големи&rdquo; (Чърчил, Рузвелт и Сталин). Предхожда я Техеранската конференция през 1943 г., а след нея се провежда Потсдамската конференция през юли 1945 г.<br /> <br /> Основната цел на конференцията е да бъде дискутиран въпросът за възстановяването и преустройството на държавите след войната в Европа. В рамките на няколко години, с последвалото разделяне на континента вследствие от Студената война, Ялта се разглежда като събитие със спорни резултати. <br /> <br /> Нагласите на &bdquo;тримата големи&rdquo; са противоречиви: По време на конференцията съветските войски са само на 65 км. от Берлин, заради това на конференцията Сталин се чувства в силна позиция да диктува условия за съветска сфера на политическо влияние в Източна и Централна Европа, тоест за политическа подялба на Европа. Обобщената западна позиция е изразена точно от члена на щатската делегация и бъдещ държавен секретар Джеймс Ф. Бърнс: &bdquo;Въпросът бе не какво ние (Западът) ще позволим на руснаците да направят, а какво можем да накараме руснаците да направят.&rdquo;<br /> <br /> Всеки от лидерите има цел за Ялтенската конференция: Рузвелт иска помощта на СССР във войната на САЩ срещу Япония; Чърчил настоява за свободни избори и демократични правителства в Източна и в Централна Европа (най-вече Полша); Сталин пък настоява което е основен аспект от стратегията за национална сигурност на СССР. <br /> <br /> И тримата лидери опитват да наложат своето виждане за управлението на следвоенна Германия. Отношението на Чърчил спрямо Съветския съюз се различава сериозно от това на Рузвелт, като британският премиер вярва, че Сталин е подобен на &bdquo;дявол&rdquo; тиранин, ръководещ една зла система.<br /> <br /> Разговори се водят по няколко основни теми: какъв да е ходът на продължаване на военните действия срещу Германия, уточняване на детайлите по подготовката на конференция, която да създаде международна организация за мир, и решаването на множество следвоенни въпроси чрез прякото участие на СССР, САЩ и Великобритания. Посоката на разговорите произлиза от увереността на тримата държавни ръководители, че войната ще бъде спечелена от тях и противникът им в момента е на края на силите си. <br /> <br /> <strong>Решения в Ялта </strong><br /> <br /> Основните решения от Ялтенската конференция са следните:<br /> &bull; Избрана е дата (25 април 1945 г.) и място (САЩ) за провеждане на конференция по въпроса за създаване на световна организация (ООН).<br /> &bull; Решено е петте страни (САЩ, СССР, Великобритания, Франция, Китай) с постоянни места в Съвета за сигурност до свикването на конференция на Обединените нации да се консултират помежду си по въпросите за териториалната опека.<br /> &bull; На конференцията са обсъдени няколко плана за разделяне на Германия на три отделни държави. В крайна сметка Германия е разделена на Съюзнически окупационни зони: британска, френска; американска; съветска зона, превърнала се по-късно в ГДР; плюс някои анексирани територии. <br /> &bull; Що се отнася до исканите репарациите от Германия след края на войната, споразумението гласи, че тя трябва да &bdquo;възстанови в натура щетите, причинени от нея на съюзните народи в хода на войната&rdquo;. На първо място репарации трябва да получат страните, които са изнесли главната тежест на войната, понесли са най-големи загуби и са организирали победата над врага. Репарациите трябва да бъдат взети под формата на: първо, еднократни изземвания в срок от 2 години след капитулацията на Германия на национално богатство, както на територията на страната, така и извън нея (съоръжения, кораби, машини, влогове в чужбина и др.), като това трябва да става най-вече с оглед да се унищожи военният потенциал на Германия; второ, годишни доставки на стоки от текущата продукция през един период; трето, използване на германски труд. Създава се междусъюзническа комисия по репарациите с членове СССР, САЩ и Великобритания. Има споразумение между СССР и САЩ Московската комисия по репарациите да вземе като база за обсъждане размер на репарациите от 20 милиарда долара и 50 процента от тази сума да е предназначена за СССР.<br /> &bull; Въпросът за главните военнопрестъпници е оставен за доуточняване от тримата министри на външните работи.<br /> &bull; Съставена и подписана е Декларацията за освободена Европа. <br /> &bull; По въпроса за военнопленниците се стига до споразумение, че докато няма възможност военнопленници, освободени от една съюзна държава да бъдат върнати в другата, от която са, страната под чиято опека се намират да се грижи за тяхното осигуряване с храна и подслон.<br /> &bull; Що се отнася до Далечния изток се стига до споразумение, че до три месеца след капитулацията на Германия, СССР ще влезе във войната срещу Япония при определени условия, сред които: запазване на status quo на Монголската народна република; предаване на СССР на Курилските острови и южната част на остров Сахалин и др.<br /> &bull; По въпроса за Полша възникват различни мнения (заради Люблинското правителство в Полша и полското правителство в Лондон) и в крайна сметка е решено, че необходимо да се създаде едно по-широко и демократично временно правителство, включващо поляци, намиращи се както в нея, така и в чужбина. Това правителство в най-кратки срокове трябва да назначи избори. <br /> &bull; Що се отнася до границите на Полша, решено е на изток границата да минава по линията &bdquo;Кързън&rdquo; с отклонения от 5 до 8 км. на места в полза на Полша. Макар и неуточнено, е решено, че Полша трябва да получи известно разширение и на север, и на запад. <br /> &bull; Ръководителите на трите държави &bdquo;препоръчват&rdquo; на маршал Тито и д-р Шубанич в Югославия незабавно да влезе в сила сключвнето между тях споразумение и въз основа на него да се образува временно единно правителство.<br /> &bull; &bdquo;Тримата големи&rdquo; се договорят, че във всички освободени европейски страни и доскорошни сателити на Оста трябва да се проведат свободни избори и да се &bdquo;създадат демократични институции по техен избор. Това е принцип от Атлантическата харта &ndash; правото на всички хора да избират формата на правителството, което ги управлява.&rdquo; Декларацията по този въпрос обаче не описва механизмите за това как да бъдат приложени заложените в нея принципи на действие. Според споразумението подписалите го трябва да се &bdquo;консултират помежду си за мерките, необходими за споделяне на взаимните отговорности описани в тази декларация.&rdquo; По време на ялтенските дискусии, външният министър на СССР Вячеслав Молотов прокарва формулировка, която отслабва възможността за принудително прилагане на описаното в декларацията. <br /> <br /> Финалното споразумение по въпроса за Полша гласи, че временното правителство, което функционира по това време в Полша, трябва да бъде реорганизирано на по-широка демократична основа, включвайки демократични лидери от Полша и от средите на поляците в чужбина. <br /> <strong><br /> Последствия</strong><br /> <br /> Въпреки подозренията към Сталин, дори Чърчил вярвал, че заради сериозните обещания на Сталин и признатата вина към Полша, Сталин може да спази думата си що се отнася до Полша. Чърчил отбелязва: &bdquo;Бедният Невил Чембърлейн вярваше, че може да вярва на Хитлер. Оказа се, че греши. Аз обаче не мисля, че греша относно Сталин.&rdquo;. <br /> <br /> Западните сили скоро осъзнават, че Сталин няма да спази обещанията си за свободни избори в Полша. След като след Ялта Чърчил получава сериозни критики в Лондон относно зверствата, извършени в Полша от съветски войски, британският премиер пише отчаяно писмо на Рузвелт относно цялата ситуация с депортирането и ликвидирането на опозиционно настроени поляци, извършвани от съветските сили. Рузвелт обаче запазва своята увереност в Сталин. На 1 март, Рузвелт убеждава Конгреса, че е се е върнал от Ялта с убеждението, че е дадено началото на пътя към един мирен свят. <br /> <br /> След конференцията в Ялта, в Москва, когато съветският външен министър Вячеслав Молотов изказва притесненията си, че Ялтенското споразумение може да възпрепятства изпълнението на плановете на Сталин, самият Сталин отвръща &bdquo;Няма значение. Ще го направим по нашия начин по-късно.&rdquo;<br /> &nbsp;